Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ



ПОЕТИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП
ПРОЗРЕНИЯ
РАЗМИСЛИ
ГОДИНИ И СЕЗОНИ
ЧЕРНО И БЯЛО -
КАТО В ОГЛЕДАЛО

ЕПИГРАМИ, АФОРИЗМИ, МИСЛИ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

ВЯРА


Дали животът не започва там,
където твоите очи за мен се смеят,
където спрях да се усещам сам,
и пак намерих смисъл да живея.

Аз все заспивах с чувството за теб;
будех се с надежда да те имам,
преди съдбите ни животът да сплете
и ти да бъдеш моята любима.

Дочаках те! Наистина дойде,
каквато те мечтах. Неустоима!
Не питах как, защо и откъде –
обичам нерешената енигма.

Е, някой ден ще дойде старостта,
ще ни намери немощни и бели,
оставили зад себе си страстта,
емоции и грижи преживели.

Но няма да ни вземе любовта,
защото истинската и отвъд живее.
И в огнени, и в немощни сърца,
с една и съща сила ярко грее!

08. 08. 2015 г.
Русе



ПРОСТО ЛЮБОВТА

Ти си сън, ти си миг, ти си стон,
ти си първият радостен трепет.
Ти си от музика приказна тон,
усмивка съдбовна и шемет.

Ти си въглен от пламък негаснещ;
дъх на птица, готова за полет;
зов за ласка, първичен и мамещ.
Ти си слънце, настъпваща пролет.

Ти си вечното тайнство, което
по е силно дори от смъртта.
Ти даряваш живот, вдъхновяваш поети
и променяш и мен... и света.

1980 г.
Луковит



ОБИЧ

Очите й са извор на Вселена,
която в мен от обич се роди.
Когато любовта е споделена,
създава неугасващи звезди!

Ръцете й са топлина и ласка,
уют и дом, и майки на страстта.
Те с остри нокти няма да одраскат
и няма да ме хвърлят в пропастта,

в която мъртвите любови падат
и чезнат всички чувства и мечти.
Душата й от болките ми страда,
от радостите мои тя блести!

29. 08. 2013 г.
Русе



НИ РОБ, НИ ГОСПОДАР

Аз не искам да бъда твой роб,
нито твой господар и тиранин!
Любовта е по-вечна от гроб,
но когато с любов я нахраниш.

И не вярвам в добрия диктат.
Гасне чувство, родено насила,
и илюзии вредни цъфтят,
там, където диктатът е смисъл.

Любовта свобода е, не власт!
Тя душата във клетка не свива.
Всяко чувство за собственост в нас
я отблъсква. Затуй си отива!

21. 06. 2016 г.
Русе


В ПЪЛНОЛУНИЕ

Зад прозореца тайно наднича,
във очакване пълна луна.
Ти си моето лунно момиче.
Тази нощ ще е само една.

Преоткриваме себе си мълком,
с всяка ласка, родена в нощта.
А луната ни гледа отвънка,
жадна все да лови чудеса.

Пак си казваме думи банални
без да търсим истина в тях,
а пък те се превръщат във птици
и кълват от душите ни смях.

Утре пак ще изглеждаме чужди.
Може би, тази нощ е мечта.
Може би, ние с тебе сме луди
или луда е само нощта.

1997 г.
Добрич



ПЕСЕН

Докосвам те със устни и мълча –
не мога чувство с думи да извая.
Не искам грубо да го залича,
докато то около нас витае.

Усещаш ли го, както сещам аз
в очите ти безкрайно топла нежност?
От устните ти как се влива страст
дълбоко в мен, като море безбрежна?

Чуваш ли? Сърцето ми тупти.
С насечен ритъм къса тишината
и слива чувство, пориви, мечти,
в мелодия на песен тъй позната,

звучала първо във гърдите на Адам,
докато страстно е прегръщал Ева.
От двама пята тази песен, знам,
дарява щастие. В любов заклева.

14. 01. 2014 г.
Русе



ЛЮБОВТА Е ЖАРАВА

Чуваш ли как пее тишината?
Нашата мелодия повтаря.
Държим се за ръце в минута свята,
а песента в душите се разтваря.

Чуваш ли как в ритъм на сърцето
любов във вените ни циркулира?
Сякаш ни повежда там, където
Божествената обич се излива.

"Обичам те!" – прошепва тишината.
"Обичам те!" – сърцето ми повтаря,
а песента звучи недоизпята
и в нас жарава истинска разгаря!

03. 01. 2015 г.
Русе


МАГИЯ

Когато ме поглеждаш с много нежност
и търсят се горещите ни длани,
мигът прилича повече на вечност,
в която господар е любовта ни.

Светът изчезва в този дълъг миг
тъй, както дим в небесната безкрайност.
Изчезва всичко и оставаш ти –
истинска, прекрасна, всеотдайна.

Тогава гледам в твоите очи –
от тях любов като от извор пия.
Бог ни се усмихва и мълчи
или пък шепне своята магия:

"Обичай! Безусловно я обичай,
както красотата на света,
като живота, който в теб протича –
със същото ще ти отвърне тя".

20. 03. 2015 г.
Русе


ТИ СИ МИРАЖ

Коя си ти? Далечна светлина?
Сред бъдещето някъде те виждам.
Понякога излъчваш топлина,
която на вълни към мен приижда.

А може би си в моите мечти
за първата любов голяма.
Дали пророчество неказано си ти
или поредната, горчивата измама?!

Да беше сън, видение във мрака,
аз бих запомнил твоето лице
и с цялата си вяра бих те чакал,
с трепета на влюбеното ми сърце.

И днес се питам, ти не си ли само
един така недостижим копнеж,
за нещо истинско и още неживяно:
на младостта ми лудия кипеж.

06. 01. 1985 г.
Габрово


РАЗГОВОР С ЛЮБОВТА

– На кой кръстопът с теб се разминахме,
самотни поели по свойте пътеки?
До чужди огнища, до огън изстивахме...
Любов, ти не идваш навреме при всеки...

Защо си ни днес, окъсняла и тъжна?
Какво ли на нас в есента ще дадеш?
Кажи ми, Любов, не беше ли длъжна
истинска в нашата младост да спреш?

– Аз съм Бог и Живот и съм вече при вас
още с първото ваше дихание.
Ако вие не чувате Божия глас,
не търсете от мен разкаяние.

Няма късна любов. Аз съм вашият път.
Все е време, докато сте живи.
И единствено важен за вас е мигът -
в него двама бъдете щастливи!

25. 06. 2007 г.
Русе


ДУМИ НЯМА

Нима ще ни стигне това съществуване
да си казваме с поглед и думи "Обичам те!"?
Любовта ни прилича на безкрайно сънуване,
но обсебва реално сърцата и мислите.

Убеден съм, че тя ще е винаги в нас –
в ускорения пулс на кръвта, в тишината.
Като шепот ще чуваме нейния глас,
тя ще движи ритмично сърцата.

Но едва ли със думи би разказал Любов.
Все едно в многослов да описваш Нирвана.
Май "Обичам те!" стига за близост и зов,
но за огъня в нас думи няма и няма!

20.08.2015 г.
Русе


СЪРЦЕ

Как можа, Сърце, да побереш
толкоз много болки и любови,
след това, Сърце, да оцелееш,
глухо сякаш за слова-отрови?

Казваха за теб, че като в хан
всеки може да си влиза и излиза.
Казваха, че нямаш капка свян,
или пък, че имаш сто каприза.

Идваха и си отиваха жени –
безразлични, буйни, мълчаливи.
Често ми приписваха вини,
че не са се чувствали щастливи.

Но ти, калено с моя благослов,
търсеше не жарката и страстната,
не шумната, кресливата любов,
не искащата нещо, властната.

И някъде по пътя ни, Сърце,
дойде онази, истински насъщната!
Прегърна ме с две ласкави ръце
и аз разбрах – за нея няма връщане.

А ти на всички хули устоя,
не ме излъга и не ме предаде!
Днес моя вярна спътница е тя –
жената, дето себе си ми даде!

13. 10. 2015 г.
Русе


МАЛКА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ

– Здравей!
Прости, че без покана...
минавах... в този късен час
и... Не, няма да остана.
Не зная как, но сетих се за нас.

– А, сети се! Чудесно!
Как така?! Замина
и сега ти беше лесно
да позвъниш. А мина

време и синът порасна.
Не те познава, а пък, май и аз.
Отивай си! Нима не ти е ясно –
от много време няма вече "нас".

– Аз май сгреших –
не трябваше да идвам...
Не знам защо реших,
че огън не изстива.

– Но гасне, мили мой!
Не го ли знаеш?
Угасва бавно той,
ако не го подклаждаш.

– Красива си! Все още си красива!
Времето е минало край теб...
и тази сила в теб е още жива...
а аз съм бил глупак... едно дете...

– Да, тук си прав –
като дете постъпи!
Е, жив и здрав!
И сбогом, скъпи!

– Ще си отида, но преди това,
пусни ме вътре само за минута.
Едно кафе... на крак... и без слова...
Студът във мен години веч` се лута.

Бих се стоплил с глътчица кафе.
Ще го изпия и ще си отида.
Не ми прави любимото парфе –
щастлив съм, че отново ще те видя.

– Добре, ела, но времето отлита!
Синът ти ще се върне подир час,
ще те погледне с укор и ще пита
какво ли прави чичото у нас.

* * *
– Прекрасна си, но май, че се повтарям,
а аз топя се в свойта си вина,
и миналото наше ме изгаря –
днес виждам го във нова светлина.

Ако целуна устните ти нежни,
дали ще ме помислиш за нахал?
Ей тъй, заради чувствата ни прежни,
които съм небрежно пропилял?

– Не се надявай… Много си нахален…
Очаквах те… години те копнях…
И гоних като улава Михаля…
– Намерих те. До твоя дом се спрях…

Не ме пъди! Отдавна съм наясно,
че глупав бях и затова сгреших.
Синът ми тъжно без баща порасна,
докато в егото си мъжко аз се крих.

– Ще ти постеля в хола на дивана…
Не съм простила още твоя грях!
Не знам дали ще искам да останеш,
макар без тебе трудно да живях…

* * *
– Ей, мамо, кой е този чичко?
– Ами това е… той е… – Аз съм твой баща!
– Наистина! Направо е велико!
Ще ти разкажа хиляди неща!

Нали дошъл си ти, за да останеш?
Ще имам татко като всички… а?
Мамо, моля те, недей да плачеш!
Ама и в твоите очи блести сълза…

24. 10. 2015 г.
Русе



САМОТНАТА ЖЕНА

                         "Самотната жена е лист попарен
                         и осланено ноемврийско цвете."
                                        Валентина Цвяткова

Но е и шанс самотната жена.
За всеки късен влак самотен пътник има.
Тя носи кръста на измислена вина,
но и любов все още в нея има.

Самотната жена е като бряг,
на който си щастлив да акостираш,
когато океанът ти е враг
и водната стихия в теб се взира.

Не подценявайте самотната жена.
Тя с истинска любов ще ви залее,
ще ви обгърне с мека топлина,
и всичко ще сте в този свят за нея.

А ако ти й подариш любов,
самотната жена ще ти е вярна.
Животът ви ще бъде благослов,
а битието – истинска Нирвана!

09. 11. 2015 г.
Русе


НА 8-МИ МАРТ

И на днешния ден е света разделен:
заслужава ли почит жената?
Да посреща ли тя всеки изгрев с цветя
или само на днешната дата?

Всеки истински мъж е съгласен веднъж
не жена си - жената да слави,
щото в мъки и пот тя дарява живот
с риск живота красив да остави.

Та затуй в този ден тя е култ най-свещен!
Не любима – олтар е жената.
Нека моят букет бъде всеки куплет
за великата, силна и свята!

08. 03. 2016 г.
Русе


СБОГОМ!

Безсънна нощ след тежкото ти "Сбогом!"
А на небето хиляди звезди блестят…
Но без любов аз как ще бъда с Бога?
Годините без теб ще отлетят…

Безсънна нощ! Притиска тъмнината
душата ми, родена за любов.
Жестоко може да те смачка самотата…
Кой жив за тази болка е готов?

Как мога да се боря с тишината
на нощите, превърнати в кошмар,
на мислите за теб и топлината,
която някога ми даде като дар?

Кой може да живее след раздяла,
лишен от цел, от смисъл и от рай?
А стаята, без тебе опустява,
защото "с Богом" означава "край".

06. 06. 2016 г.
Русе



ПОЕТИТЕ СА ПРАВИ

Аз знам защо поетите ни казват:
"Прозорец на душата са очите".
Твоите за вечност ми разказват,
в тях райските селения са скрити.

Те могат с часове да ми говорят
за истинската същност на нещата;
незнайни двери в тебе да отворят
v и аз през тях да мина в необята,

за да те видя истинска и чиста
отвъд плътта и битовите страсти.
Душата ти – енергия лъчиста –
ми обещава непознато щастие!

Поетите наистина са прави:
очите са прозорец на душата.
И който тази истина забрави,
обвивката ще търси на Земята!

10. 06. 2016 г.
Русе


ВИРТУАЛНА И РЕАЛНА

Компютърът бе връзка между нас.
Чувства изразяваме с емотикони,
но как с картинки да опишеш страст
и как любов да изразиш със електрони?

Месеци, изпълнени с копнеж.
Щракаме по белите клавиши.
Аз и ти в един водовъртеж,
а нямаше картинки за въздишки.

Очаквахме несигурния час,
във който ще се срещнем виртуално,
но можеше ли твоят, моят глас
да замени прегръдката реална?

Не можеше. Но в тоз техничен свят
компютърът показа любовта ни.
Разбрахме, че пожари в нас горят
и тя реалност трябваше да стане.

Съпрузи сме сега. Реалността
понякога на виртуалност се опира.
А истинската мощ на любовта
е в туй, че пътища към нас намира.

21. 10. 2015 г.
Русе


НА ТЕБ, С ОБИЧ!

Животът ни е дълъг път в безкрая;
не свършва той, когато остареем.
И както, че ме има, твърдо зная –
един до друг със теб ще го живеем!

Ще минем през успехи и провали,
ще бъдем на ниво и ще грешим,
амбициите свои ще прежалим,
когато гордостта им ни тежи.

Ще бъдем врагове, ще бъдем близки,
но заедно по пътя ще вървим,
и днес на твоя ден рожден аз искам
"сега" да бъде миг неповторим.

Днес пожелавам ти спокойна зима
и дни, изпълнени със топлина!
Бъди щастлива, моя несравнима,
Бъди най-истинската, моята жена!

16. 12. 2014 г.
Русе


НА СЪПРУГАТА МИ, С ЛЮБОВ

Аз силно те обичам всеки ден
и тайничко от теб се възхищавам!
На осми март пред Бога обещавам:
до сетният ми дъх ще бъдеш в мен!

08. 03. 2014 г.
Русе


СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО

Ще седнем с теб на празничната маса,
две свещи символично ще горят.
Ще бъдеш – както винаги – прекрасна,
и аз това във стих ще сътворя.

Ще дойде шумно Новата година
с наздравици, с надежда за ниво,
и в делника след този миг ще мине,
както хиляда преди туй. Живот!

Но ще остане споменът за радост,
за щастие, любов и топлина,
за тържеството на душевна младост
и вечер с красотата на жена.

И пламъкът на свещи ще угасне,
но ще ни топли огънят във нас,
и още хиляди години ще е властен
на любовта нестихващият глас!

12. 09. 2015 г.
Русе

ХУБАВО Е

Хубаво е да усещаш
ръка във своята ръка –
любяща, ласкава, гореща…
От памтивека е така.

Хубаво е да прекрачиш
през прага с твоята любима,
и тя за теб светът да значи,
и смисъл в бъдното да има.

И как е хубаво да знаеш,
че съществува във света,
един, за който ти да значиш…
Това е всъщност любовта.

01. 11. 2015 г.
Русе


КРАСИВА СИ!

Повярвай! Много си красива!
Не, не като екранните звезди!
По-хубава! Защото си щастлива.
Какво, че времето е сложило следи

от бръчици, когато се усмихваш;
от бели нишки в твоите коси?
Зная, че да лъжа ненавиждаш –
не сме на двайсет и това личи.

Но ти все пак си истински красива
не с фалша на парадна красота.
В теб злоба няма и гнездо не свива
нито омраза, нито завистта.

Красива си, повярвай ми, защото
душата ти прелива с доброта,
защото преминаваш през живота,
в сърцето приютила любовта.

Такава те обичам! Не екранна,
с бляскава и примамлива плът.
Красотата външна е измамна –
вътрешната, знаеш ли, е кът.

13. 11. 2015 г.
Русе


ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

                         На Нел

Денят е като вчера. Същият.
Но днес си се родила ти.
Не моята и моя същност,
брегът на моите мечти.

Днес всичките цветя красиви
ще бъдат в твоите ръце,
ще бъдеш празнично щастлива,
ще грее твоето лице.

И Бог във теб ще се усмихне,
дарявайки те с благослов.
"Честит рожден ден!" ще възкликне,
ще те обгърне със любов!

* * *
На петдесет жената е магия,
в която искаш да се потопиш.
Тих пристан или пък стихия,
на нея можеш да се довериш.

За поздрав думички не зная
във този празничен момент,
но искам да ти пожелая
все тъй да си щастлива с мен!

Ти знаеш, че животът, мила,
е рай, щом бъде споделен,
а любовта ни дава сила
в усмихнат и в печален ден.

2015 г.
Русе


ЗА МЕН ЖИВОТ Е

Навън вали снегът –
при тебе ми е топло.
Уютно е и чувствам се добре.
Дърветата треперят,
съблечени до голо,
а твоят свят с привкус е на море;

на топли дни,
и светли лунни нощи,
на слънце и на лято, светлина.
Навън е мраз,
но сигурен съм още –
за мен живот е твойта топлина.

17. 01. 2016 г.
Русе


ТИ МИ ДАДЕ

Дадох ти това, което имам –
любов и вярност. Топлина.
Защото ти си моята любима,
и моята попътна светлина.
Дадох ти съдбата си със вяра,
че нивга няма да ме предадеш,
че тази тежка дума "изневяра"
със цялата си същност ще презреш.
Дадох себе си, понеже не поиска
коли, пари, охолство и разкош.
Моята любов ти бе по-близка,
а аз - по-скъп, макар и твърде лош.

Но по е важно ти какво ми даде!
Живот прекрасен! Истинска наслада!

24. 04. 2016 г.
Русе


КОГАТО СВЕТЛИНАТА СИ ОТИВА

В онези романтични часове,
когато светлината си отива,
и вятърът в косите ти снове,
ти винаги си приказно красива.

Стоя пред тебе и благоговея!
Навярно пред икона се стои така.
Колко е прекрасно, че живея
и стискам в шепи твоята ръка!

Иконите са мъртви и студени,
а в мен се влива твойта топлина.
Очите ти са живи и засмени…
Богиня си… и моята жена!

В онези романтични часове,
когато светлината бавно си отива,
и вятър палав покрай нас снове,
аз зная, че си истински щастлива.

12. 08. 2016 г.
Русе


ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ

Пристъпваме в красивата си есен,
понесли смело дързостта на лятото
и нежните трели на славеева песен,
и порив за летеж на птиче ято.

Защото любовта е още в нас –
най-шеметна, най-истинска! Последна!
Защото само в теб намирам аз
себе си, когато те погледна.

Не са ни нужни клетвени слова,
ни думи празни за горещо вричане.
Прекрасно знаем двамата това:
най-трайно е последното обичане!

27. 07. 2014 г.
Русе