Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО
В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА
ЛЮБОВНА ЛИРИКА
СЪВМЕСТНИ
ЧЕТИРИСТИШИЯ


 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ХАЙКУ
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ
РУБАЙЯТ

 

ПРЕДГОВОР

     Мъдростта идва с времето. Житейските уроци не само посребряват косите, но разбиват и много от илюзиите ни. И независимо от това, продължаваш да крещиш до пресипване, че теб те има, че животът не е свършил и че хубавото все още предстои. Това струи в повечето от стиховете на Румен Ченков в тази стихосбирка. Макар и на петдесет, той не престава да вярва, не престава да обича, не престава да пише и в "Съкровено" разголва душата си: "Дали ще мога с право някой ден/да кажа гордо, че в света огромен/останало е нещичко от мен, /преди да се превърна в спомен."
      Когато чета поезията му като разноцветни стъкълца от калейдоскоп в нея проблясват любов и болка, ярост и безсилие, нежност и смирение… Защото стиховете му са плод на неговата лична драма, на силния му дух, на философския му поглед към живота. В тях, като в огледало, се вижда голямата му любов към бащиния край и към България, а в същото време реализмът на "Битие", "Ваксина", "Молитва за България", "Въпрос към Левски"… разрязва сърцето ти като нож и кръвта струи от него без спиране. Ужасяващи за поета са предателствата, духовната деградация, безверието, безхаберието, които са се настанили у хората и изяждат душите им. Това са едни много лични изповеди на Румен Ченков, уловил всичко това от ъгълчето на своята панелна стая и излял го върху белия лист. Това е неговата изстрадана позиция, с която той влиза в душата на своите читатели и ги въвежда в своя свят без да се натрапва.
      Стихотворенията "1977" - …"Свищов се люшкаше във транс…/Бе март, седемдесет и седма/Четвърти ден,/за някои… последен." И "Реквием", посветено на децата, загинали в р. Лим, са толкова разтърсващи и разкъсващи, че човек трябва да ги чете само, когато чувства, че е достатъчно силен да понесе трагедиите, описани в тях.
      И след всичко това се докосваме до нещо съвършено, до нещо прекрасно, каквото е любовта. Четейки "Обичай ме", "Не търси в теб душата ми покой", "Наркотик" (Неземна си,когато ме целуваш.), "Крила от любов" (Моят свят е, където те има!/Моят ден е където си ти!), "Помниш ли" (А душата ми се късаше/на хиляди парчета/и никой не успя да я закърпи.), "Музика" (Дори и тишината между нас/звучи като соната на Шопен.), "Усещане за Рай" (Душите ни се сливат във една/и всяка себе си във другата открива.), ти се иска тези стихове да не свършват. И аз съм убедена, че ще е така, защото Румен Ченков ни го е казал в "Приспособяване" (А там, отзад, надеждата я няма/Тя винаги е в утрешния ден!). Казал го е и в "Няма срок" ( И себе си да сбъднеш няма срок.).
      Аз мисля, че поетите се раждат. За тях няма правила и теореми. Те са просто небесни звезди, които правят живота ни сложен, но и красив, дават ни вяра, докосват сърцата и душите ни по свой си начин и ни правят по-добри. За мен това го направи Румен Ченков. Ще се радвам, ако и всичките му читатели бъдат докоснати от безспорния му поетичен талант.

Дарина РАДЕВА