Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

МОЕТО ВЪТРЕШНО "АЗ"

Седя над бутилка червено вино
и съчинявам куплети,
а в главата ми мисъл: "Дано
да се удавиш, поете!

Твоите стихове кой ще чете?
Хората гладни заспиват.
Ти си едно остаряло дете" –
вътрешен глас се присмива.

"Мислиш, че хората чакат сега
твойте сълзливи памфлети?
Пълни са с фалш и лъжлива тъга
и намирисват на вехто".

Моето вътрешно Аз ме кори,
дето съм тъй старомоден.
Хайде със него върви се бори
и се наричай "свободен"!

Искам да пиша за скръб, за печал,
за неживяната младост...
"Кой го е грижа, че ти си живял
своето време нахалост?!

Я се огледай! Животът кипи
и разрушават се схеми.
Цяла Европа се срутва, а ти
човъркаш си твойте проблеми."

Ставам от стола: – Не може така
да се намесваш нахално.
Сядам и вземам перото в ръка,
и съчинявам банално:

"Моя любима, виж колко сълзи,
в мрака, за тебе аз лея.
Спомен за мене поне запази:
друго да искам – не смея."

"Стига! – обажда се моето Аз. –
Вече петтарка е хляба!"
– Ах, ти, нахалник – казвам на глас. –
Да се намесваш не трябва!

Ала размислих: този обесник,
май с пълно право ме хока.
Ето, че пише във вчерашен вестник:
"ОТНОВО ЩЕ ПОСКЪПНЕ ТОКА"

Тук, по-надолу: "БОЛНИТЕ ЧАКАТ
НОВИ ЛЕКАРСТВА ОТ ДАНИЯ"
Букви големи крещят по-нататък:
"СПОЛУКАТА Е САМО ПОЖЕЛАНИЕ"

Аз досега за какво ли съм хленчил?!
Я колко много проблеми!
Те ме връхлитат и гледат ме втренчено,
доста реални и земни.

Моето вътрешно Аз тържествува:
"Разбра ли кое е печално?
Твоите дребни проблеми не струват.
Кризата, братче – това е реалност!"

12. 08. 1991 г.
Габрово

 



АКО НЯКОГА, АКО НЯКЪДЕ

Ако ме срещнеш някъде, не отминавай.
Поне за мъничко, за мъничко поспри.
Очите си от мен не отклонявай
и да е трудно, и да те боли дори.

Не се събуждай, ако дойда във съня ти!
Не го пъди от твоите очи, поне за миг,
защото аз ще идвам в него много пъти,
без шум, без говор и без вик.

Ако случайно в спомени ме срещнеш,
и в тях чаровен съм, добър и мил,
не смятай, че за мене мислиш грешно,
защото и такъв понякога съм бил.

А ако някой ден, сърцето ми от мъка го боли
и то на прага ти почука неуверено,
кажи ми ти, тогаз – но искрено – дали
ще го приемеш, да не е изгубено?

1977-2006 г.


ВЪПРОСИ, ВЪПРОСИ...

Какво е щастие?
Субстанция? Или измама?
Чувство или птица,
търсеща незнайно рамо?
Има ли го или пък го няма?

Може би е радост
от малките неща в живота,
от факта, че си жив на следващия ден;
от изгрева и залеза;
от цветето, разцъфнало през пролетта?

Радостта
да преоткриваш всеки ден света,
да търсиш и намираш красота
в малките и незначителни неща?

Не е ли щастие
да се събудиш някой ден
и тяхното очарование открил,
с почуда да възкликнеш:
“Господи, нима аз сляп съм бил?!

Добрич
1995 г.


ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕШ
(Опит за текст за песен)

Аз зная – вече няма те до мене,
макар да чувствам твоите колене.
За друг си мислиш,
нищо, че до вчера
мен си обичала.

В любов се клехме, ала тя къде е?
Сърцето ми от болка леденее.
Не ме поглеждай!
Ледени кристали
днес са очите ти.

Защо спечели другият – не зная.
Какво направих, за да дойде края?
Кажи! Кажи,
преди да тръгнеш ти.

Нали един за друг със теб живяхме
и най-богати с любовта си бяхме…
Не ме докосвай!
Чужди и далечни
днес са ръцете ти.

Не ме лъжи, че бил съм ти потребен
и всичко бил съм някога за тебе.
Поне сега
преди да си отидеш,
искрена остани!

2000 г.
Добрич


На Д

Сами сме в този свят със теб,
понесли кръста си съдбовен.
Ти – с чистотата на дете,
а аз – приемливо греховен.

Сами сме, но благодарим
на Бог, че любовта ни даде
и сили – миг-живот да устоим;
от него пиейки, да бъдем жадни.

10. 9. 2006 г.
Добрич



ОТИВАЙ СИ

В очите ти тегне умора
от щедро пиляна любов.
Не искам отново да спорим:
за края съм вече готов.

Напразно се рових и търсих
искрица поне топлина.
В душата ми нещо се скъса
и днес ти си просто жена.

А беше копнеж и надежда,
и слънце в студения ден,
и тиха милувка, и нежност…
Спасение беше за мен.

Сега отегчена ще тръгнеш
към нова любов, може би,
а в моя живот ще се върне
самотника стар от преди.

Отивай си! Вече е късно.
Навярно те чакат в нощта.
Аз с всички илюзии скъсах,
тъй, както сега с любовта.

1997 г.
Добрич


НА ДРУГ

Как искам да те имам…
да си моята любима,
но ти си недостъпна –
за друг си, скъпа.

В картини те рисувам
и нощем те сънувам,
но ти си блян далечен –
на друг си вече.

Сърцето не изстива
и в мен е болка жива.
То плаче и те търси,
но ти къде си?

Обичам те, обичам!
На болник май приличам,
а другия се смее –
той с теб живее!

Добрич


СИНЬО МОРЕ

Площадът пълен е с народ.
Синьо море многолико.
Сякаш е паднал небесния свод.
Времето отново е велико.

Лозунги, плакати, знамена,
но я няма пошлата парадност
на познати, срамни времена –
има чиста, негласена радост.

Няма кукли, махащи с ръце
от трибуната на саркофаг бетонен,
а в едно ликуващо сърце
туптят сърцата на народ свободен!

Море от хора, люшнало се вред,
от пориви човешки развълнувано.
Сега разбирам – не като обред
аз да те видя съм бленувал!

1991 г.
Габрово


ЗИМНИ НЕВОЛИ
(Редактирано)

Зимни месеци – зимни неволи!
Зимна приказка, казват. Ами!
Бели пътища, бели тополи…
Бял кошмар! И неспирно вали!

Красота?! А ръцете подути
и синеят, лишени от кръв?!
Леден вятър на двора се лута,
а във къщи е гостенин пръв.

Ако имах камина – тогава
да си духа проклетникът стар!
Огън страшен на сън се явява…
Не. Нозете изгарят в пожар!

По стъклата кристални букети
нарисувал е нощния мраз.
Красота за перо на поети,
ала сляп и премръзнал съм аз.

И треперя. Ледът по стъклата
вледенява ми костите чак.
Бих се топлил, но нямам заплата.
От какво да се топля и как?

Как да видя красивата зима,
като тръпна от нейния мраз?!
Може би красотата я има,
но за лято съм петимен аз…

1995 г.
Добрич


ОПИТ ЗА ФИЛОСОФСТВАНЕ…

Животът е сцена и всеки мечтае
само за главната роля.
Всеки с надежда за слава играе –
липсват овации, моля!

Животът театър е, ние – актьори.
Публика няма и няма…
Всички на сцената. Всички сме горе.
Май  във това ни е драмата.

1994 г.

 


ДОКОГА?!

Днес дяконът не ни завижда,
защото в зла робия е живял.
От горе той със болка вижда
и мъката, и сиромашкия ни хал.

Той вижда как държавата пропада
и се затрива неговият род.
Уж свобода, а българинът страда,
топи се бавно нашият народ!

Пак би написал своето "Народе????",
ако сега той беше между нас.
Но все така достойно би ни водил
срещу продажна, некадърна власт!

Не спи Апостола! И вий се събудете!
Все роби ли ще бъдем? Докога!?
Станете, българи, и сметка потърсете
на всички калпави управници СЕГА!

19. 02. 2013 г.
Русе


ВЪПРОС

Колко е самоуверен "Буда",
макар без свян народа изиграл!
Не е ли по-достоен Юда,
сам себе си на съд предал?

Русе
07. 05. 2013 г.


* * *

В безмилостен кошмар живеем,
и въпрос като скала в ръцете ми тежи:
колко дълго тъй ще оцелеем
с управници във извинителен режим?!

22. 06. 2013 г.
Русе


ПЕНСИОНЕРСКО

Бързо ще си иде суховея
и ще задуха някъде в Сахара...
Аз все на тази "длан" ще си живея
и пак така – "на мускули" ще карам.

08. 07. 2013 г.
Русе


ДОРИ И С КРЪВ

Когато лумпените управляват –
не виртуални, а съвсем реални –
те в кръв протестите ще давят.
Нещата са си баш нормални.

Такъв им е манталитета –
"Венсеремос!" и "Ще победим!".
"Дори и с кръв по жълтите павета,
властта за себе си ще задържим!"

24. 07. 2013 г.
Русе


ВЕЧЕ ПРЕЖИВЯНО

Живеем във измислена държава –
и Оруел не би я пресъздал.
МВР на Парламент да дава
"Опорни точки". Блудкав сериал.

Две партии, които управляват,
да контра-протестират аз видях!
В мен нещо гадно, лепкаво остава
и онзи стар и позабравен страх

се връща пак като кошмарен спомен
за робска примиреност, за печал,
за чест, която пагубно се рони,
за подменен в основи идеал.

Живеем в непрокопсана държава,
във някакво опасно deja vu.
А докога така ще продължава?
Простете ми! Въпросът е табу!

17. 11. 2013 г.
Русе


* * *

На всички тревоги гръб обърнете,
за ден забравете тегла и беди!
Празнувайте днес и се веселете –
бъдете в мир и Бог ще се роди!

24. 12. 2013 г.
гр. Русе


* * *

                                                                 На Д. Р.

Не брой, годините, приятелко, че те
без друго като вихър отминават.
В тях нека хора истински до теб
да има и с любов да те даряват!

02. 02. 2014 г.
Русе


ЗА ИИСУС И ДНЕШНИЯ ДЕН

Въпрос един с горчив привкус
ме мъчи като цирей гноен.
Дали е знаел бедният Исус,
че ще е бит и унижаван, гонен,

че ще е разпнат, за да бъдат днес
търговците най-весели, щастливи,
че агнето ще буди интерес
ако цените му са атрактивни?

19. 04. 2014 г.
Русе


* * *

Девети септември ми взе свободата.
Девети септември погреба страната.
Девети септември лиши ни от вяра.
С девети септември започна кошмара!

09.09. 2014 г.
Русе


СВОБОДАТА

Времето върви напред, минава –
човечеството връща се назад
и шанса си отново проиграва,
шанс за по-човечен свят.

Човечество, не се ли навоюва?
Опиваш ли се още от кръвта?
Нима на прогресивно се преструваш,
а вдъхновява те смъртта?

Дали наистина за мир си жадно
след толкова кланета и войни?
Мирът е победен и падна.
Кошмар страхотен го смени.

Отново заговориха дулата.
Насочват ги омразата, страха –
неистовия страх от свободата
на личността и на духа.

Реки от кръв и хиляди сираци,
бездомни хора, бежанци и смут,
освирепели от кръвта “юнаци”
и зов за помощ, сякаш недочут.

И всичко туй, не някъде далече,
а в нашата Европа, Боже мой!
Отдавна тя безумията отрече
във името на по-човечен строй.

Кой ще възпре развихрените страсти
на побеснели лъже-политици?!
Безумци, прекратете! Баста!
На дявола ли служите войници?

Нима не виждате, че старото умира
и няма да се върне някой ден,
че Свободата гордо триумфира
в света, до вчера разделен?

И хората я търсят, устремени
към нея с цялото си същество!
А вие, войнолюбци – на колене
пред величавото и тържество!

1992
2015


Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ

ПОСЛЕДНО ТАНГО

"Усмихваш се, когато те погледна.
Очите ти излъчват топлина.
Не си личи, че срещата последна
е между мен и най-красивата жена."

"Една любов така не си отива!
Не казвай нищо – просто замълчи...
Жаравата в сърцата ни е жива,
и грешници са нашите мечти!"

"Но ний мълчим. Говори тишината...
за грешните, за пропилените мечти,
за туй, че непотребна е вината,
че в този миг сме важни аз и ти."

"Единствен миг – и кратък и безкраен...
Душите пак са сбрани във едно.
Танцуват в ритъм страстен и омаен –
последното във времето танго!"

"След него само спомен ще остане
за любовта, горяла между нас.
Но ще гноясат тежките ни рани,
ако родим омраза в този час."

07. 05. 2015 г.

 


ПЕРСПЕКТИВА

Имам заеми, нямам пари.
В джоба дрънкат бедняшки петачета,
а главата ми бедна от грижи гори.
Няма изход, няма и хапчета.

Няма работа, ни келепир.
Все по-бедни сварва ни утрото,
но крепим социалния мир,
а живота ни фраска по мутрата

и ни мачка от всички страни.
С други думи – взема и сламката.
Малки пенсии – страшни цени,
от които хвръква ти шапката.

Не остава ти друго, освен
да разчиташ на волско търпение
и да чакаш щастливия ден,
в който раят ще бъде спасение.

1991 г.
Габрово

 


* * *

„Днес бели, румени бъдете! –
пак баба Марта повелява. –
И мартенички си сложете,
да е годината ви здрава!“

01. 03. 2016 г.
Русе


НА С. Б.

Днес няма да ви занимавам с философия.
Историята, всъщност, е такава:
една жена със мускулна дистрофия,
с дома си бащин тихо се прощава.

Очите й са влажни и блестят –
понякога животът е тегоба.
Спомените само ще стоят
между дома и земната утроба.

Безсилна да се бори със плътта,
далече от роднините, ще гасне.
Там някъде във свойта самота,
ще вярва, че животът е прекрасен.

Защото тя е силната жена!
И не робува никак на плътта си.
Тя знае, че най-тежката цена
заплащат неоткрилите духа си!

05. 05. 2016 г.
Русе


СЪС САМОИРОНИЯ

Глупакът мрази да го поучават!
Той всичко от живота е научил.
Обижда се, когато получава
съвети, от които да се учи.

Той знае всеки щрих на битието,
а вий за него просто сте досадни.
Не давайте съвети там, където
за чужда мъдрост вече няма жадни,

защото на мига ще ви намразят
и ще ви кажат `де да си заврете
огромната претенция на Аз-а
и – респективно – своите съвети.

Да, знам – протягате ръка за помощ,
но надали ще бъдете разбрани:
„знаещият“ и „всемъдър“ хомо
своето невежество ще брани.

20. 06. 2016 г.
Русе


СИНЕ

Сине мой, със съня ми отмина…
Много исках да ти направя хвърчило
с огромна и пъстра картина –
да се вижда от няколко мили.
Или количка от проста дъска –
вятъра с нея да гониш.
Аз съм го следвал, сине, така –
четири лагера и мъжки хормони.
Исках за теб да напиша стихове
за доблест, за честност и слава,
да ти разказвам вечер стари митове,
в които доброто винаги побеждава.
Исках на много неща да те науча,
но ти, сине, просто не ми се случи.

09. 07. 2016 г.
Русе


ПО ВАЗОВ

Аз съм българче, но смятам,
че на всички е Земята,
че Родина се обича
без света да се отрича.

Аз обичам всичко родно,
но съм българче свободно
и не искам да ми казват
как да любя, и да мразя!

15. 07. 2016 г.
Русе


НА МЕН ОБРЕЧЕНА

Аз те чаках – беше вдъхновение.
Сънувах нощем твоите черти
и твоето примамливо видение –
да те позная като дойдеш ти.

Запомнил до детайли своя сън,
търсих те в лицата на момичета,
които се разхождаха навън…
Никое на тебе не приличаше.

Но вярвах аз, че някъде те има
и че при мен ще дойдеш отдалече –
прекрасна, огнена, неустоима,
от моя сън, на мен обречена.

Да ме прощава Робърт Бърнс, но ти
леглото всяка вечер ми постилаш.
И след години във очите ти блести
все същата любов, с която ме опиваш.

19. 07. 2016 г.
Русе


ПО СЛЕДИТЕ НА МИНАЛОТО

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън,
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда,
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели,
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати,
в любовни признания
ту лош съм,
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали,
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.

19. 07. 2016 г.
Русе


ЕКСТАЗ

Обхождам тялото ти
с пръсти
като ваятел,
който търси съвършенство.
Теб Бог те е изваял.
Аз само се дивя
на Неговия творчески талант.
Изпадам във блаженство!
Нима е грях насладата
от допира
с усмивката на Бог?

20. 07. 2016 г.
Русе


БЕЛЯЗАН

В квартала ме нарочиха за луд.
Не знам защо така се подиграха.
Понякога живеем във абсурд.
Различните са „истинска“ заплаха.

Аз само им говорех за любов.
За туй, че тя е същността на Бог,
че трябва да погледнем с поглед нов
и смисъл да потърсим по-дълбок

във старата закостеняла „вяра“,
която не събира, а разделя,
и вместо обич, злоба ни докара;
че тя човешка е повеля.

И ясно е, че аз съм еретик –
изгубен безвъзвратно луд,
за който явно ще настъпи миг
да си плати за думите-абсурд.

Аз само им говорех за това,
че Бог не толерира фаворити.
Но всеки в пясъка закри глава
с твърдението „Ние сме добрите!“

Исках да им кажа, че светът
страда от погрешната ни вяра,
и че има недокоснат път,
без боязън, злоба и поквара.

Но не ме разбраха, бях нечут.
Всеки ме посреща с неприязън.
Дадоха ми званието „луд“,
казаха: „От дявола белязан!“

24. 07. 2016 г.
Русе


КОЕ НИ СВЪРЗВА

Страстта е жаркото послание
на гладни за докосване тела.
В самите нас е огнено дихание,
но не това ни свързва. Не това!

На вятъра подобна е страстта –
тя бързо преминава и утихва.
Тогава тихо се промъква любовта
и в целия си блясък се усмихва.

И щом я видим с истински очи,
тя в нас като енергия се влива,
егото ни скрива се, мълчи,
и нашите души в една се сливат.

27. 07. 2016 г.
Русе


ЗАБРАНЕНА ИСТИНА

Христос бе разпънат за тези, които
с „Осанна!“ гласа си издигаха
и после крещяха така упорито
в съда на Пилата „Разпни го!“

За тези, които след него вървяха,
за тези, които жестоко го биха,
които без ум и любов го презряха
или с почит краката му миха.

Той беше на тази земя, за да каже:
„Отецът е вашата същност!“
Той Абсолют е! Калинката даже
Бог е с измамлива външност!“

19. 08. 2016 г.
Русе


ФИЗИКА НА ЛЮБОВТА

Аз не съм най-достойният мъж
за, безспорно, изискана дама,
но се срещнахме с тебе веднъж –
бе по някаква висша програма.

И припламна искра между нас.
Чудо – два положителни полюса!
Изненадан безкрайно бях аз,
но ти каза: „Промяна на модуса!“

По закон се привличат различните.
А пък ние – две капки вода.
Няма спор – като тях си приличаме
и се сляхме във капка една.

Как е чисто и истинско всичко това!
Май на пук на познатата физика
две еднакви по сила и дух същества
се привличат. И няма тук мистика.

25. 08. 2016 г.
Русе


АКО…

Ако Земята спре да се върти…
Ако Луната през деня блести…
Ако животът почне отначало…
Ако си имахме вълшебно огледало…
Поетът всъщност е едно дете,
което си измисля светове.

03. 09. 2016 г.
Русе


ПОЕЗИЯ

Беше камък най-обикновен,
но скулпторът не мислеше така.
Той хвана чук със грапава ръка,
с длетото заработи вдъхновен.

Челото му потно заблестя;
от ударите хвъркаха искри,
дрехата му с пепел се покри,
но ето – гордо се показа тя.

Не знам дали в съня си бе видял
това красиво каменно лице,
но милостиво даде й сърце –
навярно някога я беше преживял.

Така с длетото си поезия извая
от камък прост и най-обикновен,
приседна кротко, горд и уморен,
и се загледа някъде в безкрая…

17. 09. 2016 г.
Русе


* * *

Врагът да ми стане приятел – не искам такава прокоба!
След хули изречени и тежки обиди не може да ми бъде драг!
Но също съм сигурен, че не желая – както съм сигурен в гроба –
приятелят, който във мене кълне се, утре да е моят враг!

05. 10. 2016 г.
Русе


„БЕЗ ПОКРИТИЕ“

Днес всеки, прекалил със алкохола,
от егото си цялостно обзет,
облича в думи страницата гола
и иска да го смятат за поет.

И те го смятат. Бис! Аплодисменти!
„Ах, Боже мой, какъв добър творец!“
За празни думи – луди комплименти,
а в думите му – никакъв живец.

И мисъл в тях не можеш да намериш,
но той според мълвата е поет.
Решил е стръвно с някой да се мери
и с две гърди да бъде по-напред.

Не схваща, че да си поет е бреме,
а не амбиция, не силен глас,
че смелост трябва за такова стреме,
като това на чистия Пегас.

08. 10. 2016 г.
Русе


МИГ ОТ ВЕЧНОСТ

Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.

И изгрява в красивата вечер
над града ни златиста луна.
Ден в безкрая отново изтече,
споделен със любима жена.

Миг от вечност сега си отива,
но със теб го живяхме докрай.
Споделеният миг не загива,
а остава във нас като рай.

19 .11. 2016 г.
Русе


ПРОКАЗА

Безумството ражда омраза,
омразата – в нищите мъст.
Светът заразен е с проказа,
презряла Христовия кръст.

И гаснат животи човешки.
В безсмислена лудост горят.
Човечество, твоите грешки
с убийствена сила тежат!

21. 12. 2016 г.
Русе


ПО-СИЛНА ОТ ВРЕМЕТО

Времето с надменна упоритост
променя всичко в този наш живот.
От него нищо не остава скрито,
повлечено от вечния му ход.

Променят се лицата ни, косите;
телата ни все повече тежат,
но носим смело още във гърдите
сърца, които с млада жар горят.

Ще остареем с теб… ще остареем,
но толкова е хубаво, нали,
един до друг до края да живеем!
Снегът в косите нека да вали!

Над любовта ни нямаш власт, ти, време!
Тя, истинската, винаги ще оцелява.
Телата ни ти можеш да променяш,
но си безсилно нея да преправяш!

Любовта е мостът към безкрая,
където само Тя е властелин.
Но с теб открихме на земята рая
и там отново ще го сътворим!

27. 12. 2016 г.
Русе


* * *

Честита ви Нова година!
Дойде със веселие, шум, светлини.
Дано да е спорна за наш`та родина,
да носи за всички добри бъднини!

01. 01. 2017 г.
Русе


КЛОШАРКА

Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет,

че има покрив и храна, постеля;
че само радост във живота е видял,
и пали тайно свещи във неделя,
за дето още е на тоя читав хал.

А тя си има своя територия,
количка за изхвърлени мечти,
нагласа със живота да се бори
след хиляди затворени врати.

И колкото на нас да ни е странно,
достойнството е нейният живец.
„Клошар да бъдеш, може би е срамно,
но по-добре, отколкото крадец!“

05. 01. 2017 г.
Русе


НАДЕЖДА И СТРАХ

Като лист, отписан от живота,
ще вляза във земята някой ден,
и тя ще ме приеме със охота;
цветя уханни ще цъфтят над мен.

Дано да имам дотогава време:
не всичко казах или сътворих.
Не всяка болка се превърна в стреме
и не за всички болки аз простих.

Не винаги в живота съм перфектен.
Понякога добър съм, друг път – лош.
А той като кръчмар е неприветен,
и сметката ме реже с остър нож.

Аз знам, че неизменно ще се плаща
за грешки, за душевния боклук,
но, моля те, Съдба, не ме отпращай,
защото искам да остана още тук,

за да простя на всички непростимото,
за да запълня белите листа
с най-истинското слово, най-значимото,
преди да си отида от света.

Нима ще легна под цветята, недописал
последния си, най-добрия стих,
с една отчайващо жестока мисъл:
„На себе си за нищо не простих…“

10. 01. 2017 г.
Русе


ТВОРЕЦЪТ И ВРЕМЕТО

Нейде там, в безпросветното минало,
аз стоя в пещера и рисувам победи.
Рисувам всичко, което в живота е бивало.
защото в потомците мои с нескрита надежда аз гледам.

Рисувам храната си. Също рисувам врага.
додето в дома ми слънцето още нахлува.
Трудно е с камъка. Просто не зная кога
ще свърша, но казвам ви: аз съществувам!

Стоя във килия на някакъв стар манастир.
Навън е тъма и бродят кат` сенки някакви люде,
но аз с букви нови им явих най-подир
за кръвта на Исус и за черната участ на Юда.

за жертва човешка, за подлост, във алчност родена.
За мъдрост, събрана от всичкото време зад нас,
и с букви описах всичката горест стаена,
и всяко геройство, и всякаква преходна власт.

Четка държа и рисувам прекрасни портрети
на хора, които живеят във времето с мен.
Хора със своите скърби и радост заети,
рисувам за вашата памет в този час, окрилен.

Компютърът днес е моята светла надежда.
И той като клетва стои между мене и вас.
Творецът сега във всеки свой миг се оглежда,
само секунда е нужна да бъде завинаги с вас.

Такъв съм. Творец, който чака признание.
Преминах столетия, всякакъв бях и служих ви аз.
Вярвам – безсмъртни ще бъдат мойте послания,
защото изкуството вечно е, както и времето в нас.

11. 01. 2017 г.
Русе


СИЛНИЯТ ЧОВЕК

Силният човек не вдига гири
и не търкаля тежки колела.
Силният човек посока дири
и следва я във своите дела.

Силният човек не е борец,
туширащ опоненти на тепиха.
Той има свой неугасим живец.
Мощта му е невидима и тиха.

Той не блести със мускули и плът,
не търси стръвно преходната слава,
но винаги избира неутъпкан път,
та своя диря в него да остави.

Силният човек не храни мъст,
не завижда никога. Не мрази.
В чужди рани не поставя пръст
и слабите със свойта мощ не гази.

Той силен е по дух и по душа.
Посреща с радост всякакви беди,
а там, където нрави се рушат,
не пропасти, а мостове гради.

Силният го следваш затова,
защото знае накъде отива.
Защото е нетленно онова,
в което любовта е вечно жива!

15. 01. 2017 г.
Русе


НИМА ТОВА НЕ СТИГА?

Познаваш ли душата ми?
Да?
Тогава знаеш,
че са й чужди всякакви мълчания.
Тя иска да говори с твоята душа
и не признава разстояния.
Дали съществува телепатия?
Не знам.
Но знам, че мислите трептят в ефира
и някой ден ще се кръстосат като шпаги,
а може би в една вълна,
в една-едничка мисъл
ще се слеят
и в този миг светът ще онемее,
за да послуша музиката на сърцата ни.
Казваш: „Само толкова!“
Нима това не стига
за очакване?

Нима това не стига
да си моя?
01, 02. 2017 г.
Русе


ШАНС

Колко време, Любов,
аз към тебе вървях?
Отчаян,
ненужен,
самотен!
Ходилата ми пламнаха
в жар
и плътта прокърви,
и бих спрял посред път
със охота.
Но ти беше по-силна от мен:
аз те следвах
дори в изнемога.
От какво ли, Любов,
бях така окрилен
и вървях пряко сили
и воля;
откъде този плам
в уморената гръд
и това непрестанно
горене?
Може би изтощен,
обезсилен и ням,
чувах глас
и приятен, и ласкав:
"Ако стигнеш до мен,
ще съм твой господар,
но ще бъда и шанс
за летене!"

01. 02. 2017 г.
Русе


РАЗМИСЛИ ПРЕДИ РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Разпъваме душата си на кръст
все между „Осанна!“ и „Разпни го!“.
Добро и зло във нас си мерят ръст
и цял живот за святост не достига.

А може би да бъдеш свят е мит,
както е мит и нашето „спасение“,
и възкресението има смисъл скрит,
а ний сме във виновно неведение.

11. 04. 2017 г.
Русе


НА ПРЕСЛАВА

Днес една малка принцеса става точно на пет.
Пет години живот, а огромна любов е събрала.
Пожелавам й смели крила и поглед, отправен напред,
и човечност докрай, и щастие до премала!

19. 04. 2017 г.
Русе


* * *

Земята се ражда напролет.
За нов живот се раждаме и ние.
Пристрастни ако сме, е полет,
обичаме ли го – магия.

22. 04. 2017 г.
Русе


ПАТОЛОГИЯ

Още ме държи девети май
в потрес и душевна дисхармония.
Деца-войници от натрапен „рай“.
Що за колективна патология?!

Хитлерюгенд има своя брат:
Путинюгенд членове набира.
Децата не познават този свят,
но „подковани“, пътят си избират.

Те някой ден ще заклеймят света,
че не по тяхна воля е направен.
Децата-войни днеска са деца,
но утре своя фюрер ще прославят.

Може ли фашизмът да е път,
омразата към всички – идеология?!
Защо деца в военен строй вървят?
Не почит е това, а патология!

13. 05. 2017 г.
Русе


ИМА ПОЕТИ...

Има поети, които вълнуват,
има поети, които блестят.
Има такива, които тъгуват
или които до края горят.

Има поети, докосващи нежно
или такива, с които боли,
които да срещнеш е неизбежно,
такива, във люлката с тебе били.

Има поети – чужди, далечни
или които до тебе вървят.
Има поети, познаващи вечност,
други, които в забвение спят.

Но има поети – икони и символ
за своя народ и родина.
Тяхното слово е винаги живо
вчера и днес. До амина!

28. 05. 2017 г.
Русе


* * *

Мислите, че идва любовта,
когато някой по-различно ви погледне.
Грешите! Просто се събужда тя,
заложена във нас като спасение.

24. 06. 2017 г.
Русе


ВЕЧЕР

Свечерява.
Една паяжина
е хванала слънцето
и не иска да
го пусне,
защото е красива.
А локвите
приличат на звезди
от холограмна
някаква вселена.
Звезди, които
можеш да докоснеш
с пръсти.
Прозорците красиви са.
Приличат на големи
червени цветове,
които ще са живи
само няколко минути
и затова раздават
цялата си красота.
Отива си денят,
отива си с апломб
и блясък,
и вечерта рубинена
е неговият накит.

01. 07. 2017 г.
Русе


* * *

Всички думи са казани,
всички тайни – прошепнати,
всички мълчания – изговорени.
Всичките страсти – улегнали,
Всички достойнства – осмислени,
а недостатъците – приети.
И всичко е толкова истинско,
всичко е необяснимо.
Животът ни е единомислие,
а любовта е в очите ни.

02. 07. 2017 г.
Русе


НЕСПОДЕЛЕНАТА ЛЮБОВ

Самотен мъж на тридесет и три
прибира се в самотната си къща
и мисъл като огън го гори,
че в своя ад душевен се завръща.

Една любов несподелена преживял,
и друга безответна го прегръща.
След първата все пак е оцелял,
но и сега е сам във празната си къща.

И четири стени притискат този
младеж на тридесет и три години.
С Бог понякога той води диалози
защо животът му във самота ще мине.

Но Бог мълчи и тегне тишината.
Ледът в уискито е сякаш кехлибар.
„Любовта е песен вече пята,
животът мой е инквизитор стар.

Наздраве, неизречено „Обичам те“!
Наздраве порив, в мене заживял!
Разбирам, че отново ще си идете,
но, мисля, вече аз съм ви живял.“
* * *
Това е само някаква картина,
която с думи неумело нарисувах,
но зная, че на тридесет години
любов такава страшна ни се струва.

07. 07. 2017 г.
Русе


ДАЛИ?

Дали не идва вярата, когато
надежда всяка си отписал
и сещаш се за всичко свято,
щом в нищо не намираш смисъл?

Дали не търсим Бог тогава –
разпънати на кръст от грешки,
и съвестта, която ни остава,
превръщаме в душа човешка?

19. 07. 2017 г.
Русе


ТЪЖДЕСТВЕНОСТ

Любовта е вино,
виното – любов.
И двете опиват,
и огън
във вените палят.
По твоите устни
две капчици
вино блестят…
Аз ги попивам
с поглед
и устни
тези малки
рубини –
моят сбъднат
отдавнашен блян.
И се чувствам
от виното влюбен,
и от твойта любов
съм пиян.

21. 07. 2017 г.
Русе


НЕДОСТИЖИМ

От онзи мрачен ден на февруари
все с ръста ти гигантски се измерваме,
а още от посредственост се парим
и ни един не можем да последваме.

Но ти си толкова недостижим!
Във мен една картина се е скрила –
на кръста изоставен Божи син,
тъй както ти на грозното бесило!

Как може друг човек да се роди,
и той да е Исус или пък Левски?
Два колоса, оставили следи,
които са недостижими днеска.

Аз мисля си, че няма посред нас
ни в плът, ни в дух да се повториш,
но зная, че със кроткия си глас
все толкоз упорито ще говориш.

05. 08. 2017 г.
Русе


АХ, ЛЯТО!

Ах, как не искам да си тръгваш, Лято,
макар че със дъха си ме обжари.
Отново беше на емоции богато,
и пак сме с теб приятелите стари.

Не си отивай, без да ми оставиш
от себе си една искра гореща!
Уверен съм – ти няма да забравиш,
че чакам с трепет следващата среща.

Защото знам – отново ще се върнеш
тъй младо, огнено… неповторимо,
и пак в хлапака див ще ме превърнеш –
аз буйна кръв за теб все още имам.

Но днес си тръгваш и се гънат жиците
подобно на разстроени китари.
Събират се на тях за полет птиците,
а в мен сълза по тебе, Лято, пари.

26. 08. 2017 г.
Русе


* * *

Когато хлябът е проблем в една държава,
тя твърде скоростно без граждани остава,
защото всеки своето достойнство носи –
кой предпочита да работи и да проси?!

08. 09. 2017 г.
Русе


ОНАЗИ ПЕСЕН НА БАЛКАНА

Понякога тъгувам за Балкана –
аз в неговите пазви някога живях.
От него само спомен ми остана,
но част от вечната му същност бях.

Опиваше ме кроткото мълчание
на съвършеното Божествено творение,
и аз притихвах в миг на съзерцание,
пред този рай, изпадайки в забвение.

И днес като рефрен звучи във мен
онази стара песен на Балкана,
с чиято мощна сила Йово е роден,
за да запази чиста хубавата Яна.

24. 09. 2017 г.
Русе


СВОБОДАТА...

Някога исках да видя
как се променя живота
в тази страна на застоя;
как се надигат събития
и преминават през мене.
Някога исках да видя
в тази родина моя
всички пропуснати шансове
да се наричаме хора.
Исках за миг да усетя
порив за дръзко летене
и да не бъде животът тлеене,
а да е горене.
Млад бях тогава и исках
да свалим от врата си хомота
на стари, мухлясали вождове,
и на страха от живота;
да спре да тиктака часовникът
на отчайващото безвремие,
да вземем в ръце съдбата си,
да преживеем освобождение.
Млад бях тогава. Не знаех,
че свободата е състояние,
което не друг ни дава,
а робът живее във робство,
колкото и да го освобождават.

30. 09. 2017 г.
Русе