Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

ПРОЗРЕНИЯ



ПОЕТИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП
ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ
РАЗМИСЛИ
ГОДИНИ И СЕЗОНИ
ЧЕРНО И БЯЛО -
КАТО В ОГЛЕДАЛО

ЕПИГРАМИ, АФОРИЗМИ, МИСЛИ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

НЕ СЪЖАЛЯВАМ


Не съжалявам за отминалото време,
макар че пада по косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе –
минавал съм под слънчева дъга.

А преживях разтърсващи любови
със вярата, че Тази е до край.
Не бяха. Но не трупаха отрови,
а всяка бе един различен рай.

Надежди имах, блянове, копнежи,
изчезващи в простора като дим,
но други в мен се раждаха, понеже
духът човешки е непобедим.

Разделях се с приятели и хора,
дарил им щедро свойта топлина –
и болка имаше в душата ми, и горест,
но те не се превърнаха в злина.

Не взех навярно всичко от живота…
Кажете кой достатъчно е взел.
Желанията просто нямат квота,
но всеки с право има своя цел!

Аз стигнах там, където ме отведе
избраният от мене труден път.
Не съжалявам за отминалото време!
Изкачвам се. Пред мене е върхът.

25. 12. 2013 г.
Русе


ДОБРИЯТ ЧОВЕК

Добрият човек не очаква награда,
бидейки към вас милостив,
но да, всеки път от сълзите ви страда
и с вашия смях е щастлив.

Добрият човек не живее за слава,
не иска да бъде наричан герой.
Даже когато съвсем заслужава,
скромно се скрива зад другите той.

Добрият човек до гроб е приятел,
без да потърси отплата.
За него си казваш: "Бог го е пратил",
и става ти светло в душата.

Добрият човек често гладен остава,
своя хляб с някой друг разделил,
но е сит от доброто, което раздава
и щастлив, че човечен е бил.

07. 03. 2014 г.
Русе



КЪМ СЕБЕ СИ

Ако в безпътица попаднеш, не тъгувай –
във теб са всички пътища добри.
На чуждите съвети не робувай,
а сам решенията трудни намери.

Бъди щастлив, че трябва да решаваш
сам своята съдба. Напред върви!
Сърцето слушай и ще побеждаваш,
макар понякога то силно да кърви.

Животът ти предлага изпитания –
преодолей ги и ще порастеш.
Във теб е Бог и твоите желания
и негови са. Ти ще разбереш.

Ще се научиш, че любов да даваш,
дори и от омраза обкръжен,
не слабост е, а истинска наслада,
че няма как да бъдеш победен.

22. 12. 2014 г.
Русе



КОГАТО САМ СИ

Когато сам си, времето е враг!
Минутите се нижат като вечност.
Дори денят е също като мрак,
а мракът ти прилича на обреченост.

Когато сам си, всичко е тъга,
животът ти – безмерно наказание.
Най-тягостната дума е "сега"
и всеки миг е тежко изпитание.

Домът ти се превръща във затвор,
от който ти не можеш да избягаш,
и светлина не вижда твоят взор.
Душата ти от самота се стяга.

Когато сам си, няма път,
защото самотата е безпътица,
и е нищожен някак си светът,
добро не идва даже и в просъница.

Но всичко е до време. Има край!
Пробива светлината силом мрака
и виждаш, че пред тебе има рай –
там търпеливо любовта те чака!

4. 1. 2015 г.
Русе


АЗ НЕ ПИТАМ

Аз не питам защо съм роден.
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда

да създавам, да бъда творец,
да изпълвам живота със смисъл;
да пулсира в мен оня живец,
с който всичко за вас съм написал.

Насред път да не спирам щастлив
и все нови победи да търся;
да обичам, додето съм жив,
че е къса таз` приказка… къса.

Аз не питам защо съм роден.
Всичко в този свят има причина,
ала зная добре – някой ден
недоволен от тук ще замина.

Недоволен, защото с перо
мога още неща да ви кажа,
да успея на всеки с добро
да отвърна. На лошият даже.

25. 01. 2015 г.
Русе



МЛАДОСТ

Бягах срещу вятъра да може
да ме целува, колкото си иска.
Това бе някога, но, мили Боже,
милувката му аз усещах близка.

И в дъжд излизах на разходка,
облечен… с риза разкопчана.
То бе като пътуване във лодка
сред бурните води на океана.

Не бе едно и също, но за мене
светът бе просто мислова проекция.
Аз можех битието да променям,
да го мечтая с мъничко корекция.

А днес то някак тежко ме притиска
и мачка с непонятната си същност.
А, Боже мой, как много ми се иска
дъждът и вятърът… и всичко да е същото.

17.10. 2015 г.
Русе



ВСЯКА МИСЪЛ...

                         "… но човекът, който печели играта,
                         е тоз, който мисли "A3 МОГА"."
                                        Уолтър Д. Уинтъл

Всяка мисъл действителност ражда.
Битието е наша заслуга.
А човекът света си изгражда –
това е истината. Няма друга.

Когато се оплакваме: "Не мога!...",
себе си когато подценим,
забравили, че в нас живее Бога,
тогава няма как да победим!

Ще ни преследват само неудачи
по трудния житейски път.
"Не мога" винаги провала влачи,
и слабите надежди се топят.

Всяка мисъл действителност ражда!
"Мога!" носи на свойте крила
вяра в нашите сили и жажда
за успехи във всички дела!

22. 10. 2015 г.
Русе


ЖИВОТ

                         „Само един живот
                         не е достатъчен…“
                                        Кръстьо Станишев

Животът е урок преди смъртта,
а тя е само праг на битието.
Нетрайна като дреха е плътта,
но дрехите се сменят общо взето.

Душата учи що е доброта,
какво е да си зъл и милостив,
какво е страх, любов и самота,
защо нещастен си, защо щастлив.

Не е достатъчен един живот,
да усвоиш закона на Всемира.
Узрява бавно всеки вкусен плод,
но само Бог единствен го разбира.

23. 11. 2015 г.
Русе


ТЯ ЗНАЕ

Въртим се, въртим се в един кръговрат –
все пак предвидимо живеем.
С деца подмладява се нашият свят,
докато ний бавно стареем.

Стареят телата, понесли на гръб
години щастливи и трудни.
Остават ни спомени. Всеки е скъп.
И вярваме в залези чудни.

Вярваме истински в своя живот –
че сме живели достойно,
че сме оставили в този свят плод
и ще си идем спокойно.

Върти ни животът и взема от нас,
а май ни предлага безвремие.
Но шепне душата тихо, без глас:
„Повярвай, очаква те премия!“

И вярваме в нея, защото все пак
тя винаги млада остава
и знае защо, за къде или как
животът през нас преминава.

10. 01. 2016 г.
Русе


ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

Минава времето и идва старостта,
и все по-трудно става битието.
Навярно, за да може вечността
без болка да ни вземе на небето.

Но даже тук животът да е тежък,
а в някои моменти и презрян,
човекът и през погледа премрежен
в синевата на деня ще бъде взрян.

Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
по оня дълъг, неизвестен път!
Денят угасва, слънцето потъва,
но все така примамлив е светът.

И тялото ни болно ще копнее
до сетен дъх за слънце и цветя.
И немощно, ще иска да живее,
изправено пред прага на смъртта.

24. 01. 2016 г.
Русе


ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ

Уморени да търсим значимото –
всъщност, търсейки трескаво себе си –
неусетно ще минем в незримото –
православни и вярващи в ереси.

И какво, че кръстосваме шпаги,
щом за всички един ще е краят?
Бог не дава различни облаги,
а едничка и сигурна – раят!

20. 01. 2016 г.
Русе


НЕ ТРЯБВА!...

Аз не вярвам в това, че склонена глава
остра сабя я подминава,
но и да е така, ако свиеш крака,
всеки прав ще те тъпче тогава.

Ако ти се таиш или просто мълчиш,
и глупакът над тебе ще властва!
Мигар туй е добре? Всеки ще те презре.
На гърба ти без срам ще израства.

Ще се чувства голям, а ти – малък и ням,
ще се молиш покорно за хляба.
Свободата ти, брат, е във правия врат.
Не навеждай главата! Не трябва!

Няма сабя, ни нож за духа, който с мощ
свойта сила докрай изявява.
Свободата е глас и достойнство, и власт –
нищо свято без нея не става!

17. 05. 2016 г.
Русе


* * *

Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.

Тя ни залъгва с присъствие,
а ние глупеем и спорим -
правдата в нищото търсим
и вместо нея говорим.

И си измисляме доводи,
страшно правдиви и смислени,
с които да сложим поводи
на неприятните истини.

2012 г.
Русе



ЖИТЕЙСКИ ШАХ

Животът често те поставя в шах
и иска се от теб да оцеляваш.
По дългия си път дотук разбрах –
ако се бориш, винаги успяваш!

И знам, че всяка пешка е войник,
но в трудност може генерал да стане.
Най-нисшият в живота е велик,
с възможност твойта истина да брани.

Не съм мъдрец, но нека да ви кажа:
да подценяваш някого е грешка.
Всеки във живота ни е важен –
и царят, че и мъничката пешка!

23. 05. 2016 г.
Русе


МОЕ ДЕТСТВО

Мое детство, било ли си всъщност
или аз те измислям сега
с ново лице, с нова външност
да минаваш под светла дъга?

И се взирам в чертите ти ясни,
сътворил те – нали съм творец,
и се връщам в години прекрасни,
от сегашната проза беглец.

Мое детство, дори да те няма,
мисълта ми към теб ще плете
мост от спомени – често измама,
за да стана отново дете.

01. 06. 2016 г.
Русе


ДУНАВ МОЙ

Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.

И лоното на твойте брегове
за мене беше люлка и награда.
Където и да ида, ти зовеш,
а аз без теб като без майка страдам.

Моя тиха и вечна река, и любов,
ще си винаги с мен! До последна минута!
И гласът ти свещен ще звучи като зов,
и ще бъде пътека към моето утре!

30. 07. 2016 г.
Русе



МОЯТА МУЗА

Аз не пиша така – всеки ден по дванайсет куплета.
Имам своята муза и някаква доза талант.
Питат: "Пишеш ли?" Пиша, момичета и момчета.
Все пак, знаете, аз за това съм призван.

Но талантът ми стига за няколко стиха на месец,
пък и музата май предпочита "добро" кафене,
във което ти сипват уиски и звучи тъжна песен
как се пада пред своя избраник възлюбен на колене.

Сантиментът я гони в това кафене моята муза почтена.
Забавлява се яко и изобщо не мисли за мен.
Не усеща, че време лети и че всяка секунда е ценна.
Не запретва ръкави в услуга на страстния фен.

Та така – аз не пиша всеки ден по дванайсет куплета,
но напиша ли нещо, в този миг го дарявам на вас.
Извинете я, моля ви, моята муза проклета!
Мързелива е, казвам ви, тя и – разбира се – никога аз!

02. 05. 2015 г.
Русе