Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ


МАЛКИЯТ БРАТ
В БУРЯТА
КУЧЕШКА МУ РАБОТА
ПРИТЧА ЗА БОГ
МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БАЙ ГАНЬО!
МНОГО СЪМ... ОНУЙ
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е 2
ДУНАВСКО ХОРО

 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

     – Искаш ли да си направим пикник?
     – Пикник? Сега? Щурчо! Не виждаш ли, че цялата съм в брашно? Къде ще ходим – нали сложих кекс да се пече?
     – Ела, седни до мен. Така... сега затвори очи.
     – Защо?
     – Затвори очи!
     – Добре...
     – Навън слънцето вече пече, но лекият вятър не позволява на жегата да надделее... Вземаме двете кошници с продукти, които предварително съм подготвил и слизаме долу, хванати за ръце (за щастие, асансьорите работят). Спираме първото такси, което минава покрай нас и му казваме да кара извън града.
     – Знам едно много красиво място...
     – Май и аз го знам. Точно там отиваме.
     Спираме таксито до една пряка. От двете й страни са наредени липи, които се надвесват и образуват нещо като тунел. Приятно хладно е, след задухата в таксито. Вървим около петдесет метра под тази ароматна арка. Държим се за ръце и вдишваме с пълни гърди уханието на липите. Божествен аромат!... Тук трябва да се отклоним по една пътечка, скрита във високата трева. След още двадесет крачки спираме пред малка портичка. Няма ограда, а само портичката. Минаваме през нея и... много е красиво! Широка поляна на брега на малко езеро, в което плуват двойка лебеди, а около поляната има различни дървета. Клоните им са гъсти и почти не се вижда през тях, но се чуват песни на птици. И много цветя... най-различни. Въздухът е изпълнен с техния прекрасен аромат. Тревата е зелена и чиста. Оставяме кошниците настрани и лягаме един до друг. По небето няма нито едно облаче. То е много синьо и безкрайно. Такова спокойствие цари наоколо. Иска ни се да лежим така и да съзерцаваме небето, но все пак сме дошли, за да си направим пикник. Ти се заемаш със шетането, а аз вземам малко хляб от кошницата до мен и храня лебедите, които никак не се страхуват от нас, а напротив – протягат дългите си шии и се опитват да ни докоснат... Ти вече си разпънала две одеяла и си подредила продуктите от двете кошници. Взели сме всичко необходимо: шампанско, скариди, пържени картофи, пушено свинско, пиле, а за десерт – ягоди със сметана.
     Докато се наслаждаваме на храната етерът около нас се изпълва с песента на безброй птици, които са накацали по близките клони. Една дори каца на рамото ти и продължава да пее…
     Изведнъж нещо разваля хубавата идилия… някъде отстрани замирисва на изгоряло!
     – Изгоря ми кекса! – писна жена ми. – Да ти се не види и пикника! Барем да се бяхме занимавали с някакви физически упражнения, докато си лежим в тревата. Пък сега ни кекс, ни... На въглени се е превърнал, скапаняк гаден!
     Докато ме хокаше вече беше извадила изгорелия кекс, а аз без да я слушам разсъждавах по формулировката „физически упражнения“, питайки се за обикновена физзарядка ли става въпрос.

2015 г.
Русе