Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ЧЕРНО И БЯЛО – КАТО В ОГЛЕДАЛО



ПОЕТИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП
ПРОЗРЕНИЯ
ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ
РАЗМИСЛИ
ГОДИНИ И СЕЗОНИ
ЕПИГРАМИ, АФОРИЗМИ, МИСЛИ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

БЕЗ ПОСОКА

Без посока и цел е човека
като птица със хроми крила.
Всеки порив изчезва полека
в непрогледна, студена мъгла.

Всяка жажда за знание гасне,
ако трудно все пак се роди,
а пък бъдното става неясно;
от живот не остават следи.

Без посока и цел е човека
като лодка в бурлив океан.
Затова избереш ли пътека,
ти от Бога ще бъдеш избран!

11. 10. 2015 г.
Русе



НЕ СА ВИ НУЖНИ

Не са ви нужни свещи и икони,
църковни служби или водосвет,
ни остарели с времето канони,
ни Стария, ни Новия завет.

Не са ви нужни старите молитви
към Бога, който все ви изкушава,
а после кротко към небето литва –
оттам и хляб, и милост да раздава.

Не са ви нужни папи, патриарси,
ни техните служители, ни храм.
Бог няма нужда от духовни власти,
та да доказва колко е голям!

Аз знам – това звучи ви като ерес.
Навярно ще ме порицаете дори.
И не един от вас ще се намери
да каже: "Този в ада ще гори!"

Но знам и друго: храмът Му сме ние!
Най-чистият, най-прелестният храм.
Човекът Него в своята обвивка крие…
дори и в пустош няма да е сам.

В пустинята, сред пясъци горещи,
свободно може да общува с Бог.
Не са му нужни църкви или свещи,
а знание за смисъла дълбок

на всяка същност и на битието,
на шанса да живее в този свят,
и чувство благодарно във сърцето,
че с Божията обич е богат!

10. 10. 2015 г.
Русе



СИМВОЛ

Кръста черен на гърдите носим,
целуваме го чинно и го славим.
Изобщо не задаваме въпроси
защо, защо така се получава.

Защо на Храма, на самия връх
зловещо уред за мъчение стои,
оплискан със човешка кръв,
жестокост до безумие стаил?

Създаден за агония и тлен,
за смърт човешка и вдовишки плач,
стои на Храма горд и позлатен…
Какво като е уред на палач?

И вместо да изпитваме погнуса,
правим кръстен знак щастливи –
ако не беше кръста на Исуса,
как щяхме да сме вечно живи?

Това ни стига, за да е свещен,
на пиедестал да го издигнем.
Мрачен и потискащ, съвършен
символ на жестокост и трагизъм.

10. 04. 2015 г.
Русе


ЩЕ НИ ПИТА...

Много кратко е времето
за живот на тази планета.
Глупаво е да носим бремето
на мълчания и на вендети;

на скрити истини и омрази,
на измислици, душевен спам...
Преди да ни вземе Онази,
ще ни пита: "Не ви ли е срам?!"

20.08.2015 г.
Русе


* * *

Обида, завист, суета, омраза,
желание за мъст и яден послеслов –
когато най са видни, те показват
въпиещата нужда от любов!

13. 03. 2016 г.
Русе


НА АНГЕЛИТЕ ОТ ЛИМ

Мои малки съграждани, мили,
вий сте в нас и не сме ви забравили!
Знам, че ваш`те души лекокрили
днес са наши закрилници-ангели.

04. 04. 2014 г.
Русе


ДЕЦА ИГРАЯТ

Навън пищят и гонят се деца…
Досаден шум за някои това е.
Пухтят със начумерени лица,
а вън децата просто си играят.

И поздравяват този свят красив,
щастливи, че във него съществуват.
Те чувстват радостта да бъдеш жив
и я показват без да се преструват!

27. 09. 2015 г.
Русе


ОЩЕ ЗА ПРОШКАТА

Децата искат прошка от бащите,
но и бащите могат да грешат.
Не са безгрешни даже и светците,
а синовете прошка ще дадат,

когато ги погледнете в очите
и честно си признаете пред тях,
че както всички някога грешите.
Покрита грешка се превръща в грях!

А той ще тегне като дълг към тези,
които сме оставили след нас,
и трайно във душите им ще влезе
с погубваща, с неотменима власт!

Поискайте си прошка от децата
и те за грешките ще ви простят!
Това за тях е изповед най-свята.
След нея те ще ви боготворят!

13. 03. 2016 г.
Русе


ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ "ПОЕТА"

Ако откраднеш чуждо произведение
и най-отдолу нагло се подпишеш,
ти ще изгубиш всяко уважение!
Как после ще живееш? Как ще дишаш?

Ако откраднеш чуждо вдъхновение,
в което няма лично твой живец,
всеки ще те сочи с омерзение,
защото не поет си, а крадец!

30. 01. 2015 г.
Русе


В ГАЛОП

                         "Я коней напою,
                         Я куплет допою, –
                         Хоть немного еще постою на краю!..."
                                        Владимир Висоцки

                                        На Стефан Стефанов

С копита чаткат бързите коне –
от чакане навярно полудяват.
В туй земно съществуване поне
да бихме време имали, но не –

за песен неизпята, ненаписан стих,
за обич неизказана, за ласка,
за някоя картина – в нея щрих,
за честен поглед, несвалена маска.

А бързат полуделите коне –
пръхтят със ноздри някъде накрая.
Да бихме време имали поне
най-близките до нас да опознаем...

А то не стига. И като капак –
сами пришпорваме в галоп конете.
Увличат ни във шеметния бяг
и милост във очите им не свети.

Дори да можехме по път да спрем,
за ден да върнем впряга си обратно,
не с всичко ще успеем, не съвсем…
И тъжно е това, и е понятно...

11. 09. 2013 г.
Русе


БИСЕР

                                        На Петя Дубарова

Бе най-добрата! Бисер във калта!
Шлифован и със собствено сияние.
Невръстна, думите изпълни с красота,
но бе родена в свят на отрицание.

И бе осъдена от примитивен съд,
и секна бързо гениалният ти глас.
Кръстоса се фатално твоят път
със скудоумна, безчовечна власт.

Но нейде там, в аналите на времето,
ще те почита българският род,
а над палачите ще тегне бремето
на най-прекрасното пречупено перо!

09. 09. 2015 г.
Русе


"ЕЩЕ НЕ ВЕЧЕР"

                                        В памет на Владимир Висоцки

Китарата на Владимир разгаря
енергия, живот и огън вечен.
Акордите в душата ми повтарят
"Еще не вечер! Еще не вечер!"

Акордите звънят: "Не се отказвай!
Животът е борба – до смърт живей!
Вдигни глава и смело побеждавай!
Когато ти се плаче, просто пей!

Ела със нас в окопите, в небето,
опитай се да стигнеш до върха,
за да усетиш мястото, където
коварно дебне с леден дъх смъртта.

Последвай ни в обятията водни
и ще почувстваш истинския стрес.
Борба за глътка въздух там се води,
а сламката е крехка – SOS!

Но окован в прегръдката на мрака,
без вяра и надежда за живот,
все пак инстинктът ще те чака
да го прегърнеш. Да направиш ход.

Тогава като дявол ще се бориш,
дори и да се мислиш за обречен.
Ще пее в теб Володя, ще говори:
"Еще не вечер! Еще не вечер!"

25. 07. 2015 г.
Русе