Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

БЕЗ СВЕТЛИНА

               По романа на Тодор Андонов "Етюд с морени", музика - Тодор Андонов

Човек е сам, в своята тъга,
щом в две очи спре нощта
и няма ден, няма светлина,
и няма път към света.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
               е без душа.

И търси той в ближния вина,
отрича се от света.
Жадува мъст, вместо светлина,
забравил за любовта.

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
               е без душа.

Животът ни често е борба,
съдбата ни е урок.
Разбираме в края си това –
и в горестта с нас е Бог!

Пр. Ах, дали затова
болката тъй гори?
Може би затова
мракът в тез две очи
               е без душа.
25 юли 2010 г.
Гр. Русе


БОЛКА

               Музика - Тодор Андонов

Поиграхме си с теб на съпрузи.
Стига толкова. Стига лъжи!
Любовта в допир с нас се контузи.
Да ни стопли, уви, не успя.

И студено е и ни е тъпо.
Двама души, а всеки е сам.
Трябва смелост за следваща стъпка.
Аз я имам. За тебе не знам.

Припев:
Затова ще си тръгна, а ти остани
в този дом, дето всичко е пепел,
дето обич с омраза за миг се смени,
и живяхме неистински с тебе.

Ще приемем ли края спокойно?
Всичко има начало и край.
Чувства мъртви и думи без стойност –
ето нашия приказен рай.

В него всеки е роб на страха си –
и от нужна раздяла боли.
Но боли и от фразите къси,
и когато се лъжем боли.

Припев:
Затова ще си тръгна, а пък ти остани
в този дом, дето всичко е пепел,
дето обич с омраза за миг се смени,
и живяхме неистински с тебе.
1995 г.
Добрич


НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

               Музика: Хайгашот Агасян, изп. Жулиета Иванова

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете, с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар –
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи,кажи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи – повярвай! – за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.


ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ

               Музика - Тодор Андонов

По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо.

Припев:
Някой ден, ей така, сплели длани в едно,
ще се скрием от делника скучен.
В уморения град все си мисля: дано
някой ден и това да се случи.

И когато сме там, сред зеления рай,
без тълпи, суета и заблуди,
ще се влюбя във теб и ще бъде пак май,
ти отново във мен ще се влюбиш.

Припев:
Някой ден, ей така, сплели длани в едно,
ще се скрием от делника скучен.
В уморения град все си мисля: дано
някой ден и това да се случи.

Любовта ще намерим сред диви цветя,
в аромата на тучни ливади.
В шумоленето нежно на крехки листа,
ще открием, че още сме млади.
03 Юли 2010 г
Русе


ЩАСТИЕТО

               Музика - Тодор Андонов

Когато слънцето се скрие и звезди
се отразят в очите ти красиви,
разбирам, както никога преди,
че малко трябва, за да сме щастливи.

Когато вятърът в косите ни шепти:
„Дарявайте любов, затуй сте живи!",
разбирам, както никога преди -
щом даваме, сме истински щастливи.

Когато хлябът си със просяк споделим,
когато към врага сме милостиви,
не спираме до края да вървим,
тогава ще сме истински щастливи.

Когато своя смисъл изберем
и крачим с него в пътища трънливи,
все някой ден това ще разберем,
че можем да умираме щастливи.

Ще разберем, че то е вътре в нас -
не се купува и не се продава,
не идва с положение и власт -
от люлката то даром ни се дава.
10 юли 2008 г.
Русе



ОБИЧАМ ТЕ, МОРЕ!

Музика: Красимир Кацаров, текст: Румен Ченков
изп. дует "Краси и Гери"


Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
С вълните на прибоя,
                           с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра, издул докрай платната.

Ти липсваш ми, море,
като милувка нежна,
оставена за утре,
                           но желана.
като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх
                           ме омагьоса.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва ще те нося!


ПРЕЛИВА ОТ ОЧИТЕ ТИ ЛЮБОВ

Музика: Валери Костов, текст: Румен Ченков
изп. дует "Краси и Гери"

Прелива от очите ти любов
и затова са толкова красиви.
Светът около нас е като нов,
а ние – истински щастливи!

И нито сън това е, нито миг,
а нещо чисто в идните години!
Любов, сравнима с дневния светлик
се спря при нас, не ни отмина.

И нека тази ярка светлина,
която щедро Бог дари ни,
не се превърне някога в луна,
а после като въглен да изстине,

защото няма да си го простим,
защото, мила, ще е ад в душите,
и в него двама с теб ще изгорим,
както изгарят в самота звездите.


НАШИТЕ НОЩИ

Музика: Красимир Кацаров, текст: Румен Ченков
изп. дует "Краси и Гери"

Помниш ли нашите нощи “на свещ”?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...

Дълги минути – две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.

Припев:
Помниш ли?
Бяхме далеч от света.
Помниш ли?
Бяхме сами във безкрая.
Помниш ли?
Нямаше улици, шум, суета –
аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва –
всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях –
нашите нощи изгубени.
Толкова време без теб преживях,
но то е – повярвай! – погубено.

Припев:
Помниш ли?
Бяхме далеч от света.
Помниш ли?
Бяхме сами във безкрая.
Помниш ли?
Нямаше улици, шум, суета –
аз и ти в полутъмната стая.


ТИ, ТИ СИ ЕДИНСТВЕНА!

                    по песента „Вино на уснама“,
                         изпълнена от Владо Калембер

Нека ни сочат с пръсти,
нека да бъде грях!
Някой ще се прекръсти,
друг ще изпадне във смях.

Обич не се лекува,
нито ще преболи.
Хорска мълва не струва,
колкото две съдби!

Ти, ти си единствена!
Нека говорят със злоба, че си на друг!
Ти, ти си единствена!
Аз съм в сърцето ти грешно, а той – съпруг.

Може да забравят,
даже да простят.
Обич ли е – побеждава
и злобата в този свят.

Ти, ти си единствена!
Нека говорят със злоба, че си на друг!
Ти, ти си единствена!
Аз съм в сърцето ти грешно, а той – съпруг.

12. 06. 2016 г.
Русе