Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ


МАЛКИЯТ БРАТ
В БУРЯТА
КУЧЕШКА МУ РАБОТА
МНОГО СЪМ... ОНУЙ
ЕХ, КЕРО, КЕРО!
МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БАЙ ГАНЬО!
ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
ДУНАВСКО ХОРО
ПИШМАН МЕДИТАЦИЯ

 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

     Един човек вървеше по пътя си, а пътят му минаваше през гората. Наоколо нямаше жива душа, освен дребни животни и птици, но той беше щастлив, защото се радваше на всичко онова около себе си, което Бог беше сътворил, за да се чувства добре. Дърветата му махаха с клони и му даряваха своята прохлада, птиците го съпровождаха с песните си и сякаш му пожелаваха приятен път. Той се оглеждаше наоколо и виждаше съвършенството на своя Създател в заобикалящата го хармония, виждаше Творецът на всичко и на всички, Неговата единосъщност с това разнообразие от жива и нежива материя. И беше щастлив, макар доста изморен от пътя.
     По едно време се отклони, за да заобиколи паднало дърво и изведнъж земята под краката му изчезна. Оказа се на дъното на дълбок трап, изкопан навярно да улови някой голям звяр. След първите секунди на уплаха се огледа; стените на трапа бяха гладки. Погледна нагоре и разбра, че без чужда помощ няма да може да излезе.
     – Боже – проговори той. – Какво направих, че трябваше да постъпиш така с мен?
     Затвори очи, замисли се и изведнъж широка усмивка озари лицето му.
     – Сетих се, Боже. Толкова си великодушен! Ти искаш някой да мине оттук и да му дадеш възможност да направи добро като ме избави. Сега, като знам целта ти, аз съм спокоен и готов да стоя в тази дупка, колкото трябва.
     Но минаха два дни, после три, човекът отпадаше физически, а никой не идваше да изпълни Божия замисъл.
     – Боже, разбирам, че Ти просто искаш да се прибера у дома и съм щастлив, че ще се върна при теб – мислеше си вече човекът.
     На четвъртия ден покрай трапа случайно мина някакъв пътник. Той погледна надолу с изненадана физиономия и запита:
     – Ти Божи човек ли си?
     – Всички сме Божи човеци – отвърна онзи от дупката.
     – Не, не всички – каза новодошлият. – Нашият Господ не зачита онези, които не приемат повелите му и не следват пътя му. Но Той е добър и иска всички да го признаят за свой господар, за да ги спаси.
     – Значи Господ означава господар?
     – И така може да се каже.
     – Но вашият господар значи е човек? Как се казва?
     – Не, глупако! Ти явно си от този свят и си неверник. Нашият господар е единственият Бог и си има име, но ние простосмъртните, нямаме право да произнасяме името му.
     – Че тогава за какво му е име, щом ви е забранил да го произнасяте?
     – За да знаем, че Той е нашият Бог.
     – Но Бог няма нужда от име, защото е само един. Защо му е на Бог име, ако няма друг като него?
     – Ти нищо не разбираш и ще трябва да те приобщим към царството на Господ.
     – Добре, извади ме оттук и можем да поспорим след това.
     – Ние не спорим по тези въпроси, а четем старите книги, в които ясно си пише: "Следвайте Ме, и Аз ще ви спася". Ако ти не признаеш, че Господ е твоят Бог и затова ще ходиш по пътищата Му, не мога да те спася. Просто трябва да признаеш, че нямаш друг господар, освен нашият Спасител.
     – Бог е на всички. Не е само ваш!
     – Не! Той е на тези, които вървят след Него. Ти си заблуден, че има някакъв друг Бог, но това е, защото сигурно не си чел старите книги. Не може да има двама богове, Той е само един. Нашият!
     И този странник си замина, без да подаде ръка на изпадналия в беда човек.
     – Боже – каза си той, – разбрах те. Искаше да ми покажеш, преди да дойда при теб, че не всички те познават. Надявам се, че този ще те намери. Не го оставяй дълго в неведение, моля те!
     След още три дни странникът мина край трапа, за да види решението на справедливия Господ. Ако онзи го няма, значи Той се е смилил над него и човекът е повярвал в Неговото величие, тогава ще го приобщи към стадото си. Но странникът не вярваше на това, защото беше научен от своите водачи, че първо трябва да се подчиниш, а след това да разчиташ на Неговата милост.
     Човекът лежеше бездиханен на дъното на трапа.
     – Аха! – възкликна въодушевено странникът. Прав бях, че има само един Бог. Господарят! Ако този имаше свой Бог, защо той не му помогна да излезе от трапа? – И окрилен от своята правота, той пое обратно по пътя.
     А човекът от ямата, след последния си дъх вече беше разбрал защо Бог го повика при себе си: трябваше да бъде предпазен от вълната на невежество, родила богове с имена, която заливаше света и заплашваше да го унищожи. Той вече знаеше, че ще е следващия Учител. И беше възхитен от безкрайното търпение на Бог и неговата огромна любов към своите създания. Човекът си спомни, че Бог никога не се отказва да изявява истината за себе си и да вразумява своите деца. И друго си спомни, бидейки по-близо до своята истинска същност: когато душат му беше облечена в материя, той все си задаваше въпросът как така се получава, че най-съвършените творения на Бог, създадени още със самата вселена, не са пораснали и приличат повече на деца в духовното си развитие. У дома той знаеше, че децата Му не живеят само на земята, и че израстването е много дълъг процес, който продължава вечно, така, както Бог вечно се променя.

     21. 07. 2017 г.
     Русе