Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ПОД ЛУПА

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

ЗА САМОЧУВСТВИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА

     Хубаво нещо е самочувствието. Когато го имаш. То означава самоуважение и е необходимо, за да живееш в мир със себе си и околните, защото който уважава себе си, не може да не се отнася по същия начин и с тези, с които животът преплита пътя му.
     Когато сутрин се погледнеш в огледалото и си кажеш: "Да, ти си такъв, какъвто искам да бъдеш!", това е сигурен знак, че денят ти ще мине приятно и ще е успешен. Защото каквото и да правиш, ако го правиш със самочувствие, с вяра в собствените сили, то ще ти носи удовлетворение. А ако постоянно си повтаряш, че си един неудачник и за нищо не те бива; че целият свят е изправен срещу тебе и само гледа как да те провали, то ти наистина ще се провалиш, но не защото всички са против теб, а защото липсата на самочувствие е предпоставка за провал.
     Вероятно сте чували някой да казва: "Аз не гледам сериозно на себе си." – респективно – на това, което правя.
     Обикновено се отнасям с резерви към едно такова изявление. Според мен, има две причини, за да твърди човек това. Първата е, че иска да си изпроси комплименти, а другата – липсата на самочувствие. Представете си какво би станало, ако един хирург заяви, че не гледа сериозно на това, което прави. Би било катастрофа за професионалните му умения и главно за пациентите.
     В първата си стихосбирка имам едно стихотворение, в което се казва:
          "Не съм написал още своя "Хамлет".
          Мечтая за това и ден и нощ.
          Радвам се, когато ме похвалят,
          но за да БЪДА трябва още."
     Критиката в Габрово се изказа, че съм с прекалено самочувствие и доста претенциозен за начинаещ поет. А аз не виждам какво лошо има в това, да имаш самочувствие и амбиции. Лошото е не, когато искаш да се сравняваш с големите, да бъдеш на върха, а когато решиш, че вече си там. Върхът, който искаш да изкачиш, трябва да е като хоризонта – колкото и да вървиш към него, той да си остава на същото разстояние от теб или поне винаги да си на крачка-две от него. Решиш ли, че вече си на върха - отпиши се. Това е прекалено самочувствие, което е много опасно. То е динената кора под краката ти, която може да те подхлъзне, а границата между необходимото и прекаленото самочувствие е много тънка и лесно може да се прекрачи. Ето от това трябва да се страхуваме.
     Аз смятам, че за да не прекрачва тази граница, човек трябва да се опре единствено и изцяло на професионализма. Защото професионализмът не се изчерпва само с това, да се изучиш за някакъв вид дейност и след това да ти плащат за свършена работа. Професионализмът е сериозно отношение към работата, с която се занимаваш. Професионализъм е стремежът непрекъснато да се усъвършенстваш, да бъдеш все по-добър и по-добър, което пък ще е гаранция за едно подплатено самочувствие и сигурност, че никога няма да прекрачиш невидимата граница между необходимото и прекаленото такова.



ЗА ТУРСКОТО "ПРИСЪСТВИЕ"


     Вие, уважаеми сънародници, навярно много често сте слушали напоследък как "уважавани историци", аз бих казал "пишман българи", се опитват да променят действителността на българите по време на турското робство. Свидетели сте как се опитват да зачеркнат истината с помощта на някакъв нов термин като "османско присъствие". Даже турците тогава не са се наричали турци, ами османци. От този факт на нас трябва да ни стане по-добре. Според тях не е имало петстотингодишно робство, защото българите са имали право на собственост и са можели да пътуват свободно в Европа. На пръв поглед това е така. Българите не са били съвсем безимотни, даже между тях е имало и големи богаташи. Много от тях са пътували из Европа, образовали са се извън рамките на турската империя и са се връщали в Българско, за да спомагат за развитието на нашата поробена нация.
     Не само това. Българите сме имали право на своя религия и църква.
     По дефиниция робът е човек, който няма право на собственост. Както виждате дотук всичко говори в полза на пишман историците, които твърдят, че турците са били по нашите земи само на гости и не са ни притеснявали кой-знае колко, тоест – не е имало турско робство.
     И за да бъда по-обективен ще спомена, че такива свободи не сме имали при комунизма. Е, имахме право на къща, кола, вила и малко парче земя, колкото за трудова терапия. Колко щедро, нали?
     Но нека да се върнем при нашите "гости".
     Когато някой се настанява в чужда държава за петстотин години с помощта на ятагана, превръща я в територия и започва да определя правилата, това е робство!
     Когато взема жени против желанието им и ги изпраща в турските хареми, това е робство!
     Когато взема момчета, потурчва ги и ги откъсва от техния род, когато ги изпраща да колят свои сънародници в името на Аллах, това е робство!
     Когато този някой може да убие човек на улицата, без да му се търси сметка, това е робство!
     Когато безнаказано изнасилва жени, когато може да разполага с имуществото ти по свое усмотрение, това е робство!
     Когато насилствено сменя вярата на един народ, това е робство!
     Когато може да поругае църквите ти и да пролее кръв в тях с животинска жестокост, това е робство!
     Когато нямаш собствена воля и дали ще живееш в следващия момент зависи от някой друг, това е робство!
     Тези пишман историци забравят, че освен собствеността, признак за робство е и липсата на собствена воля, липсата на държавност: робът няма собствена воля или има частична такава, няма собствена държава – когато един народ няма собствена държава или му е отнета насила, този народ е поробен! Българският народ е бил точно такъв в продължение на петстотин години, ето защо няма как турското робство да се нарича "присъствие". Ако ние го приемем за такова, значи да плюем на пролятата българска кръв, значи да плюем на жертвата, дадена от хилядите борци за освобождение, значи да обезличим подвига на Левски, Ботев и хилядите български синове, които предпочетоха смъртта пред това да склонят глава пред турците!



СЪБУЖДАНЕТО


     Посрещнахте ли изгрева с July Morning? А замисляли ли сте се защо всяка година на първи юли хората на различни места в България се събират, за да посрещнат изгрева на слънцето под звуците на неостаряващия хит? Защо това се превърна в традиция и празник на изгряващото слънце? И защо не се събираме на същата или някоя друга дата вечер, за да изпратим деня с „Подмосковные вечера“? Няма да обяснявам. Родените като мен в началото на шестдесетте години или родените в края на петдесетте много добре знаят защо. А за младите, които на този ден заедно посрещат изгрева просто заради купона (в което няма нищо лошо), ще кажа, че техните родители не просто посрещат изгрева на слънцето. Те празнуват събуждането! Празнуват свободата! Но не свободата като изкривено политическо понятие, пречупено през призмата на случващото се в момента, а свободата на личността: възможността сам да избираш по какъв начин да живееш, как да се обличаш, как да се подстригваш,каква музика да слушаш, в кой град да живееш, каква телевизия да гледаш и така нататък, и така нататък. Знам, че ще има доста хора, които ще си спомнят с умиление не за липсата на всички тези възможности през онези години, а за прословутата евтиния, за това, че „нямало“ престъпност, „нямало“ безработица, че „имало“ дисциплина и всички си живеели спокойно и други, и други „благини“. Но златната клетка си остава клетка. От нея не можеш да излетиш и сам да си потърсиш вода и храна. А клетката на българския социализъм съвсем не беше златна, а само боядисана в ярко-жълт цвят.
     Спомням си една певица, участвала на „Златният Орфей“ и спечелила престижния по онова време приз (за съжаление не помня коя беше), как разказваше че щом поела статуетката в ръцете си, по тях останали жълти петна. Мисля си, че нашето поколение дълго време ще носи „златните“ петна на фалша и измамата, които полепваха по телата и душите ни, когато се опитвахме да излетим от клетката.
     Млади хора, летете! Вие имате тази възможност! Затова вашите родители се събират на първи юли. И помнете: те не празнуват просто изгрева на слънцето, а СЪБУЖДАНЕТО!

 


ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО


     По новините дадоха за втори път историята на уличния музикант Джеймс, бивш наркозависим, който се сприятелил с котарак. Животното от дълги години му е изключително верен приятел. Човекът написал роман за живота си със своя котарак. Снощи повториха тази информация защото романът е преведен на български.
     Като чух пак историята, аз изведнъж се сетих за нашето гражданско общество. Ще кажете: "Че какво общо има тази история с гражданското ни общество?" Навярно няма. Но тази история ме наведе на някои размисли, които искам да споделя с вас.
     Ние сме демократично общество от самото начало на 90-те години, когато падна тоталитарната система. Вече можем свободно да говорим за проблемите си и да изискваме от управляващите да работят за нашето благоденствие. За "нашето". Тоест за всички. Ето това се нарича гражданско общество.
     Напоследък всички ставаме свидетели на масови протести за цените на тока, парното, за беднотията, за глада и мизерията, в която живеем. Протестите, изразени по улиците, също са израз на гражданското общество и е хубаво, че ги има. Хубаво е, че хората искат да са участници в политическите и икономически процеси на страната, когато се накърняват личните им права. Какво става обаче, когато неправдите, наглостта и бездействието на управляващите не ни засягат пряко и лично?
     Ето тук се връщам на прословутия котарак. Като го видях по новините, кой знае защо се сетих за бездомните кучета. Спомняте ли си, когато кучетата изядоха един български гражданин, професор Ботьо Тачков? Къде беше гражданското общество тогава? Защо нямаше хора по улиците до подаването на оставса на кмета на София? А спомняте ли си безотчетните пари, които се раздават на депутатите, върху които няма данък? Защо никой не излезе по улиците да протестира срещу тази несправедливост? Нямаше протестиращи и когато ни наложиха данък на лихвите от депозитите. Когато това стана, вече знаехме за необлагаемите и безотчетни пари на депутатите. Защо нямаше общонационални протести, когато правителството прехвърли неправомерно средства от Здравната осигурителна каса в Държавния бюджет? Нима това не ни касае? Та това са нашите пари, отделени от собствения ни празен джоб за здравеопазване. Тоест, за да получи медицинска помощ всеки един от нас, без да се налага да плаща на самозабравили се болнични администратори? Къде беше гражданското общество, когато протестираха работниците от ВМЗ Сопот? Това не ни касаеше. А когато протестират други прослойки от обществото – лекари, учители, инвалиди и пенсионери? Това също не ни касае, защото немотията на другите не бърка пряко в джоба ни. И тогава гражданското общество не смята, че е нужно да се проявява.
     Има доста такива примери, които те карат да се замислиш какво значи "гражданско общество". Мисля си, че не е достатъчно само да викаш по улиците "У-у-у!", когато ножът направи червена бразда по шията ти и да тръбиш, че ти си гражданско общество. За да си част от истинско такова, трябва да си буден винаги, трябва да реагираш дори и тогава, когато недомислиците и калпавото управление не те засягат пряко. Ето това е автентично гражданско общество, достойно да се съизмерва с гражданските общества в развитите европейски държави. На това трябва да се научим, за да можем да бъдем равни на другите народи, както е искал Левски.

 


БОГ СЪЩЕСТВУВА!


     Бог съществува! Той е създателят на световете и вселените. Той е нашият създател и този, който е в нас. Проблемът на човечеството е, че още в най-дълбока древност се е опитвало да Го затвори в някакви рамки, да Го опитоми и да Го пресъздаде по свой образ и подобие. Бог от църковните постулати повече прилича на човек, нежели на божество.
     Това започва още при евреите, които институционализираха Бог, превърнаха вярата на хората в религия и измислиха най-откаченото същество, което можете да си представите: Йехова унищожава цели народи, иска кръв, убива първородни деца, освен това е ревнив, мрази и отмъщава. Сещате ли се? Това са човешки качества. Всички наши негативни емоции и усещания евреите преписват на Бог и създават институция, която да го омилостивява. Институция, която печели луди пари на гърба на вярващите.
     След това идва Христос. Това, заради което е дошъл и това, което е говорил, вероятно е преиначено, за да обслужва нечии интереси. Новата вяра отново се превръща в институция. Православни, католици и протестанти се стремят да властват над "грешния" човек и да упражняват неограничена власт над него. И във всичките тези издания човекът е грешен и трябва да се бори с всякакви средства за чистотата на душата си. Примерно материални пожертвования в полза на съответната институция.
     Църквите възникват, за да властват над хората и в същото време нямат абсолютно никаква представа какво представлява Бог. Всички църкви! В това число и исляма. Задачата е същата – власт над масите и тяхното манипулиране. И в исляма е същото очовечаване на Бог и превръщането му в същото чудовище, каквото е при евреите. Колкото по-страшен господар, толкова по-покорни роби.
     Въпросът тук е коя институция ще надделее и ще властва над човечеството. Коя религия ще държи повече хора в подчинение и страх. Страх от Този, който всъщност е любов и няма нищо общо с користните човешки интерпретации.

 


ЗА ПРАВИЛНИКА, НАРЕЧЕН "ВЯРА"


     В какъв абсурден свят живеем, Боже!
     Православни християни, католически християни, та и мюсюлмани, ако щеш. Слагат ти етикета като на току-що произведена бутилка вино, излязла от конвейра. Лепват ти го – православен, католик и така нататък. Още докато си извършваш естествените нужди в пелените. Никой не те чака да пораснеш, да започнеш самостоятелно да мислиш и чак тогава (след като си се запознал с различните вярвания (религии)), да се поинтересува ти в какво вярваш, коя е твоята истина. Не! Даже преди да се родиш, църковната институция и главно държавата (защото в нейния основен закон пише, че иди коя си религия е официална, тоест правилна), ти казва: „Ето тук, в този закон пише, че ти трябва и дори си длъжен да вярваш в иди какво си“. И така, докато още си пишкаш в пелените, ти вече си вярващ – православен, католик, няма значение.
     Ти още не знаеш, че думите, които майка ти и баща ти изричат, означават нещо, но си вярващ, тоест, вярваш в определено религиозно твърдение. Можеш да се гордееш: след като вече си се родил, ти си част от системата и от съответното овче стадо.
     И щом е така, започват да ти го набиват в малката главица, та даже искат да вкарат Бог в учебници, да го моделират, както е според канона, след което ти, драги пощрапулнико, да го назубкаш, да си изкараш шестицата, да си убеден, когато пораснеш, че наистина си вярващ. Нещо повече: ти ще си убеден, че вярваш в най-правилната вяра, че няма по-истинна от нея и че другите сополанковци просто са нямали твоя късмет и са имали неблагополучието да се родят в държави с неправилни закони.
     И така, вече имаш основание да се гордееш, че ти си късметлията. Ами да! Родил си се в най-правилната държава с най-великата църква. Какво като тази църква те е изнасилила преди да се родиш и те е излъгала колко всичко е било прекрасно. Фактически твоята най-велика църква ти е казала, че и майка ти не е разбирала за какво става въпрос, когато е станала вярваща, но затова пък сега е най-запалената вярваща и дори губи представа кое е държава, кое родина и кое църква (вяра). Почти е фанатичка. Разбира се тя също има огромна роля в твоето религиозно "възпитание".
     В резултат на цялата тази манипулация, ти, драги бивши пощрапулнико, според законите в държавата си някакъв по отношение на съответната религия, вярващ си, но дали вярваш, ходейки на църква и палейки свещи, поставяйки ги на съответните места? Знаеш коя свещ в кое сандъче да сложиш, знаеш на коя страна да се прекръстиш и с колко пръста да го направиш, защото това е важно. Ако се кръстиш от ляво на дясно и с три пръста, ти принадлежиш към най-правилната и свята вяра. Ако се кръстиш от дясно на ляво и с пет пръста, ти принадлежиш към най-правилната и свята вяра. Всяка от тия две най… те убеждава, че нейният начин на кръстене е по-правилен, но нито една от тях не ти е казала истината. А истината е, че Бог изобщо, ама изобщо не се интересува кой как се кръсти. За Него това няма никакво значение, нищо че ти вече си нахъсан и много често до кръв защитаваш своя начин на кръстене. На теб ти стига тази истина и ти си готов с всички сили да се бориш за нея. Може да има и други важни истини, но теб какво те интересува? И без това църквата няма достатъчно думи да ти обясни същността на Бога, а и защо да ти обяснява повече от това, което ти е обяснила? Ти си най-правилния и свят християнин и знаеш, че нямаш право да мислиш и да задаваш неудобни въпроси. Важното е, че твоят свят статут е узаконен още преди да се родиш! Лигитимиран си и в крайна сметка ще умреш според правилата. Ще бъдеш погребан в които гробища е редно и освен това можеш съвсем честно да заявиш: „Аз вярвам в Иисус! Аз съм православен християнин, католик, изобщо най-правилният вярващ. А Бог сигурно възкликва: „Леле, леле, живеете в ужасен абсурд, хора!“

 


КЪДЕ СМЕ НИЕ?!


     Не съм ходил в чужбина, но преди известно време един приятел ми разказа, бидейки в Германия, че ако спреш на парко-място, означено със знака за хора с увреждания, без да имаш съответното основание за това, което основание се изразява със стикер на предното и задното стъкло на автомобила, моментално изскача като от нищото патрулка на пътната полиция и те санкционира.
     Защо разказвам всичко това? Обикновено с жена ми се будим в шест и половина със сутрешния блок на Нова телевизия, където Ани Цолова и Виктор Николаев показват снимки на нередности в милата ни Родина, правени от съзнателни граждани. В последните няколко дни много от тях показват скъпи и луксозни автомобили, чиито собственици едва ли са хора с увреждания, паркирани на местата за инвалиди, изрично обозначени с табела и боядисани в синьо. Обикновено това са парко-места в МОЛ-овете. Но тук, в България, никой не ги санкционира, никой не им търси сметка за нарушението, което правят. А на мен ми се е случвало да търся място за паркиране, след като парко-местата за такива като мен са пълни с джипове и скъпи коли, разбира се, необозначени със съответния стикер.
     Сигурно ще ми кажете: „Ами ако си от така наречените съзнателни граждани, набери 112 и сигурно ще дойдат от пътна полиция.“ Да, бих набрал 112, но се питам дали някой ще се отзове. Оставих за по-късно новината, че на много от снимките с подобна тематика, които показват Ани и Виктор, се виждат коли на пътна полиция, паркирани на места, маркирани за хора с увреждания. Та се питам: къде сме ние?!

 


ЕЛА ДА ВИДИШ ДЕПРЕСИЯ!


     Както вече казах веднъж, мен ме събужда телевизора. Светва екрана и се ококорвам. И… оппа… времето дават. „Иди къде си се изсипа дъжд с толкова и толкова литра на квадратен метър. Удавили са се трима души и още трима се издирват. Предстоят валежи…“Ослушвам се веднага, за да чуя къде ще вали, може би в Русе. Страшно е, щото в България като завали дъжд и умират хора. Слава Богу, в Русе няма да вали. Ще вали някъде другаде и вероятно ще направи къщите да изглеждат като аквариуми… и някой няма да го има. Това, естествено, ме довежда до депресия. Но е добре, че синоптичката се скри.
     Следва новина за накълцано на ситно дете, Натъпкано в луксозен куфар. Разбира се, че реагирам: „Ама как може да има такива хора, че да се отнасят така с едно невинно дете! Няма справедливост в тая държава!“ И съм депресиран още преди да съм си отворил очите както трябва. Тъкмо си викам, че сега ще чуя нещо успокояващо, и гледам картина, която показва пропаднал път и хора, оплакващи се, че до тях не може да стигне линейка и не могат да идат на работа. Веднага си помислям: „Ами ако някой получи инфаркт? Или уволнят някого, понеже не е отишъл навреме на работа? С какво ще си храни децата човека“ И ме затиска депресия.
     Слава Богу, изприказваха всички приказки, оплакаха се – кой каквото го боли – и новината свърши. Кой видял – видял. Толкова. Пътя няма да го оправят, ама нали нас ни депресираха.
     Въздъхвам дълбоко и се успокоявам, че няма повече да ме зареждат с негативна енергия. Голяма грешка! Взели сме шестнадесет милиарда дълг. Една червена депутатка обяснява как тоя дълг ще го плащат децата и внуците им пожизнено. Не, че й вярвам на глупостите, но си мисля за всички деца и внуци на България. Ужас! Чак после се сещам, че те ще са в чужбина и малко ми се нормализира кръвното, обаче след малко водещата съобщава, че сме на последно място в света по заплати. Не че не го знам, но ми се изправят космите. Затова в България няма да има българи. Как да не се депресираш?! Индианците откраднали шахтите на иди-коя си улица и някаква жена шофьорка е в кома в следствие на това или пък беше на магистрала, пусната наскоро в движение. Няма значение – дупката си е дупка, независимо дали е създадена от индианци или от гербаджийски строители. Викам си: „Да ви имам патриотизма смотан!“ и съм достатъчно депресиран, дотолкова, че едва ли ще имам нормален ден.
     А за тези, които са устояли на адските новини и още не са депресирани, се явява в студиото… Волен Сидеров. Е как да не се депресираш и да не отидеш при психиатър? Освен това след като той е изпуснал парата, съобщават за някакъв немски пилот, който изпаднал в депресия и убил сто и петдесет човека. Знам, че ще ме чуе и затова ще му кажа:
     – Абе, байно, ти ако живееше в България, сигурно атомна бомба щеше да задействаш, а?
     Лабави хора!

 


ЗА 9-ТИ МАЙ


     Когато се сбият две бесни, озверели псета, едното от тях ще победи, но какво значение има кое ще е победителят – ако си наблизо, ще те ухапе и ще те зарази с бяс.
     Ние бяхме ухапани от едно от псетата и още си ближем раните и се лекуваме от заразата. Поради тази причина аз не празнувам победата на Съветския съюз над Германия във втората световна война и никога няма да бъда на страната на този победител. И ако някой ме упрекне, че ми липсва чувство за благодарност към нашите освободители, ще му напомня, че не Съветския съюз ни освободи от турско робство. Освободиха ни тези, които впоследствие станаха жертва на същия този Съветски съюз. Освободи ни царска Русия, но нея я унищожиха през седемнадесета година и я замениха с държава, ръководена от психопати-убийци. Не те ни освобождаваха през далечната 1878-ма година. Напротив – същите тези психопати и масови убийци, приличащи си като две капки вода с тези, срещу които воюваха, дойдоха тук, на наша земя и превърнаха горда България в най-малодушната, раболепна и преклонена държава в Европа. Относно българите и България успяха да постигнат това, за което турците се домогваха петстотин години и не можаха да успеят. Не можаха да ни направят раболепен и подчинен народ. Но ето, че тези, опръсканите до ушите с човешка кръв съветски „другари“ и ни взеха достойнството и гордостта като народ. А ръцете им бяха опръскани преди всичко с руска кръв, с кръвта на наследниците на Цар Освободител.
     Ето затова не искам да празнувам победата на Съветския съюз над Германия.
     За мен девети май е денят на Европа! Днес и двете бесни кучета, двете фашистки държави са в историята, благодарение на усилията на западния свят!
     Честит ден на Европа и дано фашизмът никога не се повтаря под каквато и да е форма!
09. 05. 2015 г.
Русе

 


ЧАРОДЕЙСТВА


     Може да ви се стори шантаво, че повтарям едни и същи неща, но тя и историята е шантава.
     Денят е трети на месец август, лето Господне 2015-то. В едно малко далечно царство, главният хранител на Свещения ключ, отварящ портите на Къщата на държавните спомени, като един Йоан Кръстител полива превъзходителната глава на Първия на Негово Царско Височество везир, министър и върховен жрец на Началника с чародейна вода от току-що бликналия самодивски извор, с цел – разваляне на всички лоши магии, сполетели въпросното царство и удължаване живота на Първия везир с минимум две хиляди години, за да може, след като се развалят магиите, да оправи неразбориите в царството и да павира всички по-широки пътеки. Глашатаите на малката държавица бяха изпратени по местата, където се кръстосват друмищата, за да възвестят събитието с удряне на барабани и свирене на рогове. Поданиците на царството зацъкаха с езици, щом чуха водещата и най-значителна новина. Те бяха вежливо помолени благоговейно да пляскат с ръце, вперили поглед към Началника. Така започна големият възход и величие на държавата.

     Прилича на приказка, ама не е! Прилича на абсурд. Да. Е. Най-големият, на който всеки почтен гражданин на същата държавица стана свидетел, благодарение на националните вестници и телевизия. Абсурд, достоен за перото на Камю, Бекет и други автори, свързвани с понятието „Театър на абсурда“.
     Ние, ръкопляскащите, сме свикнали на какви ли не абсурди: целият ни живот премина така, като част от абсурд, на който бяхме принудени да ръкопляскаме, но този сякаш крещи срещу нас: „Вие сте олигофрени! Останете си такива и ръкопляскайте! Това е вашата задача!“.
     А ние не искаме вече да ни окачествяват с действията си като олигофрени и се замисляме. Защо държавници, които сме избрали уж като елита сред нас, като най умните, способни да ни управляват и да решават съдбините на страната ни, са всъщност най-гламавата част на нацията. И колкото по-нагоре в йерархията отиват, по-гламави стават. Кмет ръси захар по пътищата против катастрофи, а вторият в държавата полива главата си с „жива“ вода за всеобщ успех и благополучие.
     За всеки средно интелигентен гражданин, дори под нивото на Айнщайн, е ясно, че такива омагьосани неща като води, захар, икони и тям подобни няма, но за нашите управници те са напълно реални. Може би живеем в приказката по-горе и затова всичко си е напълно нормално?
     Вместо да стимулират икономиката и така да отворят нови работни места, вместо да направят истински реформи в здравеопазването, енергетиката, пенсионното осигуряване и ред други, други области на обществения ни живот, вместо да работят здраво, министър-председателят и неговите подчинени се къпят с „жива вода“, белким се случат всички тези неща от само себе си, благодарение на чародейства, които – кой знае защо – се случват само в нашата държава.
     Наистина шантава история, която някои ще отминат с присмех, други – с потрес, а трети с безразличие, понеже са се нагледали на подобни и вече не им пука. Дано обаче повечето от нас се запитат: „Може би наистина сме олигофрени, щом самите ние си ги избираме?! Може би е време да спрем да сме само ръкопляскащи". И дано да стигнат до истината, че не може да се освободиш от нещо, ако не го съзнаваш. А дано, ама…
04. 08. 2015 г.
Русе

 


АБСУРДИ


     Тази вечер чувам по новините, че някаква агенция направила проучване, според което българите са най-мързеливата нация. Напоследък разни агенции се надпреварват да ни изкарат шампиони във всички измерения от човешкото битие откъм негативната им страна, сякаш си нямат друго занимание, освен да се гаврят с българите.
     Някаква си агенция определя българите като най-мързеливаат нация и в същото време учените откриват ген на излежаването???!!!
     Седя и си мисля, че света изпращява, а най-вече учените.
     Горките учени! Техните колеги преди много години откриха всичко важно в науката и затова на съвременните им събратя се налага да правят "важни открития" от сорта на: "хормон на щастието", "хормон на омразата", "ползата от кафето",.. от ракията, виното и всякакви други благинки – защо човек хърка, защо пръцка и така нататък, и така нататък.
     Седя и още мисля. Например: не може да има още сто айнщайновци и сто нютоновци, обаче науката, пък била тя и несериозна, се нуждае от субсидии. Разбирате, нали? Ако не откриеш нещо, няма пари.
     А геномът е богата почва за милиони други открития и учените се възползват от благодатната почва. Откриват какви ли не гени. Ген на пристрастеността, на обичта, на сърбежа, на смеха, на овчедушието, на емоциите, на вярата, на неверието, на сезонната настинка и още, и още – от причудливи, по-причудливи гени.
     Та те са толкова много – безкраен източник на субсидии. Фарсът е пълен.
     Да се върнем на гена на излежаването.
     Драги учени, нима не схващата съвсем простата истина, която ние отдавна сме схванали - занимавате ни с псевдо-наука.
     Българите в своята държава не искат да работят и предпочитат да се излежават, защото никой не иска да им плаща и всеки "бизнесмен" парадира, че всяко левче в повече като заплата, би предизвикало абсолютно унищожение на родната икономика. Това няма нищо общо с вашите гениални прозрения и е също толкова абсурдно твърдение, колкото абсурдните ви "открития". Но – какво да се прави – живеем във времена на абсурди.
     10.08.2015 г.
     Русе

 


АБСОЛЮТЪТ


     Бог е Абсолютът. Безгранична и безусловна Любов! Висш Вселенски Разум. Чиста Енергия, от която е създадено всичко видимо и невидимо. Всеки атом във Вселената; всяка тревичка, всяко камъче, всяко живо същество, в това число и ние, хората. Бог е Всичко, Което Съществува. Няма друго, освен Него. С други думи, ние не само сме Негови деца в библейски смисъл, ние сме Него, ние и Бог сме едно и също – Негово мислещо, разумно проявление на тази планета.
     Затова Бог няма фаворити – нито хора, нито народи. Няма човеци, които са по-достойни от други човеци. Няма светци, защото Той не би фаворизирал една част от Себе си, за сметка на друга. Все едно да обявите дясната си ръка за свещена, а лявата за грешница. Те са част от едно цяло, както ние с теб сме едно цяло с Твореца.
     Няма по-свят човек на тази планета (и никога не е имало) от мен, теб, вас, затова нека престанем да целуваме икони и да се кланяме на статуи, понеже не е ли това идолопоклонничество и пренебрегване на Този, от Когото сме? Не може една част от Цялото да бъде по-свята от друга част!
     И вместо да се кланяме на идоли, нека се поклоним на себе си, на този до нас, на Земята, която обитаваме и да я пазим, защото това е обиталището на Бога в условията на относителността, а ние сме най-величественото и свято произведение на Абсолютът!
     Може би ви звучи налудничаво това, което казвам. Може би си мислите, че говоря нелепици, че богохулствам и се гавря с Него, Създателя-Отца? А не е ли богохулство да напишеш, че Той е изтребил всеки първороден на Египет или, че избива едни хора, заради приумиците на други; да го сравниш със самозабравил се жесток тиранин на някоя бананова република? Не е ли гавра с Него да твърдиш, че някога се е нуждаел от кървави жертвоприношения или, че му е притрябвала кожата на мъжки полов член, за да е сигурен в човешкото поклонение и покорство?
     Не е ли нагло кощунство да Му препишеш унищожението на човечеството (Потопа)? Не е ли гавра да Му вмениш чертите на човешкия характер – ревност, злоба, гняв, злопаметност, себичност?...
     Той ни е създал по свой образ и подобие, тоест – творци, а някои вярващи се опитват да ни убедят, че заради това сме ревниви, злобни, гневни, отмъстителни, злопаметни и себични. Заради характера, на Бога! О, „свещена“ слепота! Обръщаме всичко нагоре с краката и това не е гавра и богохулство. Кое е по-голямо богохулство и по-голяма гавра от тези?!
     03.09.2015 г.
     Русе

 


КАКВО ПРАВИМ СЕГА?


     „И к`во правим сега?“ – би попитал някой полицай. И този път въпросът му щеше да бъде много уместен. Какво правим сега, тук, в България, след атентатите в Париж?
     Когато орязаха полицейските заплати и привилегии, аз по свой начин изразих мнението си, че да направиш това, когато сме заплашени от емигрантска вълна и нахлуването в страната на евентуални ислямистки терористи, е връх на глупостта.
     Ако силите за сигурност във Франция не успяха да предотвратят трагедията, (а те са много добри), как ще успеят да го направят нашите демотивирани служители?
     Може би такава „реформа“ е нужна. Може би трябва да се вземат привилегиите на касиерката зад гишето, чиято работа не може да се сравни с работата на патрулиращите по улиците полицаи, нито с тази на следователите от криминологията. Може би трябва да има различна категоризация на техния труд. Може би така е правилно. Но правилно ли беше избран моментът за подобни решения? Правилно ли беше да се демотивират служители на реда и сигурността, точно когато най са ни нужни?
     Някои може би ще кажат, че това е недопустимо политизиране на една човешка трагедия. Не! Това, струва ми се, е резонен въпрос, с оглед сигурността на гражданите в България. Защото редиците на полицаите оредяват за сметка на тази сигурност
     И знаете ли какво се получава? Тези, които бяха възмутени от това, че им затрудняват движението по градските улици, вместо да са солидарни със справедливите им искания, сега ще трябва да разчитат на тях да ги пазят от напълно възможни терористични актове, извършени от хора, живеещи в ранното средновековие!
     Бог да пази България!
     15. 11. 2015 г.
     Русе

 


НАКРАТКО ЗА СОЦИАЛНИ И ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ПРОБЛЕМИ


     Дори нашите цигани, които някои смятат за примитивни, бидейки в Европа, не биха постъпили като животните, нападнали жените в Кьолн и други европейски градове, защото, колкото и да са примитивни, циганите ни живеят в двадесети век поне, а да вършиш такива неща в двадесети век е недопустимо и престъпно. Дори те схващат, че да се държиш по улиците където и да е като разгонен бик, е абсурдно, скандално и ненормално. Не така смятат обаче хората, извършили бруталните сексуални нападения, недопустими по всички закони на нашата цивилизация. Защото това са същества, от шести век: времето, когато Мохамед е рязал глави с кървавия си ятаган, докато е писал Корана. За тях оттогава нищо не се е променило. Живеещи в един замръзнал в ранните векове свят, идвайки тук, те няма как да се променят и да възприемат порядките на нашата динамична действителност.
     Преди два дни един арабски журналист, който отдавна живее в България се изказа, че случилото се в Германия не било сблъсък на култури а социален проблем. Моите уважения към безспорно еродирания журналист, но заради социални проблеми никой не разкъсва гащичките на жените и не ги опипва по гениталиите, колкото и да са големи въпросните му проблеми. Тук става въпрос точно за сблъсък не дори на култури, а на цивилизации. В момента се сблъскват общества с коренно различно мислене – едните, дошли от времето, когато ятаганите са разрешавали всички проблеми, а жените са само същества, предназначени за удоволствие и за продължаване на рода, и другите, които живеят в двадесет и първи век и поради тази причина са толкова наивно доброжелателни, че не виждат въпросната бездънна пропаст между двата свята.
     Според мен цивилизованата общност би трябвало да се замисли дали има допирни точки между тези два свята. Дали допирът между миналото и настоящето ще донесе нещо добро за хората, живеещи в днешния ден.
     08. 01. 2016 г.
     Русе

 


БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ!

     Хора, защо постоянно оплаквате България? Щяла да изчезне, да се стопи.
     Нито ще изчезне, нито ще се стопи! Тя е преживяла две робства. Помните ли? Византийско робство. Византия я няма. Турско робство. Най-тежкото робство в човешката история. Поне аз не се сещам за по-тежко робство. Вие събуждали ли сте се нощем с очакването, че могат някакви хора да влязат в къщата ви и да ви изнасилят и после да ви изколят? Вие събуждали ли сте се с действителността, че ще ви вземат детето, ще го превърнат в еничар мюсюлманин и повече никога няма да го видите? По времето на омразното турско робство българките са отивали в харемите на омразните поробители; други са увисвали на бесилките и изобщо животът не е бил никак лесен. България е преживяла всичко това и днес съществува като държава. Да не мислите, че в този период страната ни е наброявала повече от седем милиона. Най-вероятно не е. Но сме се вдигнали от руините и България я има! Помислете си как бихте живели с ятаган над главата и как живеете сега. Какво биха казали дедите ни за нашите хленчове?!
     Пожарникарят Борисов, колкото и да се напъва, не може да сътвори същите поразии. Някой ден народът ще направи своя цивилизационен избор, ще измете всички комунисти от политическата сцена, схванал, че да говориш по народному не означава, че си добър управник и мислиш за добруването на хората. Някой ден всички ще бъдат наясно, че ако искаме да бъдем икономически развита страна с жизнения стандарт на Западна Европа, няма друга алтернатива освен да живеем по законите и правилата, създадени от тази Европа, от Европа, която не познава комунизма като политическа реалност и никога не го е познавала. Аз съм сигурен, че ще дойде това време на осъзнаване и България ще се възроди от руините, както винаги го е правила.
     Вместо да се вайкаме и оплакваме нека се вземем в ръце и да променим себе си, мисленето си и после това, което трябва да се промени в държавата, за да бъде тя наистина част от Европа, а не азиатска република!
     Нека да я променим така, че нейните граждани да предпочетат нея за своето бъдеще и цялостна реализация като личности и достойни хора!
     България ще бъде! Завинаги! Въпреки Борисов! Вярвайте в това!
     2016 г.
     Русе

 


ОТНОВО ЗА ТУРСКОТО "ПРИСЪСТВИЕ"

     Много ми е странно, че общественото мнение в България отново се раздели по един въпрос, който по принцип би трябвало да обединява нацията. Става въпрос за това имало ли е турско робство в България петстотин години или не. Били ли сме роби или не.
     Много примамливо и ласкателно звучат думите на някои общественици, че нашият горд народ никога не е бил роб; че не може Левски, Ботев и други наши видни обществени личности от това спорно сега време да са били роби. Много хубаво и патриотично звучи. Но ако Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и много други известни и уважавани от нас герои не са се чувствали като роби, щяха ли да са това, което са за нас. Щяха ли в нашето съзнание да бъдат борци за свобода? Такива, каквито ги възприемаме днес? Щяха ли да жертват живота си, за да ни освобождават от приятно комшийско съжителство? Защо да го правят, ако народът ни се е чувствал свободен, щастлив и доволен, съжителствайки с анадолските любезни „гости“?
     Привържениците на не-робството ни напомнят да прочетем „Чичотомовата колиба“, та да схванем какво точно означава думата „робство.“. Но те забравят, че тази дума може да има и друго значение за един народ, преживял кланетата, помюсюлманчванията, геноцида и жестоките издевателства на „скъпите гости“ над българското население.
     Турците са ни смятали за добитък – да ви припомня ли какво значи думата „рая“? Бесили са ни, мачкали са ни, унижавали са ни и са ни унищожавали в продължение на пет века със съзнанието, че ние сме просто говеда. Ако това не е робство, какво е, по дяволите?! Когато едно човешко същество го смятат за добитък, то е роб, независимо от мнението на възторжените родолюбци.
     Въпросът тук е ще помним ли историята си каквато е или ще я заменим с псевдо-история, която да удовлетворява нечии политически амбиции.
     Не заменяйте историята, не я гримирайте, защото тя ще ви изтрие от миналото на България!
     28. 01. 2016 г.
     Русе

 


ТРИФОН ЗАРЕЗАН И СВЕТИ ВАЛЕНТИН

     В края на днешния ден, който за пореден път ни раздели на българи и повече българи, ми се иска да споделя с вас, че когато една нация започне да спори кой празник е по-легитимен, кой празник е по-български от друг, такава нация е болна. Нация, способна да се раздели заради два празника на наши и ваши, е дълбоко комплексирана. Такава нация никога няма да намери единение за каквото и да е и никога няма да бъде едно цяло, защото ще търси причини за своите неуспехи в различието на своите членове и ще намира своето величие в разделението между тях.
     Аз съм католик християнин. Точно толкова християнин, колкото всеки православен, както вие се наричате. Честитил съм Рамазан на турци и те са ми честитили Великден и сме сядали на една маса, и сме вдигали наздравица, защото живеем в една и съща държава, на една и съща територия. Не случайно ви казвам това. Ние, християните, всяка година се хващаме гуша за гуша и с лека ръка заклеймяваме своя съгражданин, понеже не се кръсти отдясно наляво, забравяйки, че и той е кръстен в името на Христос!
     Вчера в предаването „Вяра и общество“ една дама каза нещо, което не трябва да забравяме, когато тръгнем да се делим по верски признаци. Няма да цитирам дословно. Терористите от Ислямска държава не те питат дали си католик, протестант или православен. За тях е важно, че си християнин. И, явно никак не ги интересува какви празници празнуваш и от коя държава си. Дали се тупаш по гърдите, че си православен или се снишаваш в ъгъла, че си католик, както беше едно време при комунистите. Те режат глави!
     Днес реалностите в света са много по-сериозни от нашия смешен спор кой крив, кой прав(ославен)
     Докато осъзнаем, че православни и католици сме кръстени в една вяра, тук, по нашите земи ще идват друговерци със закостеняло мислене и представи за това, което ги заобикаля и ще се опитват да налагат своите си вярвания и закони, и ще са силни, поради нашето разделение.
14. 02. 2016 г
Русе

 


3-ТИ МАРТ

     Българската нация е благодарна за стотиците хиляди жертви, дадени от руския народ за нашето освобождение! Поклон и искрено „БЛАГОДАРИМ!“ за вашия подвиг и саможертва, герои! Но до тук! Ние, като нация, не трябва да забравяме, че благодарността не бива да пресича границата на признателността и да се превръща в раболепие и коленопреклонничество! Защото идентичността на всеки народ, неговата истинска свобода се дефинира от независимостта му, от степента, до която сам може да взема решения, определящи неговото бъдеще.
     През годините ние превърнахме благодарността към руския народ за жертвите на Освободителната война в безумно и сляпо подчинение на една чужда нация и започнахме да приемаме всяко зло, извършвано от руските и съветски правителства срещу държавата ни с благодарност. Нашият народ стигна до там в своето раболепие и сляпо подчинение, че стана съучастник на престъпленията, извършени срещу Унгария и Чехия от съветските войски, престъпления срещу суверенитета на тези две държави, в което ние от благодарност, се превърнахме в нашественици и убийци. И в продължение на четиридесет и пет години се поставихме във васално положение, спрямо чужди управници, които нямаха нищо общо с руските войници през 19-ти век, дали живота си за нашето освобождение.
     Нещо повече: от същата тази криворазбрана благодарност ние забравихме, че сме горд народ, комуто са плащали данъци, и се предложихме в дар на руснаците, превърнахме се в народ мижитурка по времето на така обичания от някои хора съветски блюдолизец Тодор Живков. От същата тази благодарност ние позволихме друг да ни налага своите порядки и правила и да ни заповядва как да живеем в собствената си държава в продължение на четиридесет и пет години.
     Тези факти не трябва да забравяме, ако не искаме повече да се държим като васали на друг народ, па бил той и наш освободител.
     Нека сме благодарни на нашите освободители, нека почитаме жертвите, които те дадоха, за да ни отърват от османската империя, но нека бъдем хора със собствено национално достойнство и не забравяме, че ние сме суверенна държава, утвърдена с Манифеста за нашата независимост. Затова предлагам нашият национален празник да бъде честван на 22-ри септември. Най-малкото, за да имаме национално достойнство като народ, който сам е направил нещо за себе си, и не е съгласен да бъде третиран като съществуващ по милост и нечие благоволение!
03. 03. 2016 г.
Русе

 


НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!

     Преди малко по новините казаха, че от централата на БСП изчезнали 130 000 лв., а част от тях били от представителните пари на червените депутати, броени им от държавната хазна. Били на съхранение. Възниква въпросът: щом като са ги оставили там „на съхранение“, трябват ли им изобщо? Или това е просто алтернативен начин за финансиране на политическите партии? Нека припомня, че през 2015 г. всеки депутат получава по около 1850,00 лв. на месец (Само за представителни разходи. Заплатата – отделно).
     На този фон гледката на препиращи се старци на входа на пощенски клон за това, кой да влезе пръв да си получи великденския си подарък от 40.00 лв., изглеждаше ужасяваща.
     Не искам да звуча като популист, но наистина, когато видях как възрастни хора се карат на една километрична опашка пред поща за пенсии, в мен се породи едно гадно чувство, че живея в гадно подобие на държава, която разделя своите възрастни граждани на две категории – мизерстващи и по-мизерстващи; поставя ги в условия, които да им отнемат едничкото, което им е останало – достойнството и да се унижават за пари, които техните управници третират като жълти стотинки. Кой нормален човек би искал да живее в такава държава?!
     07. 04. 2016 г.
     Русе

 


АЗБУЧНО ПРЕКЛОНЕНИЕ
(а не стихотворение)


Аз пиша знаците,
България увековечили.
Величая живота,
Героичното й минало,
Достойнството на чедата й,
Естеството на нещата.
Живея с пулса на времето,
Записвайки своите мисли
И се гордея, че
„Йовано, Йованке“,
„Калино, моме“, и „Под игото“,
„Люляка ми замириса“
Могат да бъдат записани с
Наши, български букви,
Останали трайно във времето.
Поезията ни е толкова българска!
Раждана и записвана
Само благодарение на първоучителите –
Творци, увековечили словото!
Усилието си е струвало!
Формата на думите остава –
Харизана за поколенията памет.
Цялата ни словесна култура остава!
Четете и слушайте песента на буквите,
Шумяща като пролетни потоци.
Ще ви завладее истински!
Ъглите на историята не са за нея –
Ювелирната и съвършена азбука!
Ясно е – дълбок поклон за българската писменост!

22. 05. 2016 г.
Русе

 


КАКВА ДЪРЖАВА!

     Боже! Каква държава сме, когато криминалната хроника е първа новина във всички медии, вместо речта на президента пред Европейския парламент? Новините са само ужасяващи и никога вдъхновяващи. Сякаш има култ към злото, което в нещастието си успяваме да сътворим. Сякаш трябва да придобием усещането, че живеем във филма „Под прикритие“, който нищо не струва, ако трябва да сме честни. Но действителността е по гадна от филма: жалки маргинали убиват безпомощни хора за двадесет лева. Селата са опасно място за живеене. Какъв ти филм! И няма институция, която да защитава безпомощните граждани на нещото, наречено „държава“. Тя е част от филма за гангстерите.
     В каква държава живеем?! Обществени личности с не малък авторитет, безспорно формиращи общественото мнение, си позволяват в национален ефир по изключително вулгарен начин да се гаврят с президента на България – олицетворение не само на държавата, но и на българския народ, който го е избрал и му е дал висшето право да го представлява пред останалите народи! Президентът е достойнството на държавата – за това сме го избрали. И когато главата на коя да е държава наречеш политическа п***а в национален ефир, значи плюеш в лицето на тази държава и в народа й. Плюеш в достойнството на този народ. Какъв позор!
     Каква държава сме, след като разни мутри с животински имена и съмнителен „бизнес“ могат да се разхождат свободно по улиците с бронирани жилетки и да се стрелят заради парко-места, според твърденията на МВР и Министър-председателя. Държава, в която се опитват да ни залъгват, сякаш сме малоумни, че това, което се случва, не е, което си мислим. Сякаш няма да видим безсилието на институциите!
     В каква държава живеем, Боже?! В държава, в която работещите плащат данъци, от които се формират пенсиите на тези, които вече не работят, но те, работещите, трябва да се бръкнат в семейния си бюджет и да осигурят допълнителни средства на „ощетени“ пенсионери. Всички пенсионери в България са ощетени! Всички работещи в България са ощетени! В коя държава по магазините ще срещнете цигарени кутии, пълни с велпапе изрезки?! В държава с ощетени граждани! Независимо по каква причина, гражданите на тази страна са принудени да се унижават и да губят достойнството си. Не можете да оправите положението с подаянията на добри хора! Но пък каква реклама за омбудсмана! Чудесно, Манолова! Да се бяхте съсредоточили върху намаляване на държавната администрация или за защита правата на гражданите от бюроктатщината, която цари във всички държавни институции, примерно. Или, ако трябва, върху проблема на семействата, които не могат да имат деца и разчитат на Инвитро-оплождането. Или за лечение на деца в чужбина, понеже българската медицина само погребва. Имаме предчувствие, че и пенсионерите със своите скромни доходи, щяха да дадат по някой лев за тези благородни каузи. Вкарайте парите в някоя фондация и се погрижете да не бъдат откраднати, защото в тая държава всичко се краде. Няма морал и няма чест! В такава държава живеем…
     И ако започнете да критикувате демокрацията като причина за всичко това, ние ще броим глупаците, защото не демокрацията е причина за проблемите ни, а нашата отчайваща некомпетентност и алчност за бързо забогатяване! Мислете върху това.

     Нели и Румен Ченкови
     10. 06. 2016 г.
     Русе

 


НА 55 ГОДИНИ

     На петдесет и пет години човек обикновено започва да си задава въпроси за смисъла на живота: за какво беше всичко това? Съществувам, но защо?
     Аз мисля, че имам отговор на този въпрос. Най-истинският смисъл на живота е да се научим да даваме любов, защото тя е, която ни кара да се чувстваме значими; тя е, която ни помага да преодолеем егото си и да погледнем в очите на ближния, за да разберем какви са неговите стремежи и нужди, какво той иска от живота.
     И един ден, когато се явим пред Създателя, повярвайте ми, Той няма да ни пита с кого сме спали в леглото си, на коя страна сме се кръстили или ходили ли сме редовно на църква, а ще ни потърси сметка колко любов сме дали на хората. Били ли сме в състояние да пренебрегнем себе си в името на другите, водени от любовта. Не любовта на желанието, а любовта на безусловното себеотдаване. И ако сме успели да го направим, значи сме постигнали смисъла на живота.
                                                                 Румен Ченков

     21. 08. 2016 г.
     Русе

 


НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

     Отива си още един празник, заради който ни се полагат четири почивни дни. Но едва ли ние, наследниците на великите българи от онези години, имаме вярна представа какво точно се е случило на 22 септември 1908 година. След манифеста на княз Фердинанд, България престава да бъде васал на Турция и фактически премахва зависимостта си от империята, превръща се в политически субект на световната карта. Нашата държава категорично отхвърля робското си минало и дръзва да се нареди на равни начала сред свободните европейски страни.
     По-късно ще дойдат години, през които ние няма да сме независими, завладени от тези, които ни освободиха, но самият акт през 1908 година дава началото на третата българска държава и възвестява на света "Ние сме тук! Ние съществуваме и сме равни на вас!"
     С извинение – аз си мисля, че ако политиците ни си дават сметка за това величаво събитие, те трябва да обявят този ден за национален празник на България. Ден, в който ще се кланяме само на достойните българи! Без излишен патос и раболепие, но с дълбока почит и уважение към смелостта на нашите управници и на цар Фердинанд да се опълчат на великите сили и да ни дадат политическа и държавна идентичност.

     22. 09. 2016 г.
     Русе

 


ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ

     Гледам поредния кандидат-президентски дебат по телевизията и си мисля, че всяко нещо, което се случва в държавата ни, е абсурд.
     Абсурдите се превърнаха в неизменна част от живота ни през последните години и ние престанахме да им обръщаме внимание, приехме ги за нещо нормално за границите, в които живеем, а човек не се съпротивлява на нормални неща.
     Един от тези абсурди са изборите за президент в България.
     За всички е ясно, че в парламентарна република, каквато е нашата, най-силният човек в държавата е министър-председателят. Той влияе пряко върху външната и вътрешната политика, той изпълнява решенията на Народното събрание, които всъщност са решения на мнозинството, което пък излъчва министър-председател.
     Президентът има представителни функции. Той представлява държавата пред света, на международни форуми и така нататък. Разбира се, има правомощия, дадени му от Конституцията, но те му осигуряват само косвено влияние върху процесите в държавата. Затова в парламентарните републики държавният глава се назначава от Парламента. В държавите, в които той има значително по-големи правомощия и влияе пряко върху управлението, се избира директно от народа.
     Абсурдът при нас е, че вместо да бъде назначаван, президентът се избира от суверена и поради тази причина кандидат-президентите, за да привлекат повече избиратели, ги заблуждават, че могат да вършат какви ли не чудеса: могат да променят политическото статукво, могат да влияят върху политически, демографски, външно-политически и всякакви други процеси в страната. Като им слушаш предизборните речи и обещания, оставаш с впечатлението, че ще са монарси с еднолична и неограничена власт, от които ще зависи абсолютно всичко в държавата. А това си е заблуда, на която много хора се връзват, особено тези, които се поддават на популисткото говорене.

     13. 10. 2016 г.
     Русе

 


МАЛКО РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ЗАВИСТТА

     Стихотворението „Завист“ на Петя Дубарова (което, признавам си, прочетох за първи път), ме накара да се замисля за това колко вида завист има. Някои казват „Завиждам му благородно.“, но наистина ли завистта може да бъде благородно чувство? Имах период от живота си, в който аз също смятах, че има завист, която руши, и завист, способна да съгражда. Примерно – комшията ти построил хубава плевня, а ти нямаш. Лошата завист ще те подтикне да я подпалиш, та като нямаш ти, да няма и той. Благородната завист обаче ще те накара и ти да си направиш дори по-хубава плевня.
     Днес знам със сигурност, че няма такова нещо като „благородна завист“. Завистта е низко чувство, което води до отричане и омраза. Тя е страхът, че друг е по-добър от теб, по успял. И когато се загнезди в съзнанието ти, тя те довежда до морална и духовна деградация, унищожава човекът в теб.
     Това, което наричаме „благородна завист“ не е нищо друго, освен признанието на чуждите постижения и възхищение от тях. Тук завистта няма място! Да признаеш, че други са постигнали повече от теб в живота си, да приемеш, техните постижения и да им се радваш – това е, което ще те накара да работиш по-добре, да гониш същите успехи, да се развиваш във всяко едно отношение.
     Когато кажеш на някого „Завиждам ти благородно“, той сигурно ще се гордее с постиженията си, но в него неминуемо ще остане един горчив привкус на съжаление към теб и на усещане за нещо лошо. Може би затова никой не обича да му завиждат, защото, независимо дали идва от другите към нас или изхожда от нас към другите, независимо как я наричаме, завистта носи само отрицание и омраза, за разлика от радостта и приемането.
     Затова няма как радостта от постиженията на другите да се нарича завист, па била тя и благородна.

     05. 05. 2017 г.
     Русе

 


"БОГ ДА ГО ПРОСТИ!"

     Замисляли ли сте се защо използваме израза „Бог да го прости“ и какво означава той? Така изпращаме човек, който си отива от този свят, с чувството, че сме пожелали на пътника нещо добро, а всъщност още неизстинал, му лепваме клеймото „виновен“. Да си виновен, означава че си извършил нищо лошо през живота си или си предизвикал обстоятелства, които са довели до лоши последствия за други хора, и заради това трябва да ти се прощава. И то от най-високо ниво. Значи и вината ти не е малка. Общо взето, дори и да е бил добродетелен човекът, заминал си от тази земя, дори да е направил хиляди добрини за себеподобните си, щом склопи очи, ние му лепваме на челото знакът на обвинението с уж благопожелателната фраза „Бог да го прости!“. А уж „за мъртвия или добро, или нищо“.
     И тук веднага усещам как езиците на благоверните последователи на разни патриарси и папи или на техните отрицатели, протестантите, ги засърбяват да ме опровергаят: „Ама чакай сега! Тук не става въпрос, че човек непременно е извършил нещо лошо през живота си и е виновен. Става въпрос за първородния грях. Човек се ражда грешник (което означава виновен), защото Ева… и змията…“, и така нататък и така нататък. Получава се едно мазало – хем не си виновен, хем не си невинен.
     Но нека си представим следната история: млада майка (на осемнадесет години) си има двегодишно съкровище, което спи или се забавлява в детската стая. Тази майка има и буркани със сладко, които съдържат нещо много вкусно, но тя, поради някаква причина, не иска детенцето й да ги вкусва. Може би, защото е вредно да ядеш сладко без контрол. И вместо да прибере бурканите на някой висок рафт, тя отваря един и го занася в детската стая, слага го в кошарката на невръстното си съкровище и най-строго му заръчва да не е посмяло да си опита от сладкото. Аз, разбира се, предполагам, че на осемнадесет години тя още няма кой знае какъв опит в живота, но съм сигурен, че и с нейния беден житейски опит тя веднага ще види логичния край на тази история – а именно, как съкровището бърка с пръстче в буркана. Няма как да е толкова глупава, че да не го предвиди. Естествено, че сте се сетили за Ева и ябълката. И какво излиза? Бог е по… недосетлив от неопитната тийнейджърка. Я стига! Нима го вярвате това? Толкова е наивно, че да те е срам и на деца да го разказваш.
     И пак чувам разните безусловно вярващи последователи на църковните чиновници как реагират: „Ти не разбираш Божия замисъл. Бог знае всичко, но ни праща изпитания. Той ни изпитва дали ще Му се подчиняваме или ще вървим против Неговата воля“.
     Ама моля ви се! Бог би изпитвал някого, ако не му вярва, ако не е сигурен как той ще действа в определена ситуация. А да не си сигурен, значи, че не знаеш. И пак се получава мазало – хем Бог знае всичко, хем не е сигурен, тоест, не знае. Много противоречива личност е този Бог. Особено пък с решението си да не разреши на своите създания да вкусват от плода на знанието – да не им позволи да имат разум и интелект, да бъдат мислещи същества и да вземат решения. А уж ни е дал свободата да правим избори, и уж ни е направил по свой образ и подобие. Какви подобия ще са тези двамата на Бог, когато само ще се разхождат като зомбита из райската градина, ще ядат и ще спят? Само не ми казвайте, за краката, ръцете, за двадесетте пръста, за тялото, и че така изглежда Бог. Та това е още по-инфантилно! Ако някой иска да ме убеди в съществуването на такъв бог, това значи, че представата му за Него е твърде елементарна и повърхностна и напразно си губи времето.
     Първороден грях няма! Той много хитро е измислен от тези, които искат да съществуват като институции. За да пребъдват като такива и да се препитават, на тях им е нужно да ви държат в страх, зависимост и подчинение, да им давате месото си, парите си като десятък – изобщо да ги издържате. И да вярвате в ревнив и отмъстителен Бог – всъщност качества, характерни за човешкото земно съществуване, но приписвани на Него, което аз бих нарекъл –използвайки речника на правоверните вярващи – богохулство.
     Не сме се родили виновни! Нека не изживяваме живота си с чувство за малоценност и обреченост. Сигурен съм, че Бог не иска това от нас, нито пък е допуснал грешка и ни е създал не такива, каквито е трябвало.
     Та затова на мен израза „Бог да го прости!“ ми звучи не като благопожелание, а като окончателна присъда за виновност.

31. 05. 2017 г.
Русе

 


ЗА ВИКАЩИТЕ

     Кой ще чуе викащият срещу вятъра? Никой, разбира се! Даже и той няма да може чуе гласа си. Затова хората предпочитат да викат по посока на вятъра, за да ги чуят всички и най-вече тези, които определят накъде да духа. Но когато викаш по посока на вятъра, трябва да викаш правилните неща, защото тези, които определят накъде той да духа, за един миг могат да обърнат посоката и ако не викаш, че те са изключителни, неповторими, че те насочват вятъра да духа в най-правилната посока и затова всички живеем в най-прекрасното и най-правилното място на планетата, ако не викаш, че няма по-добър свят от този, в който живееш и никъде по света не е имало, властелините на вятъра могат за миг да го обърнат и той да ги издуха.
     Но колкото и да не ви се вярва, има и такива, които предпочитат да викат срещу вятъра. Те знаят, че никой няма да ги чуе, но затова пък могат да викат каквото си искат. Могат да викат, че царят е гол, че светът, в който живеят, е абсурден, че много от кормчиите не стават и за юнги, че трябва да се направи нещо различно, ако не искаме да потъне кораба. Че тези, които викат по посока на вятъра, мислят само за себе си…
     Викащите срещу вятъра знаят, че някой ден силата му може да се удвои, за да ги издуха, но са напълно наясно, че може и да се обърне, и тогава все някой ще чуе и техния глас. Затова не престават да викат, макар с едната надежда, че викайки, могат да кажат на вятъра накъде да духа.

     02. 07. 2017 г.
     Русе