Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

БЪРЗА ПОМОЩ

МИНИАТЮРИ

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

ЕПИГРАМИ


Съвременна

Ти ме гледаш, мило либе,
в мойта пазва знойна,
аз те чувам, мило либе,
като крава дойна.



Подмяна

Вместо чушки и домати –
урожай от... компромати.



За писарушките


Не й завиждам на културата
и в частност – на литературата.
От рой изтъкнати таланти,
върви като трабант по джанти...
14. 03. 2007 г.
Добрич



Философия на управлението


Нахокаха ни от Европа здравата,
задето гепнахме парите на държавата.
Не са живели тука и не знаят –
керванът си върви, а кучетата лаят.
31 юли 2008 г.
Русе



Приоритет

Подредени депутат до депутата
в полза роду? – Вятър! За заплата!
29. 09. 2015 г.
Русе



Политическа кариера

От нищото – разправят – е дошъл
за нищо, ама в Брюксел отишъл!

Който се познае – не става дума за него.
03. 02. 2016 г.
Русе



БЪРЗА ПОМОЩ




     * * *
     Ако искаш повече хора да те поздравяват като те видят на улицата, не давай пари на заем.

     * * *
     Ако ти се вижда черен животът, не хуквай да се бесиш на първия срещнат клон, защото... може да се счупи.

     * * *
     Не се жени за красива жена, защото ще ти отеснее къщата от приятели!

     * * *
     Ако все пак дадеш пари на заем – дай ги на жена си. Така поне ще си сигурен, че няма да ти ги върне.

     * * *
     Ако искаш да се отървеш от някой досадник, дай му пари на заем.

     * * *
     Не слагай алармена система на новата си кола. Ще се охарчиш, а като я откраднат, ще е с екстри.

     * * *
     Ако имаш красив съсед, ходи в командировка само с жена си, иначе ще даваш пари за аборт.

     * * *
     Ако не ти се вярва, че животът е кратък, можеш много лесно да провериш това. Достатъчно е да бутнеш тъща си от някой висок балкон.

     * * *
     Ако смяташ да влагаш крупна сума в някоя пирамида, по-добре я остави вкъщи, отвори вратите и прозорците и излезте на семейна разходка. Същото е.

     * * *
     Обрали са ви колата? Няма проблем! Изпейте няколко пъти химна на полицията. Ама не можете да пеете? Спокойно! Ще напреднете в пеенето, ако и да не ви мине.

     * * *
     Според най-новите изследвания в областта на съновиденията, ако сънувате Бойко Борисов, значи черна котка вече ви е минала път. Така че не се чудете откъде идват трудностите в живота ви.

     * * *
     Ако сутрин ви е крив светът, а следобед сам сте си крив, изтичайте до огледалото. То ще ви покаже със стопроцентова сигурност кой е виновен.


 



МИНИАТЮРИ



     Понеже ни лъжат

     Понеже 365 дни в годината ни лъжат отвсякъде и всякак: политици, държавници, тецове, спецове, екстрасенси, звездобройци, управници, генерали, маргинали, измамници (каквито се сетите), мобилни оператори, електроразпределителни дружества… и понеже толкова много сме свикнали с лъжата, чувстваме си се уютно с нея и въобще не я забелязваме, аз предлагам да обявим Първи април за Ден без лъжа, та белким се почувстваме празнично. И да седнем на този ден (съвсем по български) да се наядем и да се напием (празник е все пак).
     Само едно ме притеснява – да не вземе тази светла дата да се трансформира от Ден без лъжа в Ден на мълчанието… Отиде ни празника (яденето и пиенето).


     Рекламен афиш

     Рекламен афиш, поставен на ограда в циганско гето:
     – Ша отида на линията, ша зема инъ релсъ и кат ми дадът пари, ша дам малко на жината, другите ша ги вържа в кърпа. После пак ша ида на линията, ша зема друга релса и кат ми дадат пари…
     – ГЛУПОСТИ! КРАДНИСИГО! – Бърз и безпоследствен начин вашите мечти да станат ваша действителност, без да се налага да чупите релси и да късате жици!


     Телефонен измамник

     – Ало!
     – Да?
     – Обажда се доктор Филипов от Окръжна болница.
     – Да? Синът ми е в болницата? Кой? Клоземеси ли? Как какво й туй име, бе! Кръстихме го на Клозе и Меси. Гледа ли ги на световното? Да, да, знам, че е в болницата ве. Той е още в ковьор. И майка му е с него. Да не е паднал от ковьора? Ша я убия онъз пачавра кат са прибере! Въртиопашка! Кат види убав дофтор и забравя сичко. Ша ми повреди Клоземесчо!... Не е той?... Ам кой, ве? Аз имам трима сина от три жени… Катастрофирал? Да не е Любокир? Тоз пък сми го кръстили… Да де… катастрофирал! Ама как няма да катастрофира! Шеснайсе пъти се явява на изпит и накрая си купи книжката. Затуй… Операция! И ви трябват пет хиляди!?Чи правете му операция. Казвал, чи няма пари? Как да няма, ве?! Той е сутерен! Какво? Знам какво е сутерен, ве, как да не знам! Четри мацки работят за него и му плащат осигуровките. Не плямпам… А, кат каза „пари“… ти дофтор Младенов ли беше? Младенов значи. Знайш ли откога та търся, ве, дофторе! Ама оная пласмасова джаджа пищи на заето кат та набера. Аз мисля, чи щот я изтървах в туалетната. Да, де, разбрах… пет хиляди. Ама ти кога ша ми върнеш онез седемдесе хиляди, дето ти ги дадох на заем, та да си купиш дип… А, затвори…


     Гладът на премиера

     Току-що станахме свидетели на ново научно откритие. То гласи: да си гладен, не е добре! От първоизточника научаваме, че когато си гладен, слънцето не може да залезе и през нощта си остава светло. Няма да ви обяснявам какво значи да се разстрои реда във вселената. То си е направо катастрофа!
     И понеже причината за този глад е църквата заради постите, тя трябва да разгледа остарелите си и не в унисон с новите научни открития канони, и да се съобрази с височайшия премиерски глад, който предизвиква хаос във вселената. Така де, денят става безкраен, луната не може да се появи, постоянно е светло и в Енергото ще настъпи окончателен крах. Същото ще се случи и с Топлофикациите, понеже температурите няма да падат и ония няма да могат да пущат пара по къщите на хората.
     Ако постите се проточат и министър-председателят продължи да е в състояние „гладен“, това означава, че няма да има нощ, тоест, хората ще правят по-малко секс и – евентуално – по-малко деца. Значи гладът ще окаже влияние на демографската криза и то няма да е положително.
     И най-после, ако премиерът гладува, астрономите в България ще трябва да се откажат от професията си или да отидат в някоя държава, в която премиерът е сит и там си има и нощ, и ден.
     Режимът „светло“ ще започне от утре, тъй като премиерът обяви тази вечер, че е гладен. Това означава, че църквата трябва тази вечер да премахне постенето – този противоприроден канон, който ще обърне съществуващия свят с краката нагоре. Дето се вика: „Кои сте вие, че ще предизвиквате хаос в Божието творение?!“
     Разбира се, както всяко нещо, и този височайш глад си има положителни страни. Тъй като по време на Глада няма да се мръква, хората ще работят без прекъсване, пак за петстотин лева средна заплата. Разбира се, че и те ще са гладни, но добрата новина е, че не са премиер-министри и следователно не са в състояние да произведат такива катастрофални резултати сред звездите.
     Но все пак църквата като държавен придатък и обожател на премиера би трябвало да се съобрази със страданията му, да разреши яденето на месо, да се вразуми, та да не се получават катаклизми в природата.


     Интернет-вирус

     Одеве ма питат по телевизията "Знаете ли кой е най-новия компютърен вирус?" Че как да не зная, бе! Онзи ден рекох да си включа смарт-телефона към Инетрнет и точно тогаз пък ми се обажда няква: "Ало, как си? Ап-чи-хи. Де е жена ти, чи ни съм си платила данъците? Ап-чи-хи!" И като почна една хрема, една температура... Наложи се да викаме дофтора, дето се води личен. Човека доде и толкоз са стресна от интер-вируса, чи направо ни даде лекове, дет ша на излекуват завинаги. Ония от телевизията ша ми обясняват какво е вирус! Аз го знам, ве! Това е, когато заразиш жена си с инетернет вирус, тя развие температура и не ходи на работа. Стои си вкъщи и й се радваш, и сте щастливи. Та за това ви казвам: не пропускайте вирусите! Те са повече любов!


     Китайци и дупки

     Днес си купих вестник. Хартиен. Разгръщам го и чета заглавие: "Китайци запълват уличните дупки" Дупките в България. Жена ми ме светна, че става въпрос за китайско семейство, което запълнило дупките на улицата, на която живее. Обаче преди това аз си помислих, че у нас ще идват китайци, за да запълват дупките по пътищата на страната. Разбира се, че веднага си рекох: "Жална ни майка!" Вероятно няма да попитате защо така съм възкликнал, ама аз ще ви кажа. Да речем, че за всяка асфалтова дупка у нас изпратят по един китаец. Ами че то изобщо няма да стигнат китайците. Стотици хиляди дупки ще останат необслужени. Да ви кажа, че в сметката не влизат магистралите, иначе трябва да включим и индийците (пак за всяка дупка индиец).


     Поляната

     Боже! Даже не можете да си представите! Буквално под нашия прозорец кмета на Русе и министри откриват "спортно съоръжение", тоест поляна, която вече е тренировъчно игрище – има си маркировката на стадион. Имаше речи. споменаха се пътищата, магистралите, софийското метро и Бойко Борисов! Да ни е честита новата разграфена поляна и магистралите и подземния транспорт на София, който не би се случил, ако не беше мъдрото ръководство на нашата героична партия ГЕРБ и нейните мъдри и всецяло отдадени на временните строежи ръководители! Вечна дружба!

     Мани майтапа! Излиза, че живеем на пъпа на държавата. Само Цецка я нямаше.
09. 05. 2015 г.
Русе


     Празници

     Абе, хора, а чи спрети са! В България има 365 дни в годината (не знам как е по другите държави) и 720 празника. То не бяха нови години, то не бяха великдени, коледи, имени и международни дни на каквото се сетите - на поезията, на прозата, на ромите, на книгата, на тоалетната хартия, на цветята, на дърветата, на природата, на различните видове зоологически създания...
     Не може постоянно – честито, честито по два пъти на ден. Трябва да правим и нещо друго, освен да ядем свинско и да пием ракия. Не знам какво точно трябва да правим, но сигурно трябва да е различно от празнуването, чи да можем да изтрезнеем.
09. 05. 2015 г.
Русе


     Интервю

     Онази нощ сънувах странен сън. Сънувах, че съм министър-председател. Много приятно беше. Всъщност бях глава на всяка една институция в България. И тъкмо си сънувах, че правя инспекция на нова магистрала Видин – София – Сопот – Малко Търново, когато се намерих в студио с водещ Антон Хекимян. Още не бях се настанил удобно на стола като ме подпука с въпрос за джигитите на пътя. Какво трябвало да се направи, за да няма гонки по пътищата. Как какво? Ние от министерския съвет не можем да легнем по пътищата и да изпълняваме ролята на легнали полицаи – за това си има катаджии. А ако няма, щото доста голяма част от тях сме стационирали по магистралите, та да спират тежкотоварните машини, тия дето не са смачкани да се обаждат по телефона, та да можеме да ги спреме тия джигити. Пък който иска да кара бързо – направили сме нови магистрали и още ще направиме, стига да искат да карат. Ама хората – продължава да ми досажда Хекимян – нямали доверие на полицията. Пътните полицаи щели да скочат от платното още при първия джигит и нямало да си свършат работата. Че къде досега не са си свършили работата? Кажете ми едно село в България, дето да не са си свършили работата? Свършили са си я и затова ги няма там. Факт!
     После пък ме заяде за КТБ. За няк`ви подправени договори. Казах: виж какво, Хикимян, не случайно съм назначил независима прокуратура – да види там какво става и ако има проблем, да ми докладва. Ще видиме кои са, що са и съобразно това, ще решиме какво да ги правиме. Като са нарушили закона – по магистралите и хайде в затворите. Казах!
     И тъкмо бях решил да се събуждам, това малко човече, Хекимян каза, че сега почвал и имало много въпроси на публиката. Затова сме република, щото има публика и тя пита. Демокрация е все пак.
     Някаква ми задава въпрос какво да прави с двеста лева пенсия. И аз съм бил беден, госпожа! Сял съм картофи и ми викаха картофения човек, щото се пържени картофи ядях. И крави съм гледал! Аха! Само тя била бедна. А кой пътува по построените от мен магистрали? Разбира се, че богатите хора. И след като всички пътуват по тях, значи не са бедни. Друга пък пита що не ида на пазар с четиристотин лева. Откъде накъде ще ме праща на пазар?! Да иде Орешарски на пазар. Той има нужда от нови дрехи, а аз съм се изтупал, както виждаш! А иначе и аз пазарувам, и министрите пазаруват. Даже всеки ден хвърчат по новите магистрали и ходят в чужбина на пазар, така че – моля, моля! Само за седем години построихме пътища, които всеки редови гражданин да ползва и да може да пазарува където си иска по света!
     После тоя смешник Хекимян ми пусна видео на някакво турско семейство, дето напуснали България, щото тука не било хубаво. Абе що не взема да му намеря нова работа на това момче? Сега иска с Местан да ме скара на тема "Етнически мир". Какво му е на етническия мир? Ето – турци и българи заедно правят магистрали и в момента, по които това семейство да се върне. Няма никакъв проблем!
     По едно време се сещам, че водещия (ще взема да го уволня от телевизията това момче), изобщо не ме попита за метрото в София, което само ние успяхме да построим, и то с европейски средства. Дават хората. Ами магистралите? Нищо не показа за магистралите, освен една дупка. Абе ,момче, тая дупка е още от времето на Орешарски! Те що не я запълниха, ами сте викнали мен да отговарям за чужди серсемлъци? И що през цялото време не каза една добра дума за строителството, което само за седем години ГЕРБ успя да разгърне, новите километри магистрали, примерно? Ама го скастрих накрая! Ох, дано посънувам още малко!
13. 05. 2015 г.
Русе


     Лувъра

     Преди малко с жена ми се изпотрепахме, понеже влязохме в арт-политическо-икономически спор. Абе, в общи линии, спорихме за новото име на Лувъра, който вече се казва "Квадрат 500". Тя разправя, че са го кръстили така, за да се знае колко – долу-горе – ще плаща такса за смет. "Квадрат 500" означавало, че разгънатата им площ е петстотин квадрата и ще плащат смет според тази характеристика. Казвам й "А ма, оооу, ти патка ли си? Хората си признаха, че на квадрати е доста повече от петстотин. Изобщо не вдяваш". Тя пък реагира светкавично: "Че кой си обявява точната квадратура в данъчното, бе овен прост?!"
     Аз все още не бях се изнервил и й обяснявам, че името е такова, понеже "Лувър" вече са го откраднали от ГЕРБ ония смотани французи, а иначе истинското име на нещастния им музей е "Паралелепипед 501" Те и изкуството, което ГЕРБ сътвори за 2000 години откраднаха, та се наложи да вземаме изкуство от африканците и индианците. Жена ми обаче не беше съгласна и си държеше на данъчната теория. Хванахме се за косите – аз дърпам, тя дърпа... и накрая почна истинския екшън. Наби ме, щото била ходила преди два часа на фризьор и съм й развалил фейса. Мразя политика и спорове със съпруги!


     Демографска криза

     Одеве разправяха нещо за демографската криза. Демек, де, няма деца. Че как ще има като ни разправят, че щъркелът носел децата. И никой не прави нищо по въпроса, защото още вярва в щъркела. Аз петдесет години чакам тоя щъркел да пусне поне едно бебе, ама не ще. Жената ми вика:
     – Абе образ, не щъркел носи децата!
     Питам:
     – Как така?! Ами кой?
     – Комшията! Идиот!
     – Е да де. Естествено. Той като се натряска, прилича на пиян щъркел.


     Здраве да е!

     На 10 август 2015 г. Бойко Борисов ще бъде окъпан (всъщност полят) с кофа жива вода. Ония дни въпросната вода рукна от кладенец при разкопките на Плиска. Баба Ванга била казала, че като рукне там чудотворната вода, България ще цъфне и завърже, демек – ще се оправи. И кой ще я оправи? Разбира се, че Бойко Борисов. Но, за да стане това, той трябва да е жив. Вечно жив! Оправянето на една държава никак не е лесна и при това е продължителна работа. Ако му се случи нещо (пепел ми на езика), така ще посрещнем второто пришествие – неоправени. А това – сами разбирате – никой не го предпочита.
     Доколкото подразбрах няма той сам да си изсипе водата на главата, за да не може никой погрешно да изтълкува действието му и да каже: „Погледни се сега. Направо се оля.“ Всичко се прави само и единствено за негово здраве и берекет на държавата. Обаче не знам кой ще го полива (или помаже, както ви харесва). Сигурно се пази в тайна, та ако поливащия изчезне от политическия небосклон по някое време, да не си помислят хората, че водата е била чешмяна, не дай Боже. А може и Божидар Димитров да го полива. Жална му… а бе лошо му се пише, ако не докара работата до вечен живот.
     То, българинът, всичко, което прави, е за здраве. Напива се до смърт, спи нощем по разни гори, ходи на църква вместо в поликлиника. Там той целува разни чудотворни неща за здраве (може да не знае кой е свети Пантелеймон примерно, но ще му се подмаже, когато му е ден, ще го бацне по образа, белким оня се разтопи от щастие и му изсипе връз главата здраве и дълголетие от чудотворния си ръкав), пали свещи и всичко, каквото обикновено се прави в църква, все за здравето си – примерно да пълзи под маса, покрита с чаршаф, който уж е плащеницата на Христос, ама няма чак толкоз да придиряме сега, айде холан! То в църквата всичко е на уж. Или да обикаля храмовете по Великден. Тези на пръв поглед безсмислени дейности не са за друго, а за здраве – тоест, здравна профилактика. Здраве и берекет: „… дай хляба наш насущний“ и така нататък. Даже и като краде ток, пак е за здраве. Ще кажете“ „Как така?“ Ами помислете: като спести парите от тока, ще ги спастри за празници, тоест за здраве (нали знаете – „А, наздраве! Наздраве!“… такива работи).
     Българинът на всичко е готов за здравето – своето и на близките, та дори и на непознати. Готов е дори да преяде и препие до пръсване на курбан за здравето на когото и да е, стига да е здрав човека. Същото се отнася и за опрощението на греховете на разни хора – процедурата е същата, а българинът е все така милозлив. Дайте му пълна маса с ядене и пиене, за която келнер няма да му пише сметка накрая, зареждайте я с необходимите продукти и той ще стои на нея, докато нито един грях на съответния блаженопочивш не остане опростен. Ето на каква жертвоготовност е способен българинът, защото е алтруист. Не може да му се отрече!
     Нашият съотечественик знае как да се грижи за здравето си. Затова не ходи на лекар. И правилно! А е отишъл на лекар, а оня му е издал смъртния акт. И всички празници се обезсмислят тотално.
     Ама моята дума беше за Б. Б. Малко се отплеснах.
     Полетият на 10 август сигурно ще предаде щафетата на други двама, те пък на други двама…
     Нали схващате, че тая вода е жива и значи като те полеят с нея, ще си живееш во веки веков. Но не си мислете, че ще ви огрее. Тия процедури не са за всяка уста лъжица (или за всяка глава кофа, както предпочитате). Вас и без това често ви поливат със студени душове. Това трябва да ви е напълно достатъчно.
     Та си мисля, че може да източат по една кофа за всеки член на правителството, после за цялото Политбюро на ГЕРБ и така българското партийно и държавно ръководство ще пребъде във вековете съвсем физически. И значи ще ни оправи все някога. Сега тук скептиците веднага ще гракнат злобарски, също като едни империалистически отрепки: „И, как ще стане тая работа?!“. Бих подминал този пораженчески въпрос, който се явява и констатация – сиреч, „Нищо няма да се оправи!“, но ще отговоря. Елементарно, Уотсън! С магистрали. В България ще има магистрала до магистрала, магистрала до магистрала и когато не остане място, на което да живеят българите, те ще се изселят на други места по света. Там, естествено, ще си оправят живота, да са живи и здрави! Не ви се вярва? Здраве да е!
28. 07. 2015 г.
Русе


     Исторически бележки по нашенски

     Преди година или две (не знам точно), беше открито в Созопол прешленче от Йоан Кръстител. Тази вечер научаваме, че са открити кокалите на Тома Неверни не знам си къде из България. Непременно трябва да е в Созопол.
     Ало, македонците, къде сте тръгнали пред майка си!
     Ако вие откриете, че името на Александър Македонски съвпада с името на държавата ви, ние ще открием, че Дракула е роден в Созопол. Ако вие откриете, че Перикъл е пра-пра-пра братовчед на вашия премиер, ние ще открием, че апостол Петър е ловил риба в Искъро и цялата му рода е имала триетажни къщи в Созопол. Ако вие откриете, че майчиният език на Исак Нютон е македонски, ние ще открием, че Архимед е от Русе.
     По никакъв начин не можете да се съревновавате с нас, защото ако вие твърдите, че Адам е от Скопие, ние ще открием в Созопол калта, от която е направен. Даже реброто, дало живот на злощастната Ева.
     И ако накрая вие заявите, че останалите дванадесет апостола все пак са ловили риба всъщност на Охридското езеро, ние ще заявим, че в Созопол е намерен кичур от косата на Христос и диадемата на майка му, с която си е завръщала косата назад. Разбирате ли? Не ви бива в лъжите!
     Вие лъжете, че сте родоначалници на света, но той при нас свършва с така наречения потоп. Не знаехте ли, че река Ропотамо е преляла преди мнооого, много години и е унищожила всичко живо, че даже и вас. В Библията това премеждие е известно като „Потоп“. Добре, че е бил Ной, чиято пра-баба е от Созопол. Даже и братовчедка му е от този глад. Ще открият костица от скелета й в градската баня.
     Къде сте тръгнали изобщо? Ако вие кажете „А“, ние сме готови да изброим цялата азбука отпред назад и отзад напред. Нямате шанс да се сравнявате с първоизточника си! Лош късмет.
     Апропо, не знаехте ли, че Господ като е казал „Да бъде светлина!“ и са светнали уличните лампи на Созопол? Нещастници!
31. 07. 2015 г.
Русе


     Общински неразбории

     Онзи ден жена ми ми вика:
     – Абе образ, три пъти питаш комшийката дали може да се къпеш в нейната баня и тя три пъти ти отговаря, че банята й е в ремонт. На четвъртия път ще се принудя да преразгледам брачното свидетелство.
     Казвам:
     – Жена ми, не съм виновен аз.
     – Тъй ли? Че кой е виновен? – пита съвсем основателно тя.
     – ЕГН-то. Мойто почва с 61. Иначе щях да я питам кат та няма. Ти си общински служител – не можеш ли да ми съдействаш общината да ми продаде ЕГН, което да започва с 85 примерно?
     – Какви ги плещиш, бе! Общината да не е бакалия?!
     – Що, ма? Кво толкоз? За някакви цифри става въпрос.
     Ама тя ми обясни положението и аз схванах, че продажбата на ЕГН-та не влиза в пълномощията на общината. И ето как поради общински недомислици аз ще си пребивавам с начална фаза на деменция
29. 09. 2015 г.
Русе


     Ще победим

     Уважаеми депутати и министри, изобщо не се притеснявайте от гнева на полицаите! Че кой обича полицаи! Ако трябва, ще се вдигнем като един, ще обградим плътно Парламента с телата си и с метални заграждения, и няма да позволим на някакви ченгета да нарушат вашето изконно право да вършите глупости!
04. 11. 2015 г.
Русе


     От Нюзрума

     Поради факта, че на последните местни избори секционните, районните, централните и всякакви там избирателни комисии сами, без участието на гражданите, избраха кметове и съветници, в Парламента депутатите взеха единодушно решение на следващите избори на гражданите да им бъдат делегирани права само като наблюдатели. Така щели да се избегнат и без това излишните блъсканици в арена „Армеец“. Дори няма да има нужда от отпечатването на бюлетини, заяви говорител на правителството, а само на попълнени протоколи, за да не стават гафове. Решението на парламентаристите щяло да важи до второ нареждане от Министър-председателя.
     От достоверен източник научихме, че второто нареждане ще дойде с второто пришествие. Ентусиазирани почитатели на Йехова и привърженици на сектата „Светиите от последния ден“ ни увериха, че това най-вероятно ще стане още утре.
04. 11. 2015 г.
Русе


     Коледни дертове

     Като наближи празник, направо ми иде да са отдалеча нанякъде. Много досадна работа, ви казвам. Все трябва да са правиш на весел и щастлив. И подаръци да купуваш. Е подаръците направо ми докарват душевно и психологическо неравновесие. Особено ако са за жената. А пък жените, както знаете, са капризни същества. Малък ли подарък да купя, голям ли; скъп ли да е или евтин – винаги съм в пълно неведение и потрес.
     Викам си примерно: ша купя едно сапунче и съм си решил проблема. После се сещам, че сапун не се подарява – все едно й казваш да са окъпе. Една седмица ша гледа лошо и до спалнята няма да припаря. Махнаджийки са това жените, особено по празници. Купиш им, да речем, нещо за омирисване и не си сигурен дали няма да се обидят. Сиреч: аз толкоз ли лошо мириша, джанъм? Ако купиш депилатор, току-виж те замерили с него, щото си ги обидил на косми. За червила и мазила – същата работа. „Не съм ли ти достатъчно красива“ – ще рече. Изобщо, ако й подариш нещо, за разкрасяване, някак не върви – значи не ти харесва достатъчно. Обидна работа. Гащи да купя… тя има дванайсе чифта шапки – откъде да зная на коя шапка какви гащи ще отиват. Деликатна ситуация.
     Лани й подарих прежда да ми оплете пуловер, а тя като зяпна: „Ще я размотая – вика, – и ще проверя дали става за гарота“. Вий са смейте, ама на мене хич не ми беше до смях! Гаче гледах филм на ужасите на 3D. Като духнах и са спрях чак у комшията. Късмет – таман беше седнал на греяна. Пък той добър човек иначе. „Не съм те калесвал – казва, – ама като те гледам такъв жълт като цитрус, ела да ти сипя, че да добиеш здравословен вид“. Няма да ме лекува с овесени ядки я, пък и таквоз лекуване осигуровки не ще, рекох си и кандисах. И го питах аз: "Комшу, ти как са оправяш като ти дойде празник до главата и трябва подаръци да копуваш?", а той вика: "Аз чакам да дойде черен петък и тогаз правя подаръци." И понеже бях поел бая лекарство, направо ма докара до сълзи. Не е лесно да имаш такваз жена, дето ша ти почерни петъците и респективно живота.
     Та затуй сега яко съм са замислил.
     Ако й купя скъпа дрънкулка или дреха, ще овика орталъците: ти да не си Рокфелер, до просяшка тояга ще ни докараш, да не мислиш, че ми е празен гардероба или нямам вкус – все от тоя род кавги.
     Значи ще й подаря нещо, дето хем е евтино, хем няма връзка с външния вид, че да не я удрям по егото. Седя, мисля и съм са отнесъл някъде, дето няма празници – някъде в Млечния път. По едно време се сещам за точилка – хем да ми разточва баници с нея. Обаче точилката в много случаи може да се яви като оръжие, а аз не съм войнолюбец. Евтино, ама опасно. Метла да й купя, ще рече, че я вземам за баба Яга, при положение, че си имаме прахосмукачка, и пак сръдни. Може да си помисли, че я смятам за мърлячка. А метлата си е бойно снаряжение, ако я хванеш обратно. Казвам ви – да не ти идва празник до главата! Дали да не й купя един билет за каймановите острови? Разправят, че много каймани имало там. Хи, хи!
     А, сетих се! Ще й подаря едно мерцедесче така… Верно, скъпичко е, ама тя няма да знае колко, щото колите само по цвят ги класифицира. Най-много да изкрещи: „За какво ми й туй бе, абдал! Аз нямам книжка!" Ще и река: „Спокойно, жена ми, не са загрозявай с нерви! Аз нали имам!“ Че и на каймановите острови мога да я извозя. Ей ги де са. Еха!...
     26.11.2015 г.
     Русе


     Историческа реформа

     Ето как литературен деятел от МОН се труди над произведение, което не е съобразено със съвременните политически реалности и най-брутално нарушава коректния тон на добросъседските братски взаимоотношения.
          Стани, стани юнак балкански,
          от сън дълбок се събуди…

     Да, това може да остане, няма некоректен текст. Спи си човека най-спокойно и никой не го притеснява. Така.
          срещу народа отомански…
     Какво значи "срещу народа"? Ние сме за мир и не правим нищо срещу никого! И каква е тая дума "отомански"? Децата няма да я разберат и ще почнат едни въпроси... Тук ще е така:
          че идат гости азиатски…
     Чудесно! Въх, че съм добър!
          ... ти българите поведи.
     Къде да ги води? Нали гости му идват? Ей сега ще го оправя...
          любезен и добър бъди!
     Сега втория куплет. Леле-е! Че то било много дълго! Аз съм чувал само три куплета. И я, за какви страхотии се говори! Не може така! Каква е тая злоба?! Позитивно трябва да мислим. Ами ако плещим такива неща по учебниците, ще създадем отмъстителни същества. Коректен тон е необходим. В края на краищата Доган е приятел на Бойко, а пък той е приятел на Ердоган!
     Още един куплет е достатъчен.
          Изкарай виното си, драги,
          и чевермето завърти!
          Пирувай с гостите си благи
          и к`вото дойде, забрави!

     А така-а-а! Страхотно! Това стига. Така де - не може само лошото да помним! И си остава "Стани, стани, юнак балкански" отгоре. Никой не може да протестира, че сме го махнали. Ама как сме го махнали?! Не сме!
     27. 01. 2016 г.
     Русе


     Мерак

     Вчера си мислех, че и аз може да си поръчам паметник. Ще го сложа на средата на нашата улица (вярно, че няма да могат да минават коли и всякакви превозни средства оттам, но пътят и без това е целият в дупки и – така или иначе – коли не минават оттам, обаче хората ще вървят пеша по нея и ще ми се радват. Ще тургат цветя, които аз ще събирам и ще ги продавам на гробищата – далавера откъдето и да погледнеш. Обаче моят психиатър многословно (за да закръгли един час), ми изясни, че не съм вкарал нито един гол, а също и не съм диктатор, сиреч не съм никой, та да си правя паметник. Не му повярвах, щото му плащам да приказва празни приказки, а през цялото време си представях триметровия паметник на моя милост – голям, фундаментален и безспорно исторически. И аз имам его все пак, нищо, че не съм вкарал нито един гол. Та сега търся камък, в който да съм вътре. Ще си платя колкото трябва, за да ме извади някой майстор на паметници от тоя камък и после ще му се радвам целодневно, убеждавайки се колко съм велик. И ще си потърся друг психиатър.
     Все пак, за да съм по-наяно се допитах до свещеник, който ми обясни, че да си правя паметник, преди да съм умрял, е все едно да си създавам кумири, което било противоречие с Библията. Не го питах как си представя да си правя паметник след като съм умрял, и целенасочено не му споменах, че не харесвам тая книга и предпочитам да чета трилъри. Аз ще си го направя паметника, макар че и новият ми психиатър… а бе и той плаче за уволнение!
     01. 04. 2016 г.
     Русе


     Футболни работи...

     Пускам одеве телевизора и гледам някакви човечета – едните жълти, а другите зелени – се разхождат на една поляна. Тичат насам-натам и ритат някаква топка. Първо я ритат надясно, после наляво, после пак надясно и после наляво. И така половин час! Веднага си казвам: стига бе! Като решите на коя страна ще я ритате тая топка, ще се върна на вас! И обръщам на друг телевизор. А! Пак поляна и футболист! Оня, дето играе в умиращите тигри или знам ли ги какви бяха. Нещо мухлясало.
     И гледам, тоя го дава същото – първо топката надясно, след това наляво, после пак надясно и пак наляво. Рекох си: „Аман от аматьори!" И обърнах на първата поляна. Тия поне не са министър-председатели. Ега ти телевизорите!
     13. 06. 2016 г.
     Русе

     * * *

     Седя пред телевизора и гледам футбол. Понеже иначе трябва да гледам новини. А по новините дават някакъв, който се прави на мафиотски бос, и се чувства собственик на България. (Че тя е долу-горе колкото Сицилия). И започвам да се питам: защо аз съм в чужда собственост? Но понеже не искам да си задавам подобни въпроси, затова гледам футбол. И ми прави впечатление, че мачовете са по деветдесет минути, а студиата – по сто и двадесет. И в тия сто и двадесет минути ти обясняват какво си гледал преди малко. Все велики специалисти. Все такива, които най-много разбират от ритане на топка. И понеже аз съм любопитен по природа, си задавам въпрос. Какъв ли? Ще ви кажа. Ето това, което се питам. Защо, като сме фрашкани с такива големи специалисти по футбол, нашите „футболисти“ не са чували за тая игра, когато са ги накарали да играят срещу Япония, примерно? Всички разбират от тоя спорт и са големи експерти, а никой не може да го играе. Това е като всички да правят велики работи за страната, пък тя да затъва в най-дълбоката дупка. Ама аз не разбирам и затова питам.
     17. 06. 2016 г.
     Русе


     Заради свободата

     Ако щете вярвайте, ама онзи ден жена ми ми се скара за нещо. Аз бързо й свих перките, разбира се, и за да нормализирам положението в семейството, й скъсах книгата, която четеше и стоеше на нощното й шкафче. След това въведох извънредно положение с цел да запазя личната й свобода и достойнство, и й забраних да се къпе три седмици, да не би да се удави. Може да си помислите, че тя е недоволна, обаче грешите! Още същата вечер започна да манифестира вкъщи, изваждайки плакат, на който пишеше: "Напълно подкрепям тоя ненормалник мъжа ми!" Така че въобще не ми говорете за нарушаване на човешките права.

     22. 07. 2016 г.
     Русе


     Длъжници

     Мале, мале! Ако знайти какво ми са случи… Оня ден да зема да умра. По случайност. Както си пиех ракийката, дето ми я даде един приятел (бях стигнал на седмата чашка), когато са гътнах.
     И още не съм изстинал както трябва – от Общината ми са обаждат:
     – Господине, донесете си смъртен акт, молим!
     Много се изненадах, че са толкоз експедитивни.
     – Ама чакайте да си почина, бе хора! Да не мислите, че умирането е лесна работа!
     – Имате достатъчно време да почивате – ми рече служителката. – Първо трябва да донесете смъртен акт, иначе ще носите отговорност по член еди кой си и ще продължим да ви начисляваме данъци и лихви.
     „Брех! – рекох си. – Като бях жив не знаеха, че съществувам и въобще не съм плащал нищо.“
     И естествено, отидох в институцията, която трябваше да ми издаде документа. Там се направиха, че не ме виждат. Не се изненадах, щото и докато си бях жив, си беше същото. Веднъж отидох да кандидатствам за социални помощи, а ми казаха: „Следващият, моля!“ Значи фактически ме няма.
     Отивам в Местни данъци да им кажа, че никога не съм съществувал, ама и там не ме забелязват. Заставам пред гишето, а жена ми, която работеше там, ми вика:
     – Госпожо…
     Тъкмо да й са скарам, че ми вика „госпожо“, обръщам се и гледам – зад мен някаква бабишкера с модерна шапка. А жена ми продължава:
     – … не сте си плащали данъка на къщата от 1961 година. С лихвите дължите…
     Гледам, бабката подбели очи и се гътна. Изведнъж дойде някакъв охранител да й прави изкуствено дишане, а тя ми проговори:
     – Младеж, откога си на опашката?
     А така! Все още някой ме забелязва!

     24. 07. 2016 г.
     Русе


     Кандидат-президент

     Преди два дена организирах Инициативен комитет за избиране на държавен ръководител (не обичам думата „глава“, щото ми напомня за свине, агнета и тям подобни хранителни консумативи). Аз съм Председателя на този Инициативен комитет, а членове няма да има, защото съм се убедил, че колкото повече членове, толкова по-голямо разхищение, тоест – разпиляване на средства се получава.
     Така. Целта на инициативния комитет в предизборна кампания е да издигне кандидат за Президент и аз като човек, взел от вас четиридесет хиляди лева, тоест, човек, спазващ българските закони, естествено че ще издигна кандидатура! Но понеже бяха издигнати всички интересни, атрактивни и карикатурни… пардон!... креативни личности, чувствам се длъжен като Председател на комитета (мразя думата „шеф“, понеже ми звучи някак чужбински, ок?) да издигна своята достойна личност за Президент.
     Какво смятам да направя за многострадалния български народ като стана баща на нацията? Естествено да прибера сухата пара, за да мога да купя храна за бедните и прегладнели селяни от изоставените села. В тях може да има по един-двама души, ама и те са избиратели, и те имат нужда от агитация! А гладен човек лесно се агитира. И понеже един кандидат-президент вече агитира с кебапчета, кюфтета и лимонада, аз реших да използвам в агитационната си кампания по една порция Бьоф Строганов и по една енергийна напитка – на старите хора им е нужна енергия, за да отидат до урните. Ще питате „Защо точно „Бьоф Строганов“?“ Ами това си е европейско ядене и по този начин ще подчертаем проевропейската ориентация. Няма да се излагаме с борш я?!
     Сега… питате ме за международното положение. Аз от него много не разбирам, ама разбирам от моето положение и положението на народа, а то е глад и мизерия. Гладния човек най-много от всичко иска да яде, а като се наяде, ще му се прииска и да гласува за тоз`, който го е нахранил. Стратегия му е майката. Човек като има стратегия, ще оправи положението… своето.
     Па който ще да става президент!

     20. 10. 2016 г.
     Русе


     Будители

     Я па да ви река – много мразим будители и не мо`а да разбера що им се радват толкоз, че и празник им организирват! Още от малък съм си таков. Легна ли да спа, не ща никой да ма буди! Най-много будителите ги мразим сутрин, оти тогива е най-сладкиьо сън. Таман си са затоплил под юргана, сънуваш нещо убаво, и доде некой будител-досадник да та ръчка: „Ставай, че требе да одиш на даскало!“. Я и на даскалото си спех, оти сичко, кое требаше да знам, кога съм буден, съм го научил. А даскалете – тиа омразни будители – постоянно ме ръчкаа да ставам, та да ма питат що спим. Как ше спим, бе? Ако спим, ше има ли кого да питате що спи? Досадно племе са теа будители!
     И после, кога изкласих даскалото и тръгнах да работим, си станах шеф, че да моем да спим. Требе да ви река, че колко по-голем шеф си, толко по малко будители ти висат над главата. Колкот по-нагоре са качваш у ерархията, толко повече време за спане имаш. А я растем у таа ерархия, щото е речено: който спи, че порасне. Че ви дам обяснение и че видите оти съм прав: най-големиьо шев у държавата най-много спи. Така е, щото нема ни един будител връз него. Е за`тва ги мразим будителите. Они ми пречат да растем. А па празник им организирале! Ега ти народо!

     2. 11. 2016 г.
     Русе


     Пациент ли? В никакъв случай!

     Може да ви се струва невероятно, но аз страдам от хемороиди от няколко години насам. Напоследък като сядам на стол, все едно сядам на дъска с пирони. И жена ми накрая произнесе заповед:
     – Утре отиваш на личен лекар! Точка!
     – Добре – рекох. – Само ти да си щастлива.
     Личният ни лекар е жена и гледа да ме съблече при най-малък повод, даже и като отида при нея с хрема. Престарава се, но това не го разказвам на жена ми, щото е много люта!
     Обаче отивам.
     Влизам аз в кабинета и тя като ме видя, си показа всичките зъби.
     – Докторе – рекох, – имам хемороиди.
     Онази направи щастлива физиономия и ми нареди да си събуя гащите.
     – Ама, моля ви се, не може ли просто да ми напишете направление на доверие?
     – Не може! – вика. – Аз съм много стриктна.
     Събух си аз гащите и се надупих покорно, а тя се наведе на нивото на прелестите ми и поне три минути ги разглежда. Викам си: „Дано не се включи и медицинската сестра в купона“.
     – Ще трябва да се оперирате спешно – отсъди моята лична лекарка и аз побързах да се приведа в приличен вид. – Отивате точно в еди-коя си болница, при еди-кой си лекар. Ако отидете на друго място, може и да не излезете жив оттам.
     Вземам си направлението с вид на обречен и на другия ден се отправям към оказаното заведение. Седем пресечки преди болницата попадам на дълга опашка от хора и по инстинкт от соца ги питам какво продават.
     – Нищо не продават, господине. Чакаме за отпечатъци.
     – А, значи вие сте за полицията – грейвам аз от чувство на доволство заради досетливостта си, а в същото време си мисля: „Глей, значи, какъв ред настана, откакто ни управляват милиционери! Престъпниците сами се арестуват от състрадание към МВР“.
     В това време една лелка ми разбива илюзиите на пух и прах:
     – Н-е! Ние сме за болницата!
     – За болницата?! Отпечатъци?!
     – Ами да. Вие не знаете ли? Вече взимат отпечатъци.
     Боже! Ама така е, като си изхвърлих телевизора и радиото след мача на нашите с Япония и единственият вестник, който получаваме е на Кауфланд, понеже е безплатен.
     – Отпечатъци, значи – смотолевям аз, все още невярващо. – А защо е толкова дълга опашката?
     – Защото в момента обучават болничния персонал в компютърна грамотност и работа със софтуера.
     – Че не можаха ли първо да ги научат на тоя софтуер, пък после да въвеждат отпечатъците?
     – Трябваше, господине… – и като тръгна един монолог за бежанците и международното положение… Но не можа да свърши, защото трябваше да се приберем за преспиване. Преди това обаче направихме списък кой след кой е, за да не стават ексцесии.
     На втората седмица, каталясал от стоене по опашки, вече бях в болницата. Но не се оплаквам, понеже аз най-обичам да стоя прав.
     Заставам на гишето, а оттатък ме поглежда някаква матрона с излъчване на Филип Тотю и ми нарежда:
     – Сложете си пръста ето там!
     Разбирам, че ще ми вземат отпечатъците и се опитвам да протестирам:
     – Ама аз нищо няма да открадна!
     – О, завалията! – поглежда ме със снизхождение Филип Тотю. – Тук няма нищо за крадене. Слагай пръста!
     Подчинявам се и след няколко безуспешни опита и мърморене по мой адрес, сърдитата служителка най-после се справи с положението и ме отпрати с „Много здраве!“, оставяйки ме с усещането, че влизам в затвора.
     И докато се оглеждах безпомощно, се появи друг цербер в бяла престилка и аз си помислих, че първо ще ме пита от какво се оплаквам, обаче не съм познал.
     – Носите ли си бельо? – започна ме директно женището.
     – Сестро, разбира се, че нося бельо! Преди не носех, ама откак се ожених, жена ми рече, че не е хигиенично да ходя без бельо, понеже си цапам панталоните.
     – Абе, абдал с абдал, не ме интересува с колко чифта гащи ходиш! Говоря ти за спално бельо.
     – Ъ-ъ!?
     – Ахъ! Дюшек трябва да си донесеш, освен това – марли, бинтове, кръв, съдове за хранене, пижама, сапун за баня, чехли…
     – А скалпел да си нося ли?
     – Не. Имаме един скалпел – високомерно ми обяснява съществото, а аз веднага се запитах колко ли пациенти има за операция и колко ще е дълга опашката пред операционната.
     – Ще си ида вкъщи, сестро, да напазарувам всички тия необходимости – побързах да кажа аз, макар да нямах представа откъде ще си напазарувам кръв. Обаче се врътнах и изхвърчах от болницата на момента.
     Щом се прибрах у дома, жена ми кресна:
     – Ти защо не си в болницата?
     – Ами… таковата… болницата ще я събарят, защото се падали по седемнайсе болници на глава от населението и тази била излишна.
     Помислих си, че жена ми ще се шокира от новината, но тя съвсем безразлично заяви:
     – Отиваш веднага в друга болница!
     Чак се усъмних, че ми е жена. Така де. Сетих се какво ми каза личната и си рекох: „Може да ти се иска да си вдовица, ама тоя път ще има да вземаш“. Никакви болници!


     Майко мила!

     Ау! Ау! Ау! Майко мила!
     Искам да ви кажа – в никакъв случай не си сменяйте личната карта, ако се харесвате като се погледнете в огледалото! Ще изпаднете в тотален стрес, а в днешно време стресът е набеден за всички възможни болести.
     Онзи ден трябваше да си сменя личната карта. Един младеж ме снима. Ама откъде го беше взел тоя фотоапарат, нямам идея. Сигурно от китайците. Пълна скръб! Знаете ли каква набръчкана картина извади? Тя, дето беше набръчкана, ами ме изкараха толкова черен, че ако бях си увил една хавлия около главата, щях да мина за гражданин на ИДИЛ.
     Гледам снимката си и мисля (значи разбирате за какво става въпрос): едно време, когато бяхме малки, не ни пускаха на Запад, за да не се стресираме като ги видим колко лошо живеят. Сега вече пораснахме, и понеже никаква мизерия не може да ни стресира, вече имаме право да пътуваме и до най-мизерната държава от Западна Европа, обаче с такава карта и с такава подозрителна мутра как да ида на Запад? Ами хората като погледнат фотографията ми е ще ме подгонят за участие в терористична група, щото приличам на ромеец от Филиповци. Викам си: „Глей ги, значи, хитреците! Нарочно на изтипосват да приличаме на терористи от Изток, че да не избягаме от най-прекрасната и благоденстваща държава в цялото полукълбо.
     Мани това, ами през едното ми око минава надпис и то изобщо не се вижда. Направо приличам на Джон Силвър. Първо се ядосах, ама понеже съм чел, че трябва да изпитвам само позитивни чувства, си рекох, че нарочно са турили надписа да минава през окото ми, понеже едното гледа на ляво, а другото – на дясно и са си помислили, че ще загрозявам картата като цяло. Обаче жена ми като видя физиономията ми, каза, че е била в делириум като се е оженила за мене.
     Та ви казвам: не си сменяйте личната карта!

     16. 04. 2017 г.
     Русе


     Тест за интелигентност

     Вчера жена ми заяви:
     – Мъжо, ще ти наготвя спанак със сос. Нали ще ядеш?
     – Абе, жена – викам. – Аз съм интелигентен човек, как ще ям такива манджи?!
     – Какво искаш да кажеш? – запротестира жена ми. – Аз като обичам спанак, да не би да не съм интелигентна?
     – Добре. А кажи ми с какво се хранят овцете.
     – С трева, разбира се. Те са тревопасни – ликува жена ми.
     – А така! – триумфирам пък аз. – Треволяци и спанаци! А ти да си виждала интелигентна овца?!

     18. 05. 2017 г.
     Русе


     А бе – Fasebook!

     Странно и неразбираемо е това нещо, наречено Fasebook. Някой написва на стената си постинг, оплаквайки се, че го стяга чепика, понеже няма пари да си плати данъците и веднага се появява коментар под него, че бобът (с извинение) е пръдливо растение. След това всички започват да спорят дали е многогодишно или едногодишно. По средата на спора вече се разисква дали леля Ванга е била измамница и ако е била, защо телевизията постоянно ни засипва с реклами за фалшиви лекарства. Накрая стигат до разбирателство, че политиците са маскари, понеже никога не е ясно какво време прогнозира Емо Чолаков. Пък съответния постинг – ами негова си работа. Заболяло го човека – изревал.
     Умните хора са казали, че в спора се ражда истината. Хубаво, само дето ние обикновено не знаем за какво спорим и затова от спора се ражда омраза, понеже никой не търпи чуждо мнение, даже когато всички са постигнали разбирателство, в това число и аз. Така че – избягвайте споровете, за да нямате здравословни проблеми.

     19. 07. 2017 г.
     Русе


     Дормео

     Зър-р-р-р-р-р!
     Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва на жена ми, че не я уважавам достатъчно.
     – Ало! Аха, Дормео… ония, дето продавате тюфлеци? Да, да помня, чи са обаждахте преди две седмици… Да, да, знам, чи е по-добър. Вий на всяко обаждане все по-усъвършенствани артикули ми предлагати. Ама не може така, госпожо! Ако всеки път, когато ми са обаждахти, купувах по един тюфлек, нямаши да има място за мене. Как какво искам да кажа? Апартаментът ни щеше да са напълни с ваште тюфлеци и аз трябваши да са приместя в приют за бездомни. Или да си поръчам ново жилище. Не, не, не съм новодомец и не ми трябват повече тюфлеци. Новодомец – как не! Нали ги знаете сегашните фирми – вземат ти пари за замък, пък ти предлагат кибритена кутия. Да, да! Не ща нова къща и тюфлек също! Абе знам, чи тоз е по-хубав от предния път, когато са обаждахти, ама аз вече си имам. Даже два си имам. Щото един път, като си имах само един, някакъв идиот да земе да го напълни с промишлен памук. Спах два пъти на него и стана на бабуни, а гърба ми сутрин приличаше на разорана нива. Все едно Григор Димитров ма е замяргал с топчета. Чи са беши и слегнал, та мязаши на подложка за пица. Та сига съм са сдобил с два. Не, другия не е за жената, тя спи в кухнята. Що ли? Щото прилича на майка си! Абе вий дюшеци ли продавати или сти семеен консултант? На нея не ? трябва нов. Дал съм ? оня, който ми продадохти първия път и казахти, чи е най-добрия. Ама не ща да купувам промоции! Аз да не съм пролетарий! Да, да, не ща повече тюфлеци. Нали ви разправям, чи си купих два. Продаваха ги в един гараж за десет лева. Занесох ги вкъщи и като са надуха, ги изтърбуших и ги напълних с изсушена трева, щото е по-мека. Знам, знам… и мойте нямат акари, щото имам две котки и те постоянно пикаят отгоре им. Вий ако сте акар, ще издържите ли, а? Що затворихте? Направо ма вбесяват некултурните хора, ша знайте!

     13. 08. 2017 г.
     Русе