Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

СТИХОВЕ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
РУБАЙЯТ

 

КРАТКА БИОГРАФИЯ

     Мария Александрова Семерджиева е родена в Габрово на 23. 06. 1930 г. Като дългогодишен преподавател по руски език при Второ основно у-ще "Неофит Рилски"е била още и диригент на училищен хор, ръководител на театър на сенките и драматичен кръжок. През 1979 г. създава и ръководи първия в страната действащ училищен музей. На Националния преглед на училищните сбирки и музеи в София, този, на училище "Неофит Рилски" получава първо място и специален диплом за обществена, изследователска и педагогическа дейност. Семерджиева е наградена от МНП през 1985 г. с орден "Кирил и Методий" – първа степен и е носител на плакет "Неофит Рилски". След пенсионирането си е била нещатен сътрудник в Държавен архив в Габрово няколко години. През 1992 г. е сред инициаторите за възобновяване на Женско благотворително дружество "Майчина грижа". Като негов председател години наред изгражда и утвърждава авторитета му сред габровци. Редактор на два юбилейни вестника и на две книги – "Живот за общественото благополучие" и "Сърце за всички" на Дружеството. Носител е на отличието на ИМКА за най-успешен доброволец. През 2007 г. получава Почетния знак на Община Габрово и Свидетелство за принос. Същата година става съучредител на Граждански комитет "Памет габровска". Има многобройни публикации в габровския печат, в национални вестници и списания у нас и в чужбина. Участва и като автор в библиотека "Памет габровска" с две книги – "Едно дърво гора не прави" и "По златна пепел аз вървя – спомени". Дарител е на Държавен архив, Регионален исторически музей, Етнографски музей "Етър" и Национален музей на образованието в Габрово.

     Помествам този материал в сайта си, защото на 13-ти февруари 2015-та се навършва една година от кончината на тази всеотдайна жена. Целият си живот тя отдаде на Габрово и неговите жители. Мисля, че габровци й дължат много, защото тя остави в аналите мигове от историята на този град, а като председател на габровското благотворително дружество "Майчина грижа" направи така, че то да заживее нов и пълноценен живот, бидейки благодетел на много деца сираци, талантливи деца и бедни хора.
     Лично познавам Мария Семерджиева, понеже тринадесет години от живота ми минаха в Габрово, а Бог ме срещна с нея в съдбовен за мен момент: под ръководството й благотворителното дружество подкрепи моите първи стъпки в поетичното творчество и ми вдъхна кураж и вяра, че мога да се справя с това предизвикателство. А когато напуснах града, който чувствам много близо до сърцето си, Мария Семерджиева и "Майчина грижа" не ме изоставиха - помагаха ми в трудни за мен моменти и аз съм им изключително задължен и благодарен!
     Но срещите ми с нея бяха истински уроци за мен. Не може да се срещнеш с Мария Семерджиева и да не станеш по-добър. От нея просто се излъчваше доброта. Не може да не се научиш да даваш всичко от себе си, защото тя беше отдаденост, нейният живот беше посветен на другите. Не може да не се научиш на родолюбие, тъй като родното място беше всичко за нея и тя му даряваше безрезервно своята любов.
     В последните години от живота си Мария Семерджиева написа две книги за историческото минало и настояще на Габрово и аз съм горд, че в една от тях тя посвети няколко страници на моята скромна личност, разказвайки за преплитането на нашите пътища, като по този начин ме направи част от този град.
     Благодаря ти, Мария! Мир на душата ти и поклон!


                                                                 "МИСЛЯ, ЧЕ ПОЕТИТЕ СЕ РАЖДАТ"