Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ЛЮБОВТА, ТАЗИ СТАРА ВЪЛШЕБНИЦА



ОБИЧАМ ТЕ, ЖИВОТ!


 

СТИХОСБИРКИ


КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

МОЛИТВА

Докосни ме, Любов, с твойта пръчка вълшебна!
Не оставяй самотника сам!
Позволи ми от твоето вино да гребна
и ми дай животворен балсам!

Допусни ме, Любов, в своя храм вековечен,
като грешник при своя Исус.
Нека бъда на теб до смъртта си обречен.
Днес домът ми е празен и пуст.

Изхвърли ме, Любов, като дрипа ненужна,
щом не съм ти покорен слуга.
Накажи ме, Любов, ако вярно не служа -
осъди ми на век самота,

но ми дай малко шанс. Аз достоен ще бъда
за един твой величествен жест.
Бих ли дръзнал, Любов, да се видя осъден?
Бих останал по-скоро без чест.



ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ

По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо.

Любовта ще намерим в стръкче цветя,
в аромата на тучни ливади.
В шумоленето нежно на крехки листа,
ще открием, че още сме млади.

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ


Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар –
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, кажи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи – повярвай – за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

ОБИЧАЙ МЕ!


Обичай ме горещо, всеотдайно!
Ако трева си – аз ще бъда дъжд.
Ако си песен – лира съм омайна.
Потрепвай в мойте струни неведнъж.

Обичай ме, обичай ме безкрайно!
Животът само нека има край,
но в него любовта да бъде трайна
и да е нещо повече от рай.

САМ


Как скучно е и тази вечер...
Беседката от вчера е сама.
До мен не сяда никой вече...
Днес имам среща с нощната тъма.

Край мене вятърът лудува –
разнася с писък жълтите листа.
Как искам вместо писъка да чувам,
макар и грубости от твоята уста...

БЕЗ ТЕБ


Избелява нощта – дълъг миг самота.
Ти не стопли леглото ми хладно.
Ще посрещна деня, недочакал съня.
Любовта ми за ласки е жадна.

Като огън гори тя край мен и дори
във огромен пожар се превръща,
но защо в зимен студ чезне всеки уют
и дълбока печал ме обгръща?

Отминава деня, а кого да виня,
че не чух твойте стъпки на прага?
Може би оня час, в който срещнах те аз,
или този, след който избяга?

Бих крещял като луд, но това е абсурд.
Не така в своя дом ще те върна.
Аз разбирам това и обронил глава,
своя спомен за теб ще прегърна.

СЪНОВИДЕНИЕ


Магьосница ръката ми взема,
погледна ме и каза: – Ще обичаш!
Ти ще обходиш цялата земя,
след хиляди момичета ще тичаш.
Накрая ще откриеш любовта,
и тя като небето ще е чиста.
Огромна ще е колкото света
и нежна като девствено момиче.

– Магьоснице, познаваш ли ме ти,
та с благи думи ровиш ми в душата?
Нима прозират моите мечти
и огледало чисто е ръката?
Голямата любов е скъден блян
и аз я търся упорито.
Ако я виждаш ти на тази длан,
кажи ми, моля те, къде е скрита!

Събуди ме настъпващия ден.
Била е сън магьосницата само.
Голямата любов не спи до мен.
Самотно е студеното ми рамо.

ПОСВЕЩЕНИЕ


Искаш за теб да напиша куплети.
Казваш: "Нали затова си поет.
Толкова много жени са възпети –
ти не написа за мен нито ред."

Може би права си. Толкова време
моите мъжки капризи търпиш.
Животът ти с мен е и радост, и бреме,
и отговорност – както твърдиш.

Аз съм с изменчив и труден характер.
Зная това и ти сторвам поклон.
Ти ме възпираш, щом хукна по вятъра
и ме обичаш, макар ветрогон.

Някога груб съм – ти ми прощаваш.
Сприхав съм – ти отговаряш ми с такт.
Лошите мигове бързо забравяш,
а любовта ми признаваш за факт.

Всичко, което до днес съм написал,
аз от сърце подарявам на теб.
Твоя е всяка задъхана мисъл!
Всеки изстрадан до болка куплет!

РАВНОСМЕТКА


Събудена от моя тих копнеж,
очи отваряш в мрака и ме търсиш,
но аз не съм все същия младеж –
сребро в косите времето поръси.

И изтъка по моето чело
килима на годините отминали.
Втъка това, което е било –
отне, което сме си имали.

Но ни остави същите сърца
и в тях стаена, любовта не гасне.
Повехнали са нашите лица,
а чувството все още е прекрасно.

НЕ ТЪРСИ В ТЕБ ДУШАТА МИ ПОКОЙ


Мирисът на твоите коси
упойва като отлежало вино.
Жаждата ми вино угаси,
но трижди жаден, в самота заспивам.

Не търси в теб душата ми покой,
а бури и пожари сатанински.
През зимата да чувствам летен зной,
при суша – дъжд от обич да ме плиска.

Това ми дай – доволен ще съм аз,
убежище намерил от покоя.
И налудува ли се виното във нас,
пак жаден ще те търся, мила моя!

РЪЦЕТЕ ТИ


Ръцете ти (малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни.

Ръцете ти, даващи щедро
и ласка, и плам, и утеха,
и обич, таена до вчера,
сърцето ми в себе си взеха.

НАДЕЖДА


В огнен блясък вечерта пламти.
Щурците в хор разбъркан свирят.
Сред спомените ранни аз те диря –
замина си, но в тях остана ти.

Защо не ги взема със себе си?
Нима остави ги при мен в залог,
че някога, случайно и без срок,
за тях все пак ще ме потърсиш?

НЕКА САМО ТЕ ПОГЛЕДАМ


Толкова тихо е в твоята стая.
Ти спиш с усмихнато лице.
Но седна ли до тебе – зная –
ще те събуди моето сърце.

Не, няма да те будя, мила.
Навън е мрак и тишина.
Нощта у себе си е скрила
от твойта тиха топлина.

Но нека само те погледам,
тъй, както гледа те луната,
и ще си ида без да вземам
на твоя сън крилата.

ЛЮБОВТА


Любовта преминава през моите вени,
като през кабели многожични.
Събаря всички бентове
между тебе и мене,
разпалва инстинкти първични.
Любовта - тази стара вълшебница,
за която са вдигани тостове,
ни обвързва с нишки копринени.
Аз съм пленник и ти си пленница –
смирени, тръпни, обезсилени.

НАШИТЕ НОЩИ


Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...

Дълги минути – две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.

Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета –
аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва –
всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са – повярвай! – сапунени.

НЕ СИ ОТИВАЙ


Не казвай никога – дори да ти се иска,
не казвай "Сбогом". Малък е света.
С теб бяхме нещо повече от близки –
докосна ни с дъха си любовта.

Обърка ни. Признавам си – така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.

Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра,
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.

Но кой ще ни отвърне? Самотата?
Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване, ще е добре дошло.

ДВУБОЙ


Струва ли си да те търся? Победен,
аз ще се скрия в своите миражи
и там ще чезна ден след ден,
като безплътна сянка... Много важно!

Ще има ли тогава топлина,
която да те сгрява, щом измръзнеш?
Ти слаба си. Ти просто си жена
и ти е нужен огън – да не зъзнеш.

Ще ме потърсиш в мразовита нощ.
И в нея ти ще бъдеш победена.
Ще бъда само пустота, мираж;
Надежда, от суетност изхабена.

ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ


Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили,
и лошият, отстъпвайки – пълзи.

А ти ме гледаш прямо и открито,
с безмълвната молба – да ти простя.
Сълзите капят и във мен попиват,
но други две в очите ти блестят.

Прегръщам те и нежно те целувам.
"Прощавам ти, любима. Не плачи!"
За две сълзи, понякога си струва
обидата завинаги да замълчи.

НАРКОТИК


Неземна си, когато ме целуваш,
мой ангел от необуздана плът.
Душата ми в небитието плува,
без никаква посока, и без път.

Въздигаш ме към висини небесни,
отреждайки ми сатанински ад.
Аз чувам ангелските песни,
но знам, че съм на този свят.

Примамен в твоите обятия, покорен,
отдаден на един прекрасен миг,
очаквам грешен сладката умора,
след твоята целувка – наркотик.

ОТКРОВЕНИЕ


Усещаш ли, че в мен бушуват чувства,
които аз не искам да прикривам?
Разбираш ли, че бавно ме напуска
последната почтена съпротива?

Не искам все да бъда целомъдрен,
а твоят поглед все да ме изгаря.
Не си картина – аз не съм безплътен.
Не ни е чужда плътската поквара.

Желая те, макар и да си чужда.
Виновен ли съм, мила, че те има?
Че непокорна в мене се събужда
любов, като света необяснима?

При него ти едва ли си желана.
Ще гаснеш там в копнежи еротични.
Ще мислиш тайно вечер за измяна,
а той навярно друга ще обича.

А аз не искам с друга да се любя.
Това е някаква магия, може би.
Готов съм всичко свое да загубя,
но чак до гроба моя да си ти!