Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

    “Сънищата на древния и на съвременния човек са написани на същия език като митовете, чиито автори са живели в зората на историята… Вярвам, че символичният език е единственият чужд език, който всеки от нас трябва да научи. Разбирането му ни дава достъп до един от най-значителните източници на мъдрост… Наистина и сънищата и митовете са важни средства за общуване между нас и нас.”

Ерик Ром
“Забравеният език”


    “Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”

Алберт Айнщайн


    “Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизите-лна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.”

Карл Юнг

“Писма том 1”


    “Тайната на живота е в това, че всички неща продължават да съществу-ват и не умират, а само се оттеглят за малко от погледа и впоследствие се връщат отново… Иисус не е мъртъв; той е напълно жив; както не е мъртъв.
    Йоан, нито Павел, нито Мохамед, нито Аристотел; понякога вярвам, че ги виждам сред нас и можем лесно да кажем имената, под които те живеят.”

Ралф Уалдо Емерсън


    “Твърде много се съмнявам дали някой от нас има и най-малката представа какво се има предвид под реалност на съществуването на каквото и да било друго, освен нашето собствено его.”

А. Деингтън


    “Много трудно е да обясниш това чувство на някого, който е напълно лишен от него, особено като не съществува никакво съответстващо му антропоморфическо схващане за Бог. Индивидът чувства колко са нищожни човешките желания и цели, а каква грандиозност и изумителен ред се разкриват, както в природата, така и в света на мисълта. Той гледа на индивидуалното съзнание като на вид затвор и желае да изпита вселената като едно цялостно значение.”

Алберт Айнщайн – “Светът, какъвто го виждам”


    “Живях в Юдея преди хиляда и осемстотин години, но никога не съм знаел да има такъв човек сред сънародниците ми, като Христос.”

Хенри Дейвид Тор – “Писма”


    “Ако можехме да видим себе си и други обекти такива, каквито те действително са, бихме се видели в свят от духовни същества и нашата общност с тях нито започва с раждането ни, нито ще свърши със смъртта на тялото.”

Имануел Кант – “Критика на чистия разум”


    “Може би е нужен цял един живот просто, за да завоюваме добродете-лите, които ще анулират грешките от предишния живот на човека… Добродетелите, които придобиваме, и които бавно се развиват в нас, са невидими нишки, свързващи всяко от нашите съществувания с другите – съществувания, които си спомня единствено духът, защото материята няма памет за духовните неща.”

Оноре дьо Балзак – “Серфита”


    “Мисля, че безсмъртието е преминаване на душата през много животи и житейски опити и този от тях, който е истинно изживян, използван, научен ни помага за следващия и всеки от тях става по-богат, по-щастлив и по-висш, като носи със себе си само истинни спомени за това, каквото е било преди.”

Луиза Мей Олкът – “Писма”


    “Има един принцип, който е невъзприемчив към всякаква информация, невъзприемчив към всякакви доводи, който не престава да държи човека във вечно невежество; този принцип е презрение, недопускащо изследва-нето.”

Хърбърт Спенсър


    “Наистина “душа” е неопределено понятие и реалността на това, за което се отнася не може да се демонстрира. Обаче съзнанието е най очевидният от всички ( невидими ) факти… Физиолозите много обичат да сравняват системата на мозъчните нерви с телефонна система, но те пренебрегват значителния факт, че телефонната система не функционира, докато някой не почне да говори по нея. Мозъкът не създава мисъл(Сър Фулиън Хъксли неотдавна посочи този факт); той е инструмент, който мисълта използва.”

Джоузеф Ууд Кръч – “Повече от един живот”


    “Защо трябва да се смята за невероятно, че една и съща душа може да населява последователно неопределен брой смъртни тела?... Дори през този единствен живот телата ни постоянно се изменят, макар и чрез един процес на упадък и възстановяване, който е толкова постоянен, че не го забелязваме. Така че всяко човешко същество обитава последователно много тела, дори в продължение на един и същ кратък живот.”

Френсис Боуън – “Християнска метемпсихоза”


    “Всяко новородено същество наистина идва свежо и жизнерадостно в новото съществувание и му се радва като на щедър дар: но… За неговото свежо съществувание е заплатено от… едно износено съществувание, което умира, то обаче съдържа неразрушимото семе, което е покарало в това ново съществувание: те са едно съществувание. Да се покаже моста между двете – това несъмнено би било отговор на великата загадка.”

Артур Шопенхауер – “Светът като воля и идея”


    “Предвид безкрайната продължителност на безсмъртната душа, през безкрайността на времето… Трябва ли душата да остане завинаги прикре-пена към тази точка от Вселената, нашата Земя? Нима никога няма да участва по-отблизо в останалите чудеса на мирозданието? Кой знае дали промисълът не е тя да се запознае отблизо някой ден с онези безкрайно далечни сфери на космическата система… които макар и от толкова далеч вече предизвикват нашето любопитство.”

Имануел Кант – “Обща история на природата”


    “Поддържам, че космическото религиозно чувство е най-силният и благороден подтик за научно изследване.”

Алберт Айнщайн – “Светът, какъвто го виждам”


    “Не се съмнявам, че съм бил тук, както съм сега, хиляди пъти по-рано и се надявам да се връщам хиляди пъти… Човек е диалогът между природата и Бог. На други планети този диалог несъмнено има по-висш и дълбок характер. Това, което липсва е самопознание. След това ще си дойде всичко останало.”

Й. В. фон Гьоте – “Мемоари на йоханес Фалк”


    “Веднага става явно… че този сетивен свят, тази привидно реална външна Вселена, макар да е използваема и валидна с други отношения, тя не може да е външният свят, а само нашата представа за него… Свидетелствата на сетивата не могат да се приемат като свидетелства за естеството на същинската действителност.”

Е. Ъндърхил – “Мистицизъм”


    “Никоя физическа теория, която се занимава единствено с физика, няма никога да обясни физиката. Смятам, че докато се опитваме да разберем Вселената, ние в същото време се опитваме да проумеем човека. Мисля, че днес започваме да допускаме, че човекът не е само едно винтче, без особено значение на огромната машина, а по-скоро между човека и Вселената има една много по-близка връзка, отколкото ние досега допускахме… Физическият свят в някакъв много дълбок смисъл е свързан с човешкото съществувание.”

Д-р Джон А. Уили


    “Не мога и за миг да повярвам, че живота в самото си начало е възникнал на тази малка, незначителна топчица, която наричаме Земя… Частиците, които са се комбинирали, за да произлязат живи същества, на тази наша планета, вероятно са дошли от някое друго небесно тяло, където и да било другаде във Вселената.”

Томас А. Едисън - “Дневник и всякакви наблюдения”


    “Ако погледнем на въпроса от най-строго научна гледна точка, допуска-нето, че сред милиарди светове разпръснати сред безкрайното простра-нство може да няма разум толкова по-велик от човешкия, колкото човешкият е по-велик от хлебарката; че няма същество, надарено със силата да влияе над хода на Природата, толкова по-велика от човешката, колкото човешката е по-велика от тази на една змия, такова допускане ми се струва не само неоснователно, но направо нагло. Дори без да се излиза от аналогията с това, което ни е познато, е лесно да се засели космоса със същества в една изкачваща се скала, докато стигнем на практика нещо неотличимо от всемогъщество, вездесъщност и всеведение.”

Томас Хъксли – “Есета над някои оспорвани въпроси”


    “Да вземем собствените ни тела. Смятам, че те са съставени от милиа-рди и милиарди малки индивиди, всеки сам по себе си единица живот, и че тези единици действат на групи – или рояци, както предпочитам да ги наричам – и тези безкрайно малки единици живеят вечно. Когато ние “умрем”, тези рояци от единици също като рояк пчели така да се каже, се понасят някъде другаде и продължават да функционират в някаква друга форма или среда.”

Томас Едисън – “Дневник и всякакви наблюдения”


    “… и сега целият ни живот, от раждането до смъртта с всичките му сънища, не е ли на свой ред също сън, който ние вземаме за действителния живот – действителност, в която не се съмняваме единствено защото не знаем нищо от другия, по-реален живот? Нашият живот е не друго, а един от сънищата в онзи по-реален живот и затова той безкрайно, до най-последния, най-реалния живот е животът на Бога.”

Лев Толстой – “Писма”


    “И най-добрите хора, когато умрат не са на такова ниво на интелектуа-лно и морално съвършенство, че да са готови веднага да влязат в рая… Това обикновено се признава и затова обикновено съществуват в отговор една или две алтернативи. Първата, че в момента на смъртта става някакво несъимеримо усъвършенстване – усъвършенстване извън всякакви маща-би, които изобщо могат да се наблюдават в живота… Другата и по вероятна алтернатива е, че процесът на постепенно усъвършенстване може да продължи във всекиго от нас след смъртта на настоящото ни тяло… Липсата на спомен не изключва непременно вероятността за усъвърше-нстване в протежение на много живота… човек… който умира, след като е придобил познание – а всеки човек придобива някакво – може да навлезе в новия си живот, лишен от своето знание, но не и лишен от нарасналата сила и изтънченост на ума, който е развил, докато е придобивал знание. В такъв случай той във втория живот ще бъде по-мъдър, поради това, което е ставало в първия… Няма съмнение, че характера може да остане детерми-ниран от събитие, което е било забравено. Аз съм забравил голяма част от добрите и лошите деяния, които съм извършил в настоящия си живот. И въпреки това, всяко от тях трябва да е оставило следа в съзнанието ми. Така човек може да пренесе и в следващия си живот предразположенията и склонностите, които е развил чрез моралните състезания в този живот…
    Остава любовта. Тук проблемът е по-важен щом, както смятам аз, именно в любовта и в нищо друго, ние намираме не само висшата стойност на живота, но също и висшата реалност на живота и, наистина, на Вселената… Забравят се много неща от едно приятелство, продължило няколко години, в рамките на един живот, много споделяния, много услуги, много часове на щастие и печал. Но те не са отминали, без да оставят отпечатъка си над настоящето. Макар и забравени, те допринасят за сегашната любов, която не е забравена. По същия начин, макар и цялата памет за любовта през един живот да се изличава от смъртта, стойността не се е изгубила, щом същата любов в новия живот е по-силна, поради това, което се е случвало в предишния.”

Джон Ледис Мактагърт – “Човешкото безсмъртие и предишното съществувание на душата”


    “Вселената е не само по-удивителна, отколкото си представяме, тя е по-удивителна, отколкото можем да си представим.”

Фред Хойл – астроном


    “Невежият счита, че силите на пространството стоят извън неговата царствена личност. Той се надява, че заедно с тялото, ще се разруши и цялото му същество. Но кристалът на невежеството е неразрушим, докато знанието на духа не разложи мъртвата му тъкан.”

Агни Йога


    “В света няма явления, които не съответстват на природата. На света има явления, които не съответстват на нашите знания за природата.”

Блажений Августин


    “Морално задължение на човечеството е да търси радост чрез усещане на Божественото в себе си.”

Шърли Маклейн


    “Да корим и да презираме душите-зародиши или душите-деца край нас, за дето не са се развили до нивото, до което сме достигнали ние, е все едно да корим и да презираме семето, за дето още не е цвете, пъпката – че още не е плод, младенецът – че още не е мъж.”

Ани Безънт
“Древната мъдрост”


    “Това, което човек би направил за своя брат по плът, който му е по скъп от самия него, е мерилото за онова, което дължи на всеки, който споделя с него единия живот.”

Ани Безант
“Древната мъдрост”


   "Аз нямам нужда вие да правите нещо за Мене и затова не търся, не желая, не изисквам нищо от вас. Обичта ми към вас не познава условия и граници. Ще се върнете на Небето, независимо от това дали сте Ме обичали по верния начин. Не съществува друга възможност, освен да се върнете на Небето, защото няма къде другаде да отидете. Така вашият вечен живот е осигурен и вашата вечна отплата е обезпечена."

Нийл Доналд Уолш “Разговори с Бога”


   "Идеята, че трябва да изпитваш ревност към времето, през което този, когото обичаш, играе голф или работи в канцеларията, или е в прегръдките на Друг, е идея, която може да ти хрумне само ако си представяш, че твоето щастие се накърнява, когато обичаният от тебе човек е щастлив."

Нийл Доналд Уолш “Разговори с Бога”


   „Ако вярваме в безсмъртието на душата, създадена от божествен източник, това предполага съществуването на свободна воля, която не винаги избира морално поведение.”
Емануел Кант


   "Целият космос представлява единна същност, от която ние сме част. Бог не съществува извън нея, а е във всяко творение."
Спиноза


    "Идеята, че съществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремили да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е заредило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.
   Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отговорност."
Майкъл Нютън
"Следите на душите"


   "Вселената няма начало или край и Бог изцяло присъства във всяка частица от нея. Голяма част - всъщност по-голямата - от това, което хората са имали да кажат за Бога и по висшите духовни светове, ги е свеждало до нашето ниво, вместо да издига възприятията ни до тяхното. С неадекватните си описания, ние опетняваме истински съвършената им природа."
"Доказателство за рая"
д-р Ибън Алегзандър


   "Човекът е част от цялото, което наричаме Вселена - част, която е ограничена във времето и пространството. Той възприема себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало и това е един вид оптична измама на съзнанието ни. Тази измама е като затвор за нас, тя ни ограничава в рамките на личните ни желания и обичта ни само към най-близките. Трябва да се стремим да се освободим от този затвор, като разширяваме обхвата на своето състрадание, така че в него да попаднат всички живи същества и цялата природа в нейното великолепие."
Алберт Айнщайн


   "Животът след смъртта няма нищо общо с религиите. Той просто съществува, независимо дали размахваме кръст, дали обричаме живота си на „Исус“ или смятаме религията за пълна отживелица. Не е нужно да се стремим към вечен живот – такъв ни е отреден. Това е даденост. Въпросът е какъв е този вечен живот, а отговорът зависи от нас самите, не от някакъв си гневен, отмъстителен и вечно недоволен „бог“…

   … Когато изгубим близък, на нас ни се струва, че с него сме изгубили частица от себе си, и това се дължи на енергийната ни връзка. В живота ни остава празнина, която преди е била запълнена, благодарение на самата мисъл, че този човек е до нас…

   … Ако познаваме смисъла на вечния живот, или вечното Съзнание, както аз предпочитам да го наричам, значи скърбим за себе си, че нашият близък вече не е до нас. Дори да знаем, че той продължава да живее, ние с него вече не сме в едно и също поле на вибрации – неговата компютърна същност, вече не седи на стола до нас, не живее на другия край на телефонната линия. Само когато не познаваме същността на живота, ние тъгуваме за тези, които са ни напуснали. Защото те са се освободили от ограниченията на телесната илюзия и са се „преродили“ в други реалности. Всъщност те никога не са напускали тези реалности, защото ние сме Безпределното всичко, а представата за разделение е част от илюзията в този объркан свят."

Дейвид Айк


   "Опитите за единение на душата с Бога на практика само допринасят за затвърждаването на илюзията, че те са разделени".
Кен Уилбър "Мистичният опит"


   "... Невероятно е, но сте създали същото противоречие и около представата си за Бога. Всичко, което сърцето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е добър. Всичко, на което учителите ви учат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сърцето ви казва, че Бог се обича без страх. Учителите ви учат да се страхувате от Бога, защото Той е отмъстителен. Казват ви, че трябва да живеете в страх от Божия гняв. Трябва да треперите в Неговото присъствие. През целия си живот трябва да се боите от присъдата на Бог. “Защото Бог е справедлив” ви е казано. И ще сте в беда, ако се противопоставите на страховитото правосъдие на Бога. Следователно бъдете “покорни” на Божиите заповеди, иначе…
   И най-вече не бива да задавате логични въпроси като този: ако Бог искаше стриктно покорство пред Законите Си, защо е създал възможността за нарушаването на същите тези Закони? Учителите ви казват: защото Бог пожела да имате “свободен избор”. Но какъв свободен избор е това, когато да предпочетеш едно нещо пред друго води до порицание? Как ще е свободна “свободната воля”, щом тя не е твоята, а нечия чужда воля, която трябва да изпълниш, Който те учи на това, превръща Бога в лицемер.
   Казано ви е, че Бог е прошката и съчувствието… обаче ако не помолите за тази прошка по “правилния начин”, ако не дойдете при Бога “както му е редът”, молбата ви няма да бъде чута, зовът ви ще остане незабелязан. Даже и това не би било толкова лошо, ако имаше само един правилен начин, но “правилните начини”, които се преподават са толкова, колкото и учителите, които ги преподават.
   Повечето от вас следователно прекарвате по-голямата част от живота си, след като праснете, в търсене на “правилния” път да боготворите, да се покорявате и да служите на Бога. Иронията в цялата работа е, че Аз не ви искам боготворенето, не се нуждая от покорството ви и не е необходимо да Ми служите.
   В исторически план такова поведение са налагали на поданиците си монарси – обикновено вманиачено егоистични, несигурни в себе си, тиранични монарси. Това по никакъв начин не са благочестиви Божии изисквания и е направо впечатляващо, че светът досега не е стигал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат нищо общо с нуждите и желанията на Бога.
   Бог няма нужди. Всичко, Което Е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.
   Ако избирате да вярвате в Бог, който някак си се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е чакал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог".

"Разговори с Бога" 1
Нийл Доналд Уолш


   "Каква е същността на вината, която вашите учители наричат Първороден грях? Какви злини е придобил човекът след своето падение от положението, считано от тях за съвършенство? Според техния мит човекът е вкусил плода от дървото на познанието, тогава е придобил разум и е станал разумно същество. Познал е доброто и злото - станал е същество с морал. Бил е осъден сам да си осигурява прехраната чрез труд - станал е същество, което произвежда. Бил е осъден да изпитва желания - придобил е способност да изживява сексуална наслада. Злините, за които вашите учители го проклинат, са разум, морал, градивност и радост - кардиналните ценности на неговото съществувание. Техният мит за човешкото грехопадение е измислен не за да обясни и порицае неговите пороци, не за да го обвини за неговите грешки, а за да му вмени като вина самата същност на неговата природа на човек. Каквото и да е бил онзи робот в райската градина, съществуващ без разум, без ценности, без труд и без любов - той не е бил човек".

Айн Ранд "Атлас изправи рамене"


   "Само хората, които са искрено благодарни на Бога, са наистина богати. Така че нашето вътрешно щастие не зависи от добрите или лошите събития, които ни се случват, а от степента на нашата благодарност към Бога".
Алберт Швайцер


   " Съвременото общество до голяма степен е духовна пустиня, защото повечето хора смятат, че няма нищо друго освен настоящия живот".
Согиал Ранпоче