Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

ЗОДИЯ (авто-закачка)

 

Роден съм под знака на зодия Лъв
и, уж от съдбата съм гален,
а нито съм царствен, нито съм пръв –
само по лъвски съм гладен.

1996 г.
Добрич



ЛОШ СЪН

И сини, и зелени, и червени
в един батак посрещаме деня.
Събуждаме се с мисъл за промени,
а вечер ги забравяме в съня.

И чудно ли е, щом като и нощем
сънуваме все този парламент.
Сънуваме – за проклетия – още,
Ананиева, Жан и кабинет.

1995 г.
Добрич



ПРОБЛЕМ

Как да натрупаш, братче, милион?!
Отвред те дебнат разни неудачи.
Спестиш си малко – пъкне „фараон”
и няма на кого да се оплачеш.

Как да натрупаш, братче, милион?!
Като ракета „Круз” хвърчат цените.
Жената иска норка – за фасон
и да е в крак, разбираш, със „звездите”.

Какви „звезди” – проплакваш – и фасон?!
Не сме платили парното и тока,
а имаме един мизерен бон:
ядем фасул – живеем нашироко.

Ах, този пуст, миражен милион!
Заплатката потъва в магазина.
От Тото-то оставаш без балтон...
Е, а дано до другата година...

А, виж – мечтите, брат, са без пари.
Мечтай поне за десет милиона,
мечта за норка на жена си подари,
да й приляга, хеле, на фасона.

1996 г.
Добрич



* * *

Позната ми е болката
от мълчанието на белия лист,
както и гордия триумф на думите.
Листът бял обвинява и чака
да се събуди моето вдъхновение,
а то не спи. Е, писнало му е
да бъде
във забвение
и ме е предало.
Какво
падение!

2004 г.
Добрич

 


РЕПЛИКА


Апатията в мислите ни броди.
Отново сме електорат, народе.
И този път ще ни броят за “ риби” –
стръвта, обаче, нийде се не види.
Ще лапнем ли оголените куки?
– Е, виж сега – капризи. Ай, на слука!
Това, май беше глас на депутат
от следващия изборен мандат.

1994 г
Габрово



ПАРЛАМЕНТАРНА ОДА ОТ ИЗБРАНИК НА НАРОДА


Най-доходна е политиката у нас.
Да станеш депутат е супер шанс.
Да бъдеш в парламента е облага,
която на избрани се полага.
Не всеки е щастлив да бъде горе –
добираш се до там със триста зора.
Електоратът нищичко не подозира
и с хиляди надежди те избира.
Не знае той какъв ти е мотива,
но късно е, когато го открива.
Гласувал вече – има да се тюхка,
но ти си горе и какво ти пука?!
Там от високо гледаш панаира;
на теб осигурен ти е хаира.
Не правиш нищо, а текат парите
и все си на върха на новините.
Все нещо на народа обещаваш –
какво от туй, че никога не става,
когато до меда си толкоз близо –
да бръкнеш само и да се облизваш.
Че дето е меда, е келепира –
това и глупавия даже го разбира.

Електоратът – той да се надява.
Едва ли нещо друго му остава.
Да потърпи до края на мандата,
пък после да си търси правотата.
Да вика, да крещи и да проклина,
че е музей за стоки магазина.

Ще дойдат други в парламента славен,
а преходът ще си е бавен, бавен...
И пак така ще потекат парите,
и за реформи ще крещят глупците.
Реформите ще дойдат след дебати,
а за дебатите – внимание! – заплати.
Колкото по дълго дебатираме,
на по-широка черга се простираме.
И тъй ще е, додето свят светува –
едни живеят, други – съществуват.

1994 г.
Габрово



НА КАЛИНА И ВИНЕТА


Ко й туй вашту умну селу?!
Шашнахти ма двети:
въря из къщи, бърча челу –
мрънкам вашти куплети.

И са хиля като улав.
Гледа ма жината:
– Ко са хилиш кат маруля? –
чуди са горката.

Викам: – Жено, глей тез двети
кви куплети нижат.
нАли искаши пуети
да ти каканижат.

– Тез са, глупчо, пуетеси,
мене мъж ми тряба.
Въх, направу ма отнеси.
Аз да нИ съм баба!

Някой ден ша са изтръскам
в туй вашту Кратунци,
Да я питам аз, зимъска,
кой ша й слага кюнци.

Хич ни сфаща от култура,
нищу, чи й граждАнка.
Мисли сал за йна натура –
манджа, секс и дрямка.

Аз напра`у съм путресен –
пък ни беши проста!...
Мой ли тъй да изпростей?!...
Идвам ви на гости!

Ама и вий ма заразихти –
с вашти убави куплети.
Целия ма пукурихти...
Боже, мойта ку са усети...

15. 6. 2006 г.
Добрич

С приятелски поздрав! :-)




 

ИДИЛИЯ

Щастлив съм, че се скапа телевизора
от гледане на тъпи сериали.
Жената пак е нейде из комшиите,
а вкъщи тишина слуха ми гали.

Ще си извадя свинско от мазата
и дамаджаната голяма, с виното.
По кофти филми пада си жената,
А аз – по питие изстинало.

11. 7. 2006 г.
Добрич

ЖИГОЛО

– Не ме лъжи, че времето лекува.
Това не ти е рана на плътта.
Душата и отвъд ще боледува,
Ако я стъпчеш гола във калта.

– Така ли мислиш? Седмица ще мине
и ще те грабне вечния нагон.
Преди леглото ти напълно да изстине,
ще яхнеш друга мацка, като кон.

– Цинична си, когато атакуваш,
но аз усещам чувство за вина.
Показваш нокти и гърба извиваш –
Господи! – типично за жена.

– Отивам си и няма да се върна.
Не си мисли, че ти си уникат.
– Иди си скъпа. Аз пък ще повърна,
за край на нашия измислен свят.

Видях гърба й и вратата трясна.
Каква жена! Направо е пожар.
Не мина номера с душата – ясно.
Е, другата в килера си е дар.

Излизай, скъпа. Бурята отмина
и няма да се върне. Не и днес.
Побързай, baby, гола ще настинеш.
Ела при мен и под юргана влез.

Онази бе пожар, а тази – ледник.
В ръка държеше моят пистолет.
Какво им става? Ще поискам “вредни”.
Но чу се гръм и дулото присвет…

2005 г.
Добрич

 


ДЕРТ

Нявга бях красавиц – Лендилон!
Айшетата са лепиха пу мене –
га возих гражданята със файтон –
ини таквиз, чарвисъни, стъкмени...

И немаше по-рано саликон.
Сичкуту си беши саму месу.
Аз па бях отдоле като кон -
секса беши кату чалга лесен.

Днес обачи, те тука, отпред
двети зъби изубще ги няма.
Ни са смея, щото ми е дерт –
не уста са утваря, ами яма.

Заболекара одеве ми каза:
“Ша ти тура зъби порцелани!”
Рекох: “Заболекаре, аха!
Като крадна жица и ша стани.”

15. 7. 2006 г.
Добрич

 



* * *

          "... нашата полиция ни пази."                Евтим Евтимов

Пази, пази, ама да не те полази!
Станахме архипелаг ГУЛАГ.
Почна не да пази, а да гази –
само Веско май че им е драг.

24.11.2011 г.
Русе



СЛАДКИ СЪНИЩА С НЕОЧАКВАН КРАЙ

С жинътъ съ разведухми, пожизнену обачи,
щот разпрая, чи нимой ма трай.
Бил съм `ного зян и тъп съм, `начи.
Щом е тъй – развод и край!

И нал` бях рекал: „Ша въря у Кратунци!”,
накиприх са аз баш кату пител:
пионка турих на врата и с новити папуци –
напрао за риклама на „Шинел”.

Калина кат ма види ша да зяпни
и ша са врътни покрай мен виднъж,
после кат бунбона ша ма лапни:
ни са изпуска и полвина мъж!

– Стани бе, мухльо! Спиш ми на корема!
И на парцуца целия смърдиш.
Ни са напука. Дървото ша зема
и в нов сандък ша продължиш да спиш!

23 юли 2008 г.
Русе

 


ГРАФОМАН

Пише той и не престава:
всяка вещ го вдъхновява.
Пише, пише до забрава –
търси слава, търси слава.

Пише ода за сълзата,
за дъжда и за жената,
за бутилката, пирона,
даже ода за сифона.

Пише, пише, пише, пише;
няма време и да диша.
Вдъхновява се от песен,
от мравуняк и от плесен,

от варосаната круша,
от предимствата на душа
пред прехвалената вана,
от уюта на дивана.

Пише, сякаш е на норма,
сигур`, за да е във форма.
Пише, пише, не престава –
търси слава, търси слава.

25 юли, 2008 г.

 


АЗ СЪМ МУ ВИНОВЕН...

 „В ежедневната проза на дните” –
 май това аз не съм го писал –
 крачим весели или сърдити
 на някой, който ни е отписал.

 Пак е делник и ражда се утрото –
колко пъти във този живот!
В огледалото си поглеждам мутрата,
а пък там – непознат идиот

 ме фиксира, безкрайно ядосан,
зарад времето, дето тече;
зарад туй, че изглежда износен
като старо, ненужно платче.

 И мълчи, сякаш аз съм виновен,
че на него светът му е крив.
И ме гледа със поглед отровен –
явно вижда, че по съм красив.

06.06.2011 г.
Русе


* * *

Орелът, ракът, щуката решили окончателно:
ще впрегнем мишци здрави, за да настане ред;
ще работим задружно за другите съзнателно,
та да върви каруцата единствено напред.

Но знаете как свършва историята стара –
каруцата и днеска на място си стои.
И трябва някой Марко напред да я подкара,
защото тия тримата са първи будали.

07 април, 2011 г.
Русе

 


СПОРТНО

Защо не бях от Бистришките тигри!
Как щях да се повозя в самолет,
във който Бойко сигурно е вдигал гири
ведно със своя постен кабинет!

16 август 2012 г.
Русе

 


ТЕЗ У ПАРТАМЕНТА

Горе тез у партамента,
дету засидават,
рекуха, чи на мумента
пенции ши дават.

Кату циганите лъжат,
дажи са приварват.
Чи каквоту и да кажат,
после са утказват.

Ниту пенции ши има,
ниту пенциунери.
Ша са гътнат таа зима
кой къде намери.

Ама ний си ги избрахми –
ся ша си ги трайми.
Патки сми – ни гу разбрахми!
Люто ша са кайми!

09. 11. 2011 г.
Русе


ТУВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО

Казаха днес пу новинити:
аку дипресия ва фани,
вупще да ни са притиснити
за миг ша бъдити прибрани.

И всеки, който й депресиран,
простети – мойто уважение –
виднага ша й картотекиран.
Тува е, санким положението.

Подире в лудницата! Ясно.
Ша опустеят градувети,
защот на всички ни е бясно,
откак на власт са гербувити.

10.01.2013 г.
Русе

 


НА ПЛАЖА

Както си пиех бира на плажа,
гърла поиска гърба да й намажа.
Лежеше сама на едно одеало.
Имаше тен и божествено тяло.

Казах си: „Братче, това е парола!”
и я видях във мечтите си гола.
„Ех, да ми легнеш, бейби, в кревата,
ще ти разкажа набързо играта”.

Но се намирахме просто на плажа
и тя поиска гърба да й намажа –
съвсем невинно, съвсем непорочно
и може би не беше нарочно.

Мама му стара – готино беше.
Слънцето спряло, сърдито печеше,
аз се разхождах с пръсти по нея:
кеф е, че дишам и че живея!

После лежахме на туй одеало.
Казвам ви честно – тяло до тяло!
Ето затуй го обичам морето!
Чак ми изтръпва от обич сърцето.

Добрич

 


ИЗУМЛЕНИЕ

Привърженик съм на техническата мисъл,
но напоследък страшно съм се слисал:
щайга с платки, чипове и жици
вразумява кофти политици!

21. 06. 2013 Г.
Русе

 


УЖАС

Ам` чи можи ли такова нещо, `начи!?
Бойко също кат` амеба ша са цепи!
То, един кат` беши никой го не рачи,
двама `ко са – Господ да ни крепи!

09. 07. 2013 г.
Русе

 


УПРАВЛЕНСКИ НЕВОЛИ

Аз съм депутат. "Червен боклук".
Наричат ме така от чиста завист,
защото съм във парламента. Тук
не всеки срещнат може да се справи.

Вий мислите: "Той има бол пари",
а те едва за кучето ми стигат!
Е, ако някой нещо подари,
събираме за чер хайвер и чига.

Живея бедно. Виждате сами.
Но няма да си прекратя мандата!
От мен народа иска две сърми
да може зимата да сложи на софрата!

Свалихме тока, дадохме пари
на майките – за памперси и дрешки!
Главата ми от работа гори,
а вън крещят, че съм боклук и грешка!

Животът е такъв! Да си крещят.
Днес никой вече не цени делата...
Говорят за морал и се дерат,
а той върви ли с мижава заплата?

02. 08. 2013 г.
Русе

 


СЪНОВИДЕНИЕ

Седим със съседа. Бутилка ракия.
– Наздраве! – Наздраве, бе брат!
Жената във къщи е жива фурия –
приготвя ни вкусен обяд!

Седим със съседа. Бутилка ракия.
– Наздраве, единствен мой… брат!
Жената във къщи е жива фурия,
когато подгони я яд!

Седим със съседа. Две бири отгоре.
– Наздраве бе… брат ми! Не… щеш?
Жената във къщи сама си говори:
– Ела ми ти, долен келеш!

Лежиме си двама след вино червено.
– Под масата… сянка е… брат.
А мойта жена е с рога и зелена –
началник на страшния ад!

30. 08. 2013 г.
Русе

 


ЧЛЕН

Аз член съм на клуба по интереси,
а той пък е във кръчмата до нас.
Участвам там и после съм отнесин:
с асфалта са целувами в анфас!

Жената вика: – Легнал та намирам…
По обед все! До кръчмата! Миндил!
Пак по корем до къщи са прибираш…
Аз мъж ли имам или крокодил?!

– Жината – викам. – Никогиш ни вдяваш!
Аз член съм почитен… авторитет… таквоз…
– Ако та мярна – казва ми – тъдява,
ша опознаеш думата „тормоз“!

Ама каква жина си имам! Огън същи!
Обачи пий сал русенска вода.
На истинскуту пиене са мръщи
и ни съзнава, чи е туй беда!

30. 08. 2013 г.
Русе

 


* * *

"Поети" инак дето са за двойка
куплети пишат за Цветан и Бойко.
Обаче популярни са в ефира,
макар по принцип да произвеждат фира,

защото пишат за Цветан и Бойко
и значи к`во от туй, че са за двойка.
Културата превръща се във кич,
обаче Бойко си е пич, та пич!

13. 10. 2013 г.
Русе

 


КРАДЦИ

Най-мразим да ме учат на морал
ня`кви недоучени студенти!
На времето геройски аз съм крал
и кашкавал, и други елементи,

да могат да живеят те добре.
И съд против народ организирах.
Не е морално? Айде стига, бре!
Не е… обаче после просперирах.

И все заради днешната младеж,
а тя сега така да ме изпорти!
Не е било морално да крадеш…
А вие ми откраднахте комфорта!

01. 11. 2013 г.
Русе


"Х" ФАКТОР

Пея у къщи. Мойта ми казА:
– Стига, айло, вийш кат Фавароти.
По е проста от нашенска коза:
тя ни знай, чи казва са Пароти.

Ама… потроших сервиза –
онзи, дето й от кристал –
с мойто пеене. Излиза,
чи напрау съм съ улял…

21. 01. 2014 г.
Русе


ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

Кой ма щъркел укълва -
с мойта на балет ша одим.
На пияната й глъва
снощи тоз мерак й доди.

– А ма, Пено, `къв балет?
Роклята ти й от вторични.
Ша ти тряба туалет,
чи на дама да приличаш.

Па в глъвъта – я са виж!
Сякаш та й кълвало пили!
В тоз балет ку са явиш,
ша ги исправиш на кокили!

– Тъп си, Ганьо, чак си прос!
Кой ша да ма мене зяпа?!
Лебеди ша има и... таквоз...
езеро... како са сяпаш?

– Ти добре ли си, ма, оу!
Там ша тичат некви мацки -
нещу къту голу шоу.
Няма езера, ни патки!

– Как да няма, бе серсем!
Даже риба ша продават.
Сал за голо мислиш и съвсем
ут културата ни вдяваш.

– Пено, май у некой мол
с теб ша одим, ми са чини,
там – ша знайш – риба бол,
па културата ш` ти мини.

25. 01. 2014 г.
Русе


МИСТЪР СИЛИКОН – ПОЕТ

Когито стана "Мистър Силикон"
(Да ни ви казвам де ша си го слагам),
звиздъ ша бъда в някав небосклон –
изобщо – сичко, както ми приляга.

И книжка със пуезия ша напиша,
чи да са случвам секи ден в Ти Ви
и мойта нинагледна да въздиша
по моя силикон. А?! Шашнах ви!

И ни са бутайти! Сига ша димонстрирам
едно от мойти умствини твурения.
Е, тъй де... то са подразбира –
естествено, чи туй ша й стихтворение!

"О, мила моя, слез от тоз балкон,
чи нямам вЪжи в теб да са възкача,
обачи имам марков силикон...
А, слези! Пипнах ли та?! (ГАЧА)"

Туй в скобити е за тез, дет ни разбират български.
Сига следващия куплет:

"Чи аз си та обичам кат салам,
когито – вервай – като дзвер съм гладен.
Па ти защо са врътна нанатам?
Ила да видиш силикона! Айде!"

Видяхти ли сига, чи съм талант,
затуй ша пиша, пиша, пиша!
И ако немам некакъв си свянт,
като пуети щях да ви избриша!

30. 12. 2014 г.
Русе


ПРАЗНИЧНО

Всичко се покрило с бяло.
Сякаш времето е спряло.
Та... със ланшната заплата,
пак на същата салата.

31. 12. 2014 г.
Русе


ПАДАМ В ОЧИТЕ НА "ТЪЩАТА"

Аз падам в очите на „тъщата”
надолу с главата почти.
Култура съм нямал и същата
сърдито, не, гневно гълчи:

– Простако потомствен, щом чуеш ме,
превивай гръбнака на две!
От теб уважение чакаме
и думите: „Маме, здравей!”
А ти лицемерничиш здравата.
Не ме уважаваш, нали?!
Това ни е – виждам – наградата,
че пръснахме луди пари
да бъдеш и ти като хората –
не в онзи ужасен приют.
В нозете ми тегне умората,
защото ти дадох уют.
Такъв и в мечтите си рехави,
не зная дали си видял.
Донесе единствено дрехите –
и тях някой друг ти е дал.
Затуй ще си седнеш на задника
и чинно ще свеждаш глава!
Желая за теб да съм „Маминка”!
По-точно – държа на това!
Държа да е в ред и главата ти:
прическата имам предвид.
Подстригвай редовно косата си –
обичам приличния вид!
Ти знаеш, че твоето мнение
по този специален въпрос
за мене не е от значение,
щом мразя голям алаброс!

Аз зная – това ми е кармата.
За дълго май зет съм заврян.
Кротвам и – край на алармата.
Боже, отидох си зян!

1995 г.
Добрич


ЛЮБОВНО-ПРЕДИЗБОРНА АГИТАЦИОННА ПЕСЕН 2014-та

(Пародия)

Вече съм мома голяма,
нося гащите на мама,
търся мъж да спиме двамаааа!
Бяла роза ша закича,
чи Станишев ма обича,
нищо, чи ни ми приличаааааа!

Припев:
Кат спичели БСП-то
с помощта на МВР-то
яко да ви е дупетооооо!
Аз ша бъда в парламента
нещо като президента.
Първа кипра за моментааааа!

За Станишев ша гласувам.
Знам, чи секи ша ма псува.
Пък какво ма интересувааааа?
Не ми дреме от политика –
проста съм като мотика,
то любов отзад ма тикаааааа!

Припев:
Кат спичели БСП-то
с помощта на МВР-то
яко да ви е дупетооооо!
Аз ша бъда в парламента
нещо като президента.
Първа кипра за моментааааа!

2014-2015 г.
Русе


ОЛИГОФРЕН

Питах аз какво ша значи тая дума...
как се казваше, бе? А, олигофрен!
И си рекох: "Въх, изгубих ума",
а пък то било на "Лудогорец" фен.

Та са питам умно що не рачи
Шефа да приказва с някой фен?
Сбъркан е човека нещо значи.
К`во като е тежък бизнесмен.

18. 05. 2015 г.
Русе


ЦАРЯТ НЕ Е ГОЛ

Дал Бойко пуйки на държавата,
на Него шефа простотия дал!
Наясно сме, че се издъни здравата,
но никой чул и никой не видял.

22. 07. 2015 г.
Русе


МИСТЕРИОЗНО

„Таз вечер ша са блещя по звездите,
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.

Мъж, дето ша ма носи като бебе
и ша ма пази също кат яйце!
Ни та понасям! Писна ми от тебе
и дигнала съм сичките ръце!“

Разбирате ли? Ей така ми рече
съпругата, и сякаш ма закла.
Направо като с брадва ма насече…
Каква я мислех, а каква била!

Изпушил съм и – видиш ли – парите
и всичката ракия съм изпил.
А аз кат циганин кълна звездите
и ниско под тревата сам са свил.

Обачи не разбирам от мистерия.
Танцуваши и: „Ша умирам! Да!“
Рекох „Не изпадай във истерия.
Иди във Плиска. Ш`ти дадат вода."

12. 08. 2015 г.
Русе


МЪЛВАТА

Не, че съм подвластен на мълвата,
но онзи ден една такава чух:
с бурка черна ще ми забрадят жената
в мой харем, но туй е само слух.

А един приятел ми подшушна:
– Дончева ще стане президент.
– А, едва ли. Тя не е послушна.
Бойко тайно е поел ангажимент.

Не, че съм подвластен на мълвата…
аз на клюки винаги обръщам гръб,
но от пресата излезе новината –
вторият в държавата бил тъп.

Аз от политика не разбирам.
Първи, втори – просто съм в мъгла.
Слухове такива игнорирам,
те за мен са само бла, бла, бла.

На учители заплатите ще вдигат.
Да де, ама се оказа само слух.
Казал бил го някой шушумига –
не от него – вярвайте – го чух.

И затуй не вярвам на мълвата.
Уж било, пък после не било.
Права е да се гневи жената:
– Аз и бурка – вика. – Будало!

03. 10. 2015 г.
Русе


КОМПЕНСАЦИЯ

Партиите пак са в еуфория –
всички до един са славни победители.
За нас – безплатна бутафория
с бонус Волен за безволни потребители.

27. 10. 2015 г.
Русе


АЙДЕ, ХОЛАН!

Жената каза месо да не ям,
защото щяло рака да ме хване.
Бе, айде холан! Телевизия – спам.
Може ли купон без барбекю да стане?!

27. 10. 2015 г.
Русе


ЛОША НОВИНА

Драги сънародници, внимание!
Нося ви разтърсващо послание!
Ще настъпи Новата година,
без ракия, без парче сланина.

Без прасе, изпечено на скара,
без вино, лежало в бъчва стара,
без джумерки, без пържоли сочни –
бойковите указания са точни:

който хапва, за да се нахрани,
без пари във джоба ще остане,
ако примерно се разболее,
а според закона не живее.

И затуй през Новата година нека
да се храним със храна по-лека.
Примерно тревички и стафиди
или октоподи и скариди.

Но пък що да спазваме закона,
който нагло го натресе Оня?
Както и каквото да ядете,
все пари за здраве ще дадете!

06.12.2015 г.
Русе


СУРВАКАРИ СЪЩИ

На Новата година сутринта,
додето още сладичко си спях,
екшън са произведи у дома –
нуждата си изтървах от страх.

Връхлетяха трима терористи
с дълги сопи и с кръвнишки вид:
„Живо-здраво! Де са ти парите?“ –
ревна ми единия бабаит.

Чи кат ма забъхтаха юнашки
по гърба, навсякаде! Абсурт!
Ако имах камера и флашка,
щях да ги покажа във You Tube.

„Давай тук каквот ни са полага,
иначе немедлено ша мреш!
Видиш ли дебелата тояга?
Празници са – даваш щеш не щеш!

Инак утре ша та фане болест,
ако още някак си си жив!“
„Драги терористи, моля, моля!
Вкъщи няма никакъв актив!“

В тоз момент жената са донесе
с шапка и костюм на дядо Мраз
и с тиган тефалски ги отнесе –
тримата изпаднаха в несвяст.

Така че си залоствайте вратата,
дойдат ли ви сурвакари същи,
пък сте си натирили жената!
Късмет извадих – мойта си е вкъщи!

31. 12. 2015 г.
Русе


АВТОРСКО ПРОНИКНОВЕНИЕ

Почвам туй стихотворение
с необикновено въведение:
най-внимателно четете
текста между редовете.

Има ритъм, има рима,
даже смисъл в него има.
Някой нещо ви говори…
Не разбирате ли? Сори!

„Бъра, бъра, бъра, бъра,
Бъра, бъра, бъра, бъра,
Бъра, бъра, бъра, бъра,
Бъра, бъра, бъра, бъра,

Дъра-бъра, дъра-бъра.
Дъра-бъра, дъра-бъра.
Дъра-бъра, дъра-бъра.
Дъра-бъра, дъра-бъра.“

Я идете се наспете
и въобще не гу четете!
Ясно е чи таз култура
ни е за вашата натура!

21. 01. 2016 г.
Русе


ДИРЕКТИВА

Драги български поети,
разбирам, че сте извисени
и ваште спретнати куплети
са все за Шекспир… възвишени.

Но бай Благой не ви разбира.
Не е във тоз диапазон
Когато пий студена бира,
чете писателя Крузо.

Е, опърничава е жена му.
и всяка нощ я укротява
Това е класиката само,
с коато той си остарява.

Хорацио - не го познава.
И Дездемона я не знай.
Повелята ни е такава:
възпявайте романите на Май.

06. 02. 2016 г.
Русе


ПОЕЗИЯ ЗА КОНКУРС

(За първо място)

* * *

Спря водата
в блока.
Завъртях крана
и нищо не потече.
Ненормална работа!
Отново го завъртях,
щото си рекох, че
може и да е дошла,
но пак не потече.
Ура!
Няма да се къпя!
Но пък ми
пресъхна устата…
Мизерия!
Обадих се на ВиК
и ги попитах
пак ли боядисват
ръждясали тръби,
а те ми казаха
да не задавам
некомпетентни
въпроси
и ми тряснаха
слушалката.
Ще взема да емигрирам!

     Обръщение към журето на евентуалния конкурс: не ща място, по-малко от първо! Нека да ви напомня, че карам много скъпа кола и съм приятел с началника на МВР-то! НЕ ПО-МАЛКО ОТ ПЪРВО! ДА СМЕ НАЯСНО!


ЗИМА И ПЕНСИОННА РЕФОРМА

Навън е бяло, бяло, бяло,
а вътре аз – под одеяло.
Жена ми – термо-оператор,
преструва се на радиатор.
По-топли от Топлофикация,
която прави провокация,
и май провежда пенсионната реформа
„Брой на старците – във норма“.
Но ний ще победим реформата –
два старчока извън нормата.

15. 01. 2017 г.
Русе


ПРИСПОСОБЯВАНЕ

Как да говориш за изкуство
с човек, пиян като мотика?!
Та се напих и аз със чувство,
и се замлатихме за политика.

07. 02. 2017 г.
Русе


КОАЛИЦИЯ "ЗАПАЗВАНЕ НА РАБОТНИТЕ МЕСТА"

Не се хабете в политическите страсти!
Щом няма хляб, нагъвайте си пасти!
А ние си работим за мандата.
Простете, но такава е играта!

15. 03. 2017 Г.
Русе