Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ЛЮБОВНА ЛИРИКА



РЕЦЕНЗИЯ ЗА СТИХОСБИРКАТА
В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА
СЪВМЕСТНИ
ЧЕТИРИСТИШИЯ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

В НОЩТА ПЪЛНОЛУННА

Небето над нас оживява и блясват
рояк позлатени звезди.
В тъмното приказни сенки израстват,
светулки чертаят следи.

Щастлив съм, защото в нощта пълнолунна
свенливо ме галиш с очи,
а аз като в сън нежни устни целувам,
после безкрайно мълчим.

Просто за думите дъх не остава –
всичко превръща се в страст.
Слети в онази позната забрава,
губим над себе си власт.

На съмване пак ще мълчим уморени,
макар, че е кратка нощта,
а нашите страсти, все пак укротени,
ще чакат поредната нощ.

1993
Габрово


"ГРЯХ"

Не ме докосвай с пръсти, Сатана!
Не впивай в мене жило на съблазън!
Но… все едно. Каква жена!
По дяволите всякаква боязън!

Обхождам с тръпнещ поглед тази плът –
едно съвършенство за грях творено.
От страст прелива нежно-бяла гръд,
очи ме гледат чакащи, зелени.

Бедра изваяни от скулптор вещ,
разливат в мене лава вулканична
и чувствам вече оня див кипеж,
от тази прелест демонична.

Венера ми показва своя блясък –
жива и очакваща любов.
Задръжките се ронят като пясък,
остава само оня мъжки зов –

първичен, шеметен, изгарящ,
необуздан от никого до днес.
Той всяко целомъдрие събаря
и взема над забраните превес.

Е, Сатана, ти ме спечели тази нощ.
Отдадох ти се пълно и без мяра.
Не се ли радваш? Или искаш, още
сега да ме залееш с течна сяра?

1992 г.
Габрово


ОТИВАЙ СИ!

В очите ти тегне умора
от щедро пиляна любов.
Не искам отново да спорим:
за края съм вече готов.

Напразно се рових и търсих
искрица поне топлина.
В душата ми нещо се скъса
и днес ти си просто жена.

А беше копнеж и надежда,
и слънце в студения ден,
и тиха милувка, и нежност…
Спасение беше за мен.

Сега отегчена ще тръгнеш
към нова любов, може би,
а в моя живот ще се върне
самотника стар от преди.

1997 г.
Добрич



НАЗАД В МИНАЛОТО

Аз вярвах и това бе предчувствие,
че такъв ще е краят,
че всичко е временна измама,
която съзнаваме и двамата,
но сме безсилни да си кажем "Сбогом!".
Ние слизахме с тебе от рая –
нашият разклатен рай,
за да отнесем със себе си по една вина,
уж мъничка, но тежка като камък,
изпълваща сърцата ни до край.

Сякаш всичко беше днес –
толкова жива е картината
на нашата последна среща:
усилията ти да ме задържиш
със сълзи, във очите блеснали,
и моите усилия да те спра в заблудата.
Да, късно бе, вината си да търсим,
със сълзи неизбежното да победим.
Отиваше си нашата любов, и чудо
не би могло тогаз да я спаси…



НЕ СИ СПОСОБНА

Ще си отидеш и ще ме забравиш?
Не си способна още на това.
В сърцето си не може да не пазиш
минутите ни, нежните слова.

И нощите ни, сенките ни в мрака,
слети, като две реки в една.
В такава нощ, на рамото ми плака,
щастлива, че те среща любовта.

Нима ще я захвърлиш като дрипа
и друго рамо ще намериш в този ден?!
Ще го допреш с чело и тихо ще захлипаш,
забравила при другия за мен?

А той с ръка ще те погали нежно,
и с тръпни устни ще те приласкай,
в очите ти, като море безбрежни,
ще търси своя недостигнат рай?

"Аз нямам власт над моето сърце!" –
така ми каза и надолу поглед сведе,
прегърна ме с две чужди веч ръце
и ме остави, безутешно сам и беден.

1983-2006 г.
Габрово
Добрич


ПОДАРИ МИ

Подари ми очите си, да ме гледат със плам,
да са с мен, уморен щом заспя.
И в най-черната нощ, и във буря, да знам –
две звездици за мене блестят.

Подари ми ръцете си, тези крехки ръце,
да ме носят в небесни селения,
да извайват с любов мойто мъжко лице
и да бъдат за мен вдъхновение.

Подари ми косите си, тези черни вълни –
водопади от страстно безвремие.
Подари ми две алено-нежни страни –
сочни ябълки в райско преддверие.

Подари ми безгрижния смях на дете
И дъха на тропически нощи;
подари ми любов, за да мога чрез теб
да усетя, че жив съм все още.

20. 11. 2006 г.
Добрич


НО ВИНАГИ ЖЕНА

Понякога ръцете ти са птици,
които на крилата си ме носят.
Понякога са огнени езици,
които не изгарят, а ме топлят.

Понякога очите ти са океани –
в тях влюбени делфини плуват.
Понякога са действащи вулкани,
но не разруха носят, а лекуват.

Понякога душата ти е бряг,
на който уморено акостирам.
Понякога е непрогледен мрак –
не виждам, но те винаги намирам.

Понякога си яростна вълна,
която като лодка ме помита.
Понякога... Но винаги жена –
любвеобилна, страстна, дяволита.

22.12.2007 г.
гр. Русе


ЖИВИ!

Не разбрах кога ме срещна любовта.
Ти разбра ли как ни отвоюва
от ноктите на мрачна самота?
Чуваш ли я – тихо тържествува

в очите ни, в лицата и в гласа
на две сърца, за век опиянени.
Има ли значение часа
и датата на нашето спасение!

Има ли значение мига,
в който се почувствахме щастливи?
Важно ли е толкова кога!?
Само туй е важно, че сме ЖИВИ!

10 февруари 2008 г.
Русе


СТИГА МИ

            На Нел

Не искам вече нищо от живота.
Стига ми това, че си до мен,
че делника ми хаотичен и самотен
сега е празничен, сега е подреден.

Стига ми усмивката ти само.
Тя слънце е дори и в мрачен ден.
Стига ми приятелското рамо,
и твоят поглед влюбен, възхитен.

Не искам от живота нищо, нищо.
Какво той може още да даде!?
На мен ми стига твоето огнище,
душата ти ми стига – на дете.

За мене са най-нежните ти думи,
за мен тупти едно добро сърце.
Бях беден и самотен до безумие,
днес имам две обичащи ръце.

Днес имам теб. Съдбата ми намига.
А любовта ти прави ме богат.
Това ми стига! Да, това ми стига!
Нима ми трябва друго в този свят.

13 март 2008 г.
Русе


БЪДИ

На Нел

На твоя ден, единствен през годината,
бъди щастлива, ведра и усмихната.
Раздавай щедро обич, светлина,
защото твойто име е Жена.

Бъди стихия, но бъди и пламък,
бъди за мен най-скъпия подарък.
Бъди вихрушка, но и лято знойно,
бъди от всичко – нека да е двойно!

Бъди недостижима, но и близка,
защото все така отчаяно те искам:
като магия да те преживея
и като песен – да се потопя във нея!

Бъди ти нежна и любвеобилна,
и в мигове на тежък жребий – силна.
Бъди обикновена или странна.
И мястото, наречено "Нирвана"...

Но, скъпа, даже да не си такава,
не ще престана да те обожавам!
Подарък-клетва приеми от мен
на този празничен за тебе ден!

2008 г.



ОТКРОВЕНО

На Нел

Твойта обич към мен моят хляб е и ден!
Ти изпълваш живота ми с радост.
Аз заспивам щастлив и се будя по-жив
от годините в моята младост.

И какво от това, че по мойта глава,
ще са скоро косите ми сиви,
преоткривам света в твоя поглед, в страстта,
що искри във очите ти живи.

Той е толкова друг – аз съм твоят съпруг
и това е прекрасно, любима!
Нямам глас и слова, но ще кажа това:
горд съм с туй, че до мене те има!

31 март, 2011 г.
Русе


ТОЛКОВА Е ХУБАВО ТОВА

Заспиваш,
а аз те гледам
и не мога да се наситя:
толкова си красива!
Би видяла – ако не заспиваше –
в очите ми любов.
Истинска и трайна,
запълваща душата
и сърцето ми.
Би видяла как
те обожавам,
и сълзите от щастие
в очите ми.

Толкова си истинска!

Ръката ти, сякаш търсеща
сигурност,
лежи в моята
и топлината й
се разлива в мен...
Добре е, че заспиваш.
Така ще удължа магията
на този миг,
за да остане в мен завинаги,
макар че – зная –
утре пак ще се повтори…

И толкова е хубаво това…

Толкова е истинско!

Магия е до болка да обичаш,
когато безрезервно си обичан!

01 април, 2011 г.
Русе


КАТО ДНЕВЕН СВЕТЛИК

На съпругата ми

Прелива от очите ти любов
и затова са толкова красиви.
Светът около нас е като нов,
а ние – истински щастливи!

И нито сън това е, нито миг,
а нещо чисто в идните години!
Любов, сравнима с дневния светлик
се спря при нас, не ни отмина.

И нека тази ярка светлина,
която щедро Бог дари ни,
не се превърне някога в луна,
а после като въглен да изстине,

защото няма да си го простим,
защото, мила, ще е ад в душите,
и в него двама с теб ще изгорим,
както изгарят в самота звездите.

16 май, 2011 г.
Русе


СБЪДВАНЕ

Погледнах те и в този миг разбрах,
че теб съм търсил толкова години.
В безброй безсънни нощи те мечтах,
заспивах със очите ти невинни.

Събуждах се и в мене беше ти –
от моя сън останала. Красива!
Усещах, че душата ми лети
и търси те, но истинска и жива.

Аз вярвах, че ще дойде този ден,
че моята съдба е отзивчива.
Днес ти споделяш пътя си със мен –
прекрасна, истинска... и жива!

28. 02. 2012 г.
Русе


КАТО МАГИЯ

"Ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб!"
Михаил Белчев

Дойдох при теб на лакти и колене
и славеева песен ти донесох. Чуй.
Не исках невъзможното за мене,
а исках любовта ти – само туй!

И ти я даде. Бе като магия,
когато развълнуван я приех –
смес между нирвана и стихия,
и огън, който в шепите си взех.

Свят – единствено възможен!
Вярвах силно, че е постижим,
че в него смисъл е заложен
за двама ни, ако ведно вървим.

И днес завинаги сме цялост –
една душа, намерила покой
в една жадувана безкрайност,
а там присъства неизменно Той.

Ако съм толкова лиричен,
причината единствено си ти.
До болка вечност ще обичам,
защото твоят огън в мен гори.

Затуй перото ми все теб възпява:
бях сам – любов ми подари!
И ако то да пише продължава,
виновница си ти и само ти!

24. 08. 2012 г.
Русе