Връзка с автора: chenkov06@gmail.com

 


НАЧАЛО

 

СТИХОСБИРКИ


СЪКРОВЕНО
КОГАТО СИ ГОТОВ ДА ПОЛЕТИШ
ПРЕАДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
НЕ СЪЖАЛЯВАМ

 

НЕИЗДАДЕНИ


СТИХОВЕ
ПРЕЗ СМЯХ КАЗАНО
МИСЛИ И АФОРИЗМИ
РАЗКАЗИ И ФЕЙЛЕТОНИ
ПОД ЛУПА
ЦИТАТИ...
ТЕКСТОВЕ ЗА ПЕСНИ
ПЕСНИ ПО МОИ СТИХОВЕ
БОДЛИЧКИ
ВИДЕО
ЖИВОТ ЗА ДРУГИТЕ

1

В родината ни лесно се отрича
всичко, що на нас не заприлича.
Всеки с някаква омраза се гордее
и трудно, много трудно се обича.

15. 05. 2017 г.
Русе

2

С ярост заклеймяваме прогреса:
интернет, компютрите и фейса,
но пишем на клавиатурата си постинг,
за да ни лайкнат хиляди. Да блеснем.

18. 05. 2017 г.
Русе

3

Какво в утеха ти остава, когато краят наближи?
Едната чест, добрата дума, която повече тежи
от всяка хула, всяка гавра, срещната по твоя път.
Човекът трябва с гордо чело и там, отвъд, да продължи!

08. 06. 2017 г.
Русе

4

В отъпкан коловоз животът ни минава
и за романтиката време не остава.
Дни превръщат се във седмици, в години –
човекът делнично несетно остарява.

09. 06. 2017 г.
Русе

5

Докато млад си, жизнен и красив,
и трудният живот не ти изглежда сив,
а после старостта те стяга в своите окови…
но даже в немощ е прекрасно да си жив!

11. 06. 2017 г.
Русе

6

"Ревнувам те навярно, защото те обичам!",
ала любов и страх - аз знам - не се привличат.
Ще оковеш любимият (любимата) със пранги,
но може ли принудата любов да се нарича?

11. 06. 2017 г.
Русе

7

Не знам защо сме слепи за доброто,
но ей таквиз очи сме вперили във злото,
сякаш в същността си гадни сме садисти.
Навярно мразим себе си защото.

11. 06. 2017 г.
Русе


8

Когато хулиган добие власт,
когато премиерът няма глас
сам той да спре безумие такова,
какъв е избирателят? Какъв съм аз?

12. 06. 2017 г.
Русе

9

Модерно е да се направиш на злодей –
той май във всички кротко си живей,
но напоследък нагло взе да се показва
и от държавни постове да ни се смей.

13. 06. 2017 г.
Русе

10

„Живее ми се!“ някой ще рече
и в близка кръчма ще се завтече.
Горкият! Та това е съществуване!
Животът в друго измерение тече.

15. 06. 2017 г.
Русе


11

Идеи истинни налагат се със убеждаване,
лъжливите – най-често с подчиняване.
Не носи мечът истината на върха си,
изисква, кървав, със лъжата примиряване.

16. 06. 2017 г.
Русе

12

Битие, съзнание. Кое от двете пътят ни в живота ще реши?
Някой беше казал – битието. Но, повярвайте ми, той греши.
Творческа е мисълта. Съзнанието пътят ни в живота определя.
То единствено изгражда битието и може само то да го руши.

16. 06. 2017 г.
Русе

13

Питам се какво е любовта на петдесет и пет?
Но, Боже, как да я опиша във един куплет?
Млад ли си, е често секс и после сива пепел,
а Жива е вода и Бог добър на петдесет и пет.

17. 06. 2017 г.
Русе


14

За себе си избрах аз път трънлив и труден,
защото искам да съм жив, да бъда буден.
Но всеки път избран стократно по-достоен е
от трайната безпътица и цял живот погубен.

18. 06. 2017 г.
Русе

15

Човек все някога към корена се връща,
към най-прекрасната, към бащината къща.
Много често всичко там сега пустее тъжно,
Боли от спомени, но в тях е все една и съща.

18. 06. 2017 г.
Русе

16

Омразата е болест на душата.
В прегръдката и чезне светлината
и любовта, с които Бог ни е дарил.
Така се ражда злото по земята.

20. 06. 2017 г.
Русе


17

Бадемът с цвят отдавна е отрупал клони.
Майка ми за пилетата царевица рони,
уморен от работа, баща ми се прибира…
Ах, спомени, от паметта ми времето ви гони.

20. 06. 2017 г.
Русе

18

Въртя волан… работят бързо двата крака
и двеста коня мощно цвилят под капака.
Пришпорих всичките и пак съм господар на пътя.
А Тя на някакъв завой стои с косата и ме чака.

20. 2017 г.
Русе

19

Проклети имоти – ниви, гаражи и къщи!
Близък роднина за вас на враг се обръща.
Ламтим за пари и имане. Без мяра ламтим!
Но лошата смърт само плътта ни прегръща!

20. 06. 2017 г.
Русе


20

С първата храна от майчината гръд, човекът всмуква обич и любов
и в себе си до своя край ги носи – един Божествен дар и благослов.
Но някъде по пътя го забравя, подаръкът добър на своя Бог,
с ненавист и омраза го заменя, с първичен, хищнически зов.

22. 06. 2017 г.
Русе

21

Обичам своята родина тъй, както само майка се обича.
Любов към нея в мойте вени с топлата ми кръвта протича.
Бих дал живота си да бъде жива, просперираща и вечна!
Да можеше държавата така децата си до болка да обича…

22. 06. 2017 г.
Русе

22

Днес много народ нещо пише и пише –
сиреч, много народ доста шумно въздиша,
та се питам не съм ли просто част от модела,
който сякаш тръби: „Пиша както си дишам“?

24. 06. 2017 г.
Русе


23

Когато си на кръстопът и трябва да решиш
в коя посока занапред ще продължиш,
спомни си, че е опит всяка твоя грешка –
върви по път избран, дори и да грешиш.

24. 06. 2017 г.
Русе

24

Цял живот на суета робуваш: „Какво ще кажат другите за мен?“
Ослушваш се и с фалш изпълваш наглед прекрасния си ден,
за да те видят, за да блеснеш в очите на безликата тълпа
и в края на живота си разбираш, че остарял си празен, изхабен.

29. 06. 2017 г.
Русе

25

Разочарова ме един добър приятел,
защото беше на приятелството ни ползвател.
И си помислих: „По-добър ще си намеря",
а Бог ми каза: „Аз съм ти го пратил!“

29. 06. 2017 г.
Русе


26

Съдбата ми шепти: „Твори, защото времето минава.
Животът е илюзия, но вярвай ми, е също и изява.
Ако покажеш себе си в най-светлата си същност,
Вселената ще те дари със незабрава!“

02. 07. 2017 г.
Русе

27

Доброто и злото са два антипода
и част са от на`шта човешка порода.
Но злото какво е? Какво е добро?
Бог знае тяхната висша природа.

03. 07. 2017 г.
Русе

28

Човек в безсмислен акт животът си превръща,
ако във миналото свое построи си къща.
Не го ли ползва с разум. Само за поука,
то с цялата си сила срещу него се обръща.

04. 07. 2017 г.
Русе


29

Светът ми е любимата жена, приятелите – колкото ги има,
писалка, недокоснат лист, думи и една душа ранима.
Аз знам, че биха казали за мен: „Той доста скучничко живее“,
но те не знаят. Аз така със пълни шепи от живота взимам.

05. 07. 2017 г.
Русе

30

Всичко се купува, всичко се продава
в тази наша гола, ръфана държава.
Чест, достойнство доблест – слагай на тезгяха.
Без да ги пласира, никой не успява!

05. 07. 2017 г.
Русе

31

"Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!"
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш.

08. 07. 2017 г.
Русе


32

"Виж как дишам на воля в тази тиха гора.
Мога тук да живея, а и тук да умра!" –
каза моят приятел, във очите с копнеж.
После свит във панела, аз добре го разбрах.

08. 07. 2017 г.
Русе

33

Ако Христос отново се роди в това материално измерение,
ще се посмее първо, след това за миг ще спре в недоумение.
Ще се запита той: "Защо хората така са го измислили?
Да свързват тежката ми смърт със някакво измислено спасение!"

08. 07. 2017 г.
Русе

34

Обичах толкова момичета, но вече
по-мъдър съм. Та океан-вода изтече.
Любов не значи само изживяване.
Съдба за двама ни жена ми я нарече.

09. 07. 2017 г.
Русе


35

Луната на небето е изгряла.
Над селския мегдан е кротко спряла,
а пък щурците в тази ясна нощ
свирят в нейна чест и за възхвала.

12. 07. 2017 г.
Русе

36

Докосваш ме нежно и ме милваш с очи,
а душата ми тръпне и във унес мълчи.
Всички думи изречени или страстни минути,
всички мигове истински – в две прекрасни очи.

12. 07. 2017 г.
Русе

37

Когато Ева в райската градина съгрешила,
тя всъщност тайните житейски е открила.
И незаслужено до днешен ден си пати,
че с разум и любов човечеството е дарила.

12. 07. 2017 г.
Русе


38

Наздраве, приятелю! Как е в рая? Кажи!
Или спиш до Пришествие и това ти тежи?!
О, и той отговори от отвъдното с глас:
"Не тъгувай за мене! Вий живейте в лъжи.

12. 07. 2017 г.
Русе

39

Когато биеш лекари и никакви закони не признаваш,
и няма кой да те възпре, поради липса на държава,
страхувам се, че ще се стигне до такава ситуация
на всенароден гняв и кървава саморазправа.

13. 07. 2017 г.
Русе

40

Няма малки жестове на доброта,
защото в нея силата е и властта
да ни възражда и да ни променя -
тази нежна дъщеря на любовта!

14. 07. 2017 г.
Русе


41

Аз съм целият смисъл. Аз съм Божият път!
Зарад мене значимост придобива светът.
Аз съм всъщност на Бога най-чудесният замисъл –
сътворен съм да бъде Той Разум и Плът.

15. 07. 2017 г.
Русе

42

Във своя път житейски аз открих –
огромна сила обладава всеки стих,
когато зареден е с много обич.
Затуй с безкористна любов творих.

15. 07. 2017 г.
Русе

43

Аз знам – не ме приемате, когато съм различен,
когато грубо вашите понятия отричам.
Но също знам, че би било огромна грешка
да се стремя на всички хора да приличам.

15. 07. 2017 г.
Русе


44

Толкова дълги години, Апостоле, тачим смъртта ти…
В траурни зими вятър свиреп все още бесилото клати.
Забравихме нашата българска и истински твоя Коледа!
Преди да възкръсне човек, Бог рождение трябва да прати.

17. 07. 2017 г.
Русе

45

Днес от себе си кой би се отрекъл,
за да е факел над чужда пътека?
Кой би загубил живота си с радост,
та да спечели достойнство Човекът?

18. 07. 2017 г.
Русе

46

Закостеняло мислене как да обориш?
Зазидани двери как със ключ да отвориш?
Тази робска нагласа, оцеляла във времето
със саможертва не можеш да я пребориш.

19. 07. 2017 г.
Русе


47

Добре че поетите не се пенсионират!
Ако са истински, пишат до края. Не спират.
И вплетени здраво във свойта словесна магия,
всъщност, поетите никога не умират.

20. 07. 2017 г.
Русе

48

Рубайя сътворих за всички успешни поети,
защото разбирам как се пишат прекрасни куплети.
Не за мен! Не за мен, извинете ме, моля, е думата!
Аз съм чирак, който със свещ се опитва да свети.

20. 07. 2017 г.
Русе

49

Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание.

21. 07. 2017 г.
Русе


50

Три твърди опори в живота ни има;
нашата същност без тях – немислима!
Вяра, Надежда, Любов – три сестри,
троица свята и неразрушима!

23. 07. 2017 г.
Русе

51

Разстрел и след разстрела – вечен!
Над Пирина отеква изстрелът далечен.
Вапцаров своя път житейски извървява,
поетът – на безсмъртие обречен!

23. 07. 2017 г.
Русе

52

Живеем за единия корем
декади седем, после мрем.
Е, нема ни в световните анали,
но ние па това си го не щем.

29. 07. 2017 г.
Русе


53

Станете сутрин, мийте си очите,
опнете кости, да изпукат сите,
кажете си: "Животът е прекрасен!",
па и да не е, дека че вървите?!

29. 07. 2017 г.
Русе

54

Човекът е личност. Отделна вселена,
но щом се роди, и го ръчкат с остена:
„Има си норми, има си граници!“ –
и става тревичка в поляна зелена.

30. 07. 2017 г.
Русе

55

Искаш да погледнеш светлината,
но примижаваш и се впускаш в тъмнината.
Така и истината трудна е за гледане,
та много често предпочитаме лъжата.

30. 07. 2017 г.
Русе


56

С годините живот човек разбира –
добър приятел трудно се намира,
защото е приятелството вричане,
а то безкрайно трудно се избира.

05. 08. 2017 г.
Русе

57

Криворазбрано някак си обичаме:
за вярност клетви с лекота изричаме
и собственици ставаме на своите любими,
а чувството за власт „любов“ наричаме.

07. 08. 2017 г.
Русе

58

Понякога срещнеш на пътя познат
и се започне: „Помниш ли, брат?...“
Помня провали, успехи и грешки –
те подир мен като стражи вървят.

10. 08. 2017 г.
Русе


59

Дорде е мека глината се вае.
Така детето, докато играе,
на морал и съвест трябва да се учи,
и злина какво е, трябва то да знае.

16. 08. 2017 г.
Русе

60

Когато се бориш за своя изгода,
не слагай във своите речи народа,
защото той знае, че ти си продажен
и твоето плямпане просто е мода.

19. 08. 2017 г.
Русе

61

Във младостта, разбира се, греших
и всяка грешка в егото си крих.
Аз минало не мога да променям,
но всички стари грешки си простих.

21. 08. 2017 г.
Русе


62

Човекът през живота преминава
и някаква следа след себе си оставя.
От мене – само думи, но за доброта и обич.
Надявам се в душите ви да пребивават.

21. 08. 2017 г.
Русе

63

Каквото беше вчера, такова е и днес.
Причината се крие в мисловния прогрес.
"Сменете бързо чипа!" – съветваше ни царя,
но май това е дълъг, мъчителен процес.

25. 08. 2017 г.
Русе

64

Целта пред теб – единствено нагоре.
Макар и уморен, върви нагоре.
Усилието, вярвай ми, си заслужава,
защото важното в живота е нагоре.

25. 08. 2017 г.
Русе


65

Човек е агресивен, когато няма ум,
но иска да е център в обществения шум.
Той нищо друго няма, освен пробивни лакти,
и крачи с тях, уверен в избрания си друм.

26. 08. 2017 г.
Русе

66

Човекът за човека не е брат
в един объркан и нещастен свят.
Човекът за човека е мишена,
когато времето и вековете спят.

03. 09. 2017 г.
Русе

67

Светът ще спре да се върти, ако те няма
и слънчевият диск за мен ще е измама,
защото страшно ненавиждам самотата!
Аз вярвам - Бог създаде този свят за двама!

05. 09. 2017 г.
Русе


68

Ний раждаме се и с амбиции живеем.
Нормално е да искаме в живота да успеем,
но силата им често от нас е по-голяма,
и като буря може от път да ни отвее.

16. 09. 2017 г.
Русе

69

Бай Ставри стръвно влезе в парламента.
И бе добър човек, но само до момента,
във който трайно се докопа до трибуната!
Известен после стана като Ставри ментата.

26. 09. 2017 г.
Русе