Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ


МАЛКИЯТ БРАТ
В БУРЯТА
КУЧЕШКА МУ РАБОТА
ПРИТЧА ЗА БОГ
МОНОЛОГ НА ЕДИН...
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е 2
ДУНАВСКО ХОРО
ПИШМАН МЕДИТАЦИЯ

 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

     Многу съм гени... чакай, чи ни мога да са сетя за думата... генитален ли беши... ге... а, гениален! Значи – толкуз многу съм гениален, чи са принудих да спусна инструкция на жината: кат` приказвам нощем на сън, записвай сичку. Ни съ знай от коя трънка ши излези заек!
     И тя си записва. Ина дибела титрадка е напълнила. Голяма помощ ми й тъз титрадка.
     Виднъж съм казал – спейки: „Кво правиш, бе?!” И кат са събудих, поглеждам в титрадката и гледам – тъз фраза. Рекух си: „Ей гу заека!”
     Седнах виднага и ей гу ко` са получи:
     „Кво правиш бе, чадо нинагледну?!
     Тюфлека ша си изгуриш!
     Ф кривата да димиш е вредну:
     можи да са поболиш!”
     Туй е за синковеца. Щото той е дети-чуду: пропуши ощи приди да проходи. Ама сига думата ми не е за негу.
     Виднъж, пък, съм казал следнуту нещу: Ай стига, ма...
     Жината (тя с тъз титрадка кара нощна смяна, ама какту виждати от по-горе – си струва), записала гу на момента и сутринтъ ми съ отчети. Кат, гу видях и ахнах, щоту виднага ина дълга пуема съ роди в глъвътъ ми и си викам: „многу съм ге..." онуй. Седнах аз и почнах да записвам. Ша ви рецитирам саму началуту, щото е многу нецензурирана (пуемата сиреч):
     „Ай стига, ма! Ни са ли налудува?
     Чи аз да ни съм тирминатур – две!
     Ут днеска вечи саму ша пасувам!
     Ми тъй ами! Останах без...”
     Другуту няма да гу рицитирам, ама й дъългу и многу е хубаво. Изубразява нашия живот със жината, след кату са мръкни.
     Ей гу за к`во ви говора, значи. Просту съм... онуй.
     Ама голям кяр извадих с тъз мойтъ жина кат са ужених за нея. Толкуз извънредну многу култура щеши да са изгуби, ако ни бях. Щоту, как я виждати тая, да плащам на сикритарка, дету ша стуи нощну времи ду лиглото ми и ша чака! Ми, аку заспи? Ни можиш после да я набийш, щото е затрила ина част ут културата, поради заспивани на работнуту мясту. Със жината е другу – нямам таквиз притеснения.
     Не чи ни съ опитах да й подметна:
     – Жина, кат та гледам как дремиш кат пенсионерка денем, викам си...
     Тя съ й метнала на мене: много е умозаключителна и виднага са сети накъде бия.
     – Сакън – вика. – Няма да са устая на няк`ва фльорца да ми убире ларвити!
     Опасна е!
     И многу усеща къде съ крий гени... да, де... онуй.
     Идин път ма буди – ощи ни са й съмналу – и чите от титрадката:
     „Стига си ма ръгала в рибрата...”
     Саму туй съм имал благувулениету да кажа. Обачи, кат, си бях рошав и напулувината събуден, скочих и фанах молива.
     „Стига си ма ръгала в рибрата!
     Се на края на лиглоту спя.
     Ко` кат гу изкопчихми ут тъщАта:
     Ни е саму твойту... а, ма, я!”
     Удивитилнити са, за да са чите с чувствителнуст. Щоту ако гу читеш кат курдисан, сиреч мунутонену, нищу няма да са разбире.
     Чи тъй... Многу съм гени... гени... ама къкту и да е!