Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ



НАПРЕД С ОПТИМИЗЪМ
ЩЕ НИ ИМА


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ


Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.

Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.

Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици, готови за полет,
и в очите ни свети копнеж.

А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор от мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.

1994 г.



КАЖИ, ЛУНА!

Красиво е небето през нощта.
Луната в четири очи се взира
и ни разказва тайнствени неща,
които само влюбени разбират.

И двамата сме в нещо като транс,
и нощната царица ни омайва.
Вълшебни чувства оживяват в нас –
вълшебни нощи мълком обещават.

Кажи, царице, колко ли сърца
във своя златен дом си приютила?
От тази нощ ний твои сме деца.
Владееш ни със чудодейна сила.

А ако някога си иде любовта
и пак към теб за помощ се обърнем,
аз знам, че ще ни кажеш где е тя,
в опразнения дом, за да я върнем.

1994 г.



НЯКОЙ ДЕН

Някой ден, в някой час монотонен
ти ще дойдеш – красива и бяла.
Не от плът, а от тягостен спомен,
съхранил тъжен миг на раздяла.

И тогава копнеж неугаснал,
ще ме тласне отново към теб.
Твоят принц е отдавна пораснал,
ала ти си остана дете.

Но все още в душата ми страдна
има късче от твойта душа.
Накъдето край мен да погледна,
аз те виждам в стотици неща:

в красотата на залеза вечер,
в неспокойния дъх на нощта...
Много време, любима, изтече,
но те има в стотици неща:

в цветовете, родени напролет,
в тишината и в птичия хор.
Необятните сини простори
съхраниха за мен твоя взор.

Бих желал в някой час монотонен
ти да дойдеш – красива и бяла,
но от плът. Не от тягостен спомен,
съхранил тъжен миг на раздяла.

1994 г.



БОЛКА

Поиграхме си с теб на съпрузи.
Стига толкова. Стига лъжа!
Любовта в допир с нас се контузи.
Да ни стопли, уви, не можа.

И студено е, и ни е тъпо.
Двама души, а всеки е сам.
Трябва смелост за следваща стъпка.
Аз я имам. За тебе не знам.

Ще приемем ли края спокойно?
Всичко има начало и край.
Чувства мъртви и думи без стойност –
ето нашия приказен рай.

В него всеки е роб на страха си –
и от нужна раздяла боли.
Но боли и от фразите къси,
и когато се лъжем боли.

1995 г.
Добрич