Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

РАЗМИСЛИ



ПОЕТИЧЕН КАЛЕЙДОСКОП
ПРОЗРЕНИЯ
ПОСЛЕДНОТО ОБИЧАНЕ
ГОДИНИ И СЕЗОНИ
ЧЕРНО И БЯЛО -
КАТО В ОГЛЕДАЛО

ЕПИГРАМИ, АФОРИЗМИ, МИСЛИ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

БЪЛГАРИЯ

От раждането ти измина много време –
тринадесет усилни векове,
ала годините не са за тебе бреме
и не тежат на твойте рамене.

Макар че бе изгаряна на клади,
сред пламъците им ти оживя.
Ограждаха те телени огради,
но твърдата ти воля не умря.

Във тебе впиваха се хищни нокти.
Разкъсваха със зъби твойта плът
татари, варвари и даже свои,
защото крива беше нещо на света.

И раните, Българийо, горяха,
но силни бяха твойте синове –
лекуваха ги само кат` дадяха
за теб последните си мигове.

Отиваха със песен под дулата
и с името ти падаха без страх.
С кръвта си напояваха земята
и ставаха във теб на прах.

И днес, на този ден, Родино,
със сведени глави пред подвига им свят,
под бойните ти знамена ще минем,
та вяра в теб, и обич да растат.

1981-2013 г.
Луковит-Русе



АПОСТОЛСКО

Апостолът върви пред нас и стъпките му екнат
в мрачния ни делник, в трудното ни битие.
А неговият глас в сърцата ни отеква,
щом паднем ничком и почувстваме се зле.

Апостолът върви по своите пътеки,
по българските друмища към нас върви.
Аз знам, че в своя ден го чувства всеки,
на който от неправди сърцето му кърви.

Да, той е в нас – безкраен като времето –
превърнал се във мяра, в еталон.
Преодолимо е на битието бремето
чрез онзи, святия, апостолски закон:

да бъдем честни в свойте намерения,
да бъдем чисти в хорските дела
и ни за миг да нямаме съмнения –
от смърт по-лошо е живот без свобода!

08. 02. 2015 г.
Русе



ПОМНЕТЕ!

Дойдоха зловещи и страшни –
бесни варвари в чужда страна.
Пет века народът ни, нашия,
бе къпан във кръв без вина.

Пет столетия стена земята
от нашата участ. От страх!
А кръвта ни, без милост пролята,
е цвета на чудовищен грях.

Ние няма това да ви простим,
паметта си не ще да сменим!
Зверовете не ходят на гости!
Сатаната не е херувим!

23. 11. 2015 г.
Русе



НА БОТЕВ

Един младеж на двадесет и осем
на втори юни своя връх избра.
Дължим и нему гордостта, че носим
в сърцата си родината добра.

Един поет написа със кръвта си
най-истинската дума "Свобода"!
Все още тя Околчица оглася
и в нас оставя огнена следа.

Ще запищят сирените, а ние,
с дълбока почит ще се поклоним
пред неговата борбена стихия,
пред българина горд и несломим!

02. 06. 2016 г.
Русе


* * *

Славни времена си преживяла,
Българийо, по своя труден път,
но това, че слово си ни дала,
е върхът! Безспорно е върхът!

24. 05. 2015 г.



НА НАШИТЕ БУДИТЕЛИ!

Поклон за всички български будители,
избрали твърдо тежкия си път!
За вас е нашето "Благодаря!", учители!
Делата ви навеки ще блестят!

01. 11. 2013 г.
Русе



РАЗМИСЛИ

Обърна се животът ни обратно
преди години – двадесет и осем,
мислехме, че време е повратно,
а още комунизма в шепи носим.

И още сме в непоклатим застой –
трудно се преодолява навик!
Пак чакаме какво ще каже Той,
и как магически ще ни оправи.

Не схванахме, че "Свята Свобода"
не означава просто слободия,
и ето ни в голямата беда –
след четвърт век отново сме си ние!

И вместо да отчитаме прогрес,
в престъпни схеми заедно се давим.
Докато Той е с частен интерес,
държавният успех ще ни забрави.

Винаги ще има някой "Свой"
в задкулисните машинации и сметки.
Колкото и да крещим въпроса "Кой?",
за тях ще сме платени мажоретки.

А Той и "Свой" ще бъдат на върха,
защото сме отвикнали да мислим,
и стяга ни отвсякъде страха,
и хлябът ни свещен от тях зависи!

Защото не живяхме в свобода!
Животът ни премина в тирания.
Това е комунизмът за беда,
и още в него си живеем ние.

19. 04. 2016 г.
Русе


ФАТАЛНО НАСЛЕДСТВО

Повтаряха ни някога до втръсване:
"Няма на земята по-щастливи!
Празнувайте!" И плюскаха до пръсване,
а ние бяхме гладни, мълчаливи.

Излъгаха ни, че са богове.
Челата ни от кланяне кървяха
и цял живот приведени одве,
тълпите подир лъжебог вървяха.

Вървяха и изпадаха във транс,
крещяха истерично: "Прав си, Боже!"
Инертни бяха. Истински миманс,
а боговете всъщност бяха вождове,

опити до припадък от властта,
самозабравили се простосмъртни.
А днес си мисля – тяхна е властта.
И илюзорни, боговете са безсмъртни.

03. 01. 2014 г.
Русе


НАРОДЪТ

Народът по площадите се пали,
крещя, че гладен е и обосял,
че монополите са го обрали
и като скот безволев е живял.

Народът всичко ли разбира,
когато дава своя глас?
Нима провал се преизбира
и се обича слаба власт?

"Народе?????", Левски е възкликнал!
Дали Апостолът не е прозрял –
народ, безпримерно гнета обикнал,
себе си обрича на провал?

17. 05. 2013 г.
Русе


ЗАРАЗА

Сред политическите машинации
къде сме ние, "масите народни"?
Зрители на шоу "Излагация" –
пародия с участници негодни.

Глупава и предизвиква стрес,
но ние сме се вперили в екрана
с почти мазохистичен интерес,
дали до края зрител ще остане.

Комичното отдавна е трагично,
но глупостта дълбоко ни омая –
абсурдното минава за логично,
а ние си повтаряме "Все тая…"

И вместо да освиркваме актьорите,
започваме взаимно да се мразим.
С две думи – вземаме им ролите,
преди салона бавно да опразним.

06. 11. 2015 г.
Русе


ДИАГНОЗА

Тресе ни нас Стокхолмския синдром.
Харесва ни да бъдем похитени.
Обичаме си влезлият със взлом
и с кеф стоим пред него на колене.

И бягството прилича на абсурд,
а свободата – форма на неволя.
Щом всеки сит е и добре обут,
кому е нужна собствената воля!

22. 03. 2014 г.
Русе


КАТО ЗА ПОСЛЕДНО

Нещо щом е на ТКЗС-то в двора,
ясно е, че е на всички хора.
Всеки може в къщи да го носи,
вместо унизително да проси.

Такова беше миналото наше,
същото е днес и фактът плаши.
Без мисълта за редно и нередно,
краде си Ганьо като за последно.

Краде от данъци или осигуровки,
от нужда не, а заради масовката.
Това в училище се даже изучава –
училища крадат от своята държава.

Краде от банки и от институции,
те пък крадат от други институции,
а всички – от Европа. "Усвояване" –
така му казват днес на "присвояване".

Крадат на село ромите от глад -
за тях това е просто занаят.
От фермери крадат, от пенсионери,
които за стотинката треперят.

А кражбата в България е занаят и хоби,
защото няма санкции и няма глоби.
Защото просто ние сме държава,
която ред, закон не съблюдава.

Краде се безпощадно, безогледно –
кой както може – като за последно!

12. 06. 2015 г.
Русе


МАЛКИЯТ ЧОВЕК

Как е злобен малкият човек!
И не схваща, че е много малък.
Има служба, дето е за век,
но е жалък. Толкова е жалък!

Има лакти малкият човек,
и амбиции поне за трима.
Багажът му е като въздух лек,
но глупостта му е непобедима!

Той знае – в този пъстър свят
силата на мускулите побеждава;
човекът за човека не е брат,
не всякога кадърният успява.

Малкият човек е оптимист:
простотията нерядко просперира.
Той е шеф или пък активист,
и често в парламента се намира.

Ръководи вашия живот
и макар че нищо не разбира,
малкият човечец е на ход,
той е всичко! Негов е всемира!

22. 08. 2014 г.
Русе



АЛЪШ-ВЕРИШ

Ахмед Доган, Лютви Местан –
от тия двамата аман, аман!
Не знам защо мастити журналисти
ни занимават с турски активисти?!
Не знам защо са важни тези двамата
за просперитета на държавата,
но знам, че всичко не от вчера
е само интерес и далавера.
И знам, че хора като тях битуват,
защото паметта се изтъргува.
Йово вече и душата си продава
не от зор – алъш-вериш да става!
Изритахме нехайно под кревата
Левски, Ботев, Караджата,
и утре малките деца ще учим,
че просто никога не са се случили!

29. 12. 2015 г.
Русе


* * *

Не са ни нужни днес аналитици,
да обяснят какво се получава –
пръкнат ли се лоши политици,
и те ти ялова държава.


НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!

Който дълго управлява
село, град или държава,
той превръща се накрая
в кандидат за тясна стая.

Лошото е, че у нас
щом дадат ти малко власт,
и след половин година
вече си за гилотина.

17. 03. 2015 г.
Русе



СИРИЗА – ПРИКАЗКА ЗА БАЛЪЦИ

Виж сега какво излиза:
ако дойде тук Сириза,
няма да сме вече в криза.
Само дето не е верно:
черното ще си е черно,
но да лъжеш е модерно.

27. 01. 2015 г.
Русе


АНАЛОГИЯ

Какво се случва с хубавата къща,
когато в нея призрак се засели?
Тя бавно във руини се превръща
и се разклащат здравите темели.

Руши се тя, преди да опустее,
и после става дом без топлина.
Напускат я, а нещо броди в нея –
отблъскващо. Носител на злина.

България, с която се гордеем,
на ей такава къща ми прилича.
Призракът на комунизма тук живее –
децата й от нея се отричат.

30. 01. 2014 г.
Русе


ДОВИЖДАНЕ, ДЕЦА!

Довиждане, деца! Отивате далече.
По всички краища на този пъстър свят.
Довиждане! Аз ще се моля вечер,
да помните, че има път назад.

Че тази страна, изтерзана и бедна,
ви откъсва от свойто огромно сърце.
Всеки капчица кръв е и болка неземна,
и сълза по вековното нейно лице!

Ще се моля за вас, за да помните вечно,
че България свята е. Тя е олтар!
Тя е огънят жив и дори и далечна,
пали в нас неугасващ и буен пожар.

Довиждане, деца! Но утре се върнете!
Прекрасен, но и чужд е тоз далечен свят.
Довиждане деца! И винаги помнете –
от всяко кътче земно ви чака път назад!

28. 05. 2013 г.
Русе


БЪЛГАРИЙО!

Българийо, във тебе ще остана,
защото ти си моята страна,
защото като мен си жива рана
и като всяка майка си една!

Защото съм се хранил от гръдта ти,
от твойта изворна вода съм пил.
Защото слънцето най-ярко свети
там, където аз съм се родил!

Обичам те, Българийо и няма
да избледнее моята любов!
Нима до време се обича мама?!
Нима свещен е всеки пристан нов?!

23. 11. 2015 г.
Русе